След като писатели и поети отново не можаха да си изберат председател на творческия съюз след смъртта на Николай Петев, хората се чудят на следния парадокс: „Плюят Петев, изкарват го мошеник над мошениците, а не намират достоен да го замести!”...
Сложността на проблема се опитаха да изяснят с името си само единици сред пишещите стожери на словото. Болшинството от тях предпочитат да седят в сянка и да коментират зулумите на скрито. Срама им изтрива автор в Интернет, подписан като Христо Христовски. Той пусна в обръщение стари писма на актьора Петър Деспотов, писани от него до покойния експредседател на СБП Николай Хайтов, който навремето го назначил на работа в Съюза като изпълнителен директор на Творческия фонд на СБП. Петър Деспотов е актьор, познат в миналото в десетки роли от филми от златния фонд на киното ни като „Дело 205/1913”, „Служебно положение ординарец”, „Черните лебеди”, „Боянският майстор” и др. Именитият артист е женен за дъщерята на Павел Матев - Уляна Матева. Когато заминалият за Австралия актьор Младен Младенов загива там в катастрофа при неизяснени обстоятелства, бившата му съпруга - актрисата Мая Драгоманска, среща трудност да се сдобие със смъртния му акт, без който дъщеря им Мила не може да кандидатства във ВУЗ у нас. Именно Деспотов помага на Мая в онзи труден момент, ползвайки положението на тъста си Матев - тогавашен председател на Комитета за българите в чужбина.
Репортер на „ШОУ” потърси Петър Деспотов за коментар на излезлите в нета докладни записки от негово име. Той потвърди написаното в тях и ни предостави още информация, която да използваме. Писмата му, откъси от които публикуваме, изразяват разочарованието на един свидетел на безчинствата в Съюза на писателите, иначе призван да бъде морален стожер на обществото.
Из докладните записки на Петър Деспотов до Николай Хайтов:
„...След шест години управление на Николай Петев СБП дължи: за здравни осигуровки и държавно обществено осигуряване – 131 821 лв., за данък сгради – 3 900 лв., на доставчици на услуги – 6 312 лв., за ползване на топлинна енергия, вода и други консумативи – 15 120 лв., към това трябва да се добавят и неизплатените за няколко месеца заплати на работещите в СБП. От четири години Петев е председател и на Агенция „София прес”. Мина една година от избирането му за председател на СБП и Петев се окопити. Появи се като друг човек, който владее до съвършенство философията на хаоса и метода на тоягата и моркова. По-неспокойните творци, тези с ръбестите характери, започнаха да получават заплати, награди или ги изпращаше с писателски делегации в чужбина, за да им сложи цип на устата и успя. Г-н Петев еднолично откри длъжности. Щатното разписание на Съюза не е утвърждавано от УС от 2001 г. Преди в СБП работеха 16 човека (трима от тях домакини на базите в Созопол, Хисар и Сандански, които от години не са в системата и отдавна трябваше да бъдат съкратени), а при Петев вече са 21 човека на трудов договор и петима на граждански. Няма длъжностни характеристики. По ведомост секретарката се води редактор, страньорката – разпространител, и т.н., и т.н.
Хаос!
Когато председателят на Творческия фонд поиска от счетоводителката договорите за наем, председателят на СБП се развика: „Ти какво, контролираш ли ме!?”. С решение на УС бе проведен търг за изграждане на нова сграда в Созопол. На 14 март 2007 г., след обсъждане, ръководството реши да предложи на членовете на СБП фирмата изпълнител при условие, че земята остава собственост на Съюза. На 17 март 2007 г. Общото събрание реши: „Определя „Сердика 22” ЕООД, на която да отстъпи право на строеж за изграждане на сграда за курортни нужди в гр. Созопол, съгласно действащия Подробен устройствен план, срещу 28 на сто от разгърната застроена площ за СБП, обособена в самостоятелни обекти. Проектът за договор за отстъпване правото на строеж да се утвърди от Управителния съвет преди сключването му”. Проектът за договор не е минавал за одобрение от УС. За Варна бе сключено допълнително споразумение към договора от 16.12.1997 г., с което СБП удължава престоя на фирмата на Илиев с още седем години - документът е подписан без знанието на УС. От януари 2009 г. в касата на Съюза няма постъпления от Почивен дом гр. Варна. Според клюката
Петев е взимал парите от наемателя
Сградата на ул. „6-ти септември” 35 не издържа и се самозапали. Организираха се благотворителни прояви за възстановяване на щетите от пожара. Много фирми и писатели помогнаха кой с колкото може. Проведе се благотворителен търг под патронажа на президента на Република България. Пред УС на 22 януари 2009 г. Петев каза, че в СБП от благотворителните акции са постъпили 72 400 лв. – видях как членовете на ръководството се спогледаха недоумяващо; на 27 ноември 2009 г. се появи цифрата от 146 546 лв. – съобщена с гневно натъртване, породено от появилото се анонимно писмо и подозрението му, че в УС има агенти, участвали в написването му; на 15 януари 2010 г. парите са вече 154 008 лв., от които изразходени 153 795 лв. За ремонта на сградата са дадени 69 842 лв. Не знам останалите пари къде са отишли.
Ще Ви разкажа и за картините, собственост на СБП. На два пъти аз с група писатели натоварихме в колата на Петев 11 картини, които щял да показва на някакъв клиент за евентуално закупуване. 14 картини той предаде на трима човека, които правели търгове или имали галерия, за да търсят купувачи. (Картината на К. Гонзалес „Т. Живков” се продаде и за нея има издадена фактура.) След пожара оцелелите картини се съхраняваха в кабинета на председателя на ул. „6-ти септември” 35. Направихме подробен отчет за състоянието на картините и тяхната наличност. Една сутрин, когато влязох в кабинета, ми направи впечатление, че няма част от картините. След проверка установих кои липсват. Обадих се на Петев и му казах, че ще позвъня в полицията, защото са откраднати 20 картини. Той ме успокои с думите: „Спокойно, аз ги взех!”. След няколко месеца Петев ми съобщи, че четири от картините на Борис Димовски са продадени и е привел в счетоводството 600 лв. Поискаха от Литературния музей портрета на Никола Вапцаров, за да го включат в изложбата, посветена на 100-годишнината от рождението на поета. Попитах Петев къде е картината. Той се смути и след пауза каза: „Дадох я да й сложат рамка”. След три дни върна портрета с още осем картини, поставени в рамки. Веднъж, набрал смелост, зададох на Петев въпроса: „Какво става и къде са онези 31 картини?”. Той се засмя и ми отговори: „Продадох ги!”.
Наричат строителния предприемач Христо Славов „перачът на Петев”
В предишен брой на „ШОУ” излезе статия, подписана от писателката Павлина Павлова, член на СБП. В нея тя спомена едно име, което днес се оказва актуално по отношение на въпросите: Къде са парите от „София прес” и колко струва ремонтът на базата в Хисаря? Припомня и една незараснала рана - защо в базата в Созопол Съюзът на писателите, от собственик на земята и сградата, остава само с един апартамент в новопостроената сграда. Днес мнозина от писателите спрягат името на строителния предприемач Христо Славов за „злия гений” на Николай Петев. Други го наричат „перачът на Петев”. Факт, че всички ремонтни и строителни дейности са били предавани срещу огромни пари в ръцете на тоя човек. Припомняме написаното в „ШОУ” от Павлова: „На смъртния си одър Петев разпоредил мястото му в "София прес" да бъде заето от Христо Славов. „Защо да заеме този пост един собственик на строителна фирма, която в момента прави или вече е направила ремонта на сградата ни в Хисаря на стойност 180 хиляди лева?!
Докога ще разрешаваме онези, на които поверяваме делата на съюза, в същото време да си въртят частен бизнес, да бъдат депутати и не знам още какви? Или някой си въобразява, че ще допуснем отново да ни правят на глупаци, да вършат далавери на наш гръб и да ни досъсипват?!”, питат се те”, пише Павлова. Днес този реторичен въпрос вече има и своя отговор. Писателите с почуда разбрали, че въпросните 180 хиляди, за които говори Павлова, изобщо не са цялата сума. Когато гласували парите за ремонта, писателите се съгласили толкова да е пълният ремонт на базата. Сега обаче Славов им сервирал, че тези средства били гласувани за „частичен ремонт”. За да го уличат в манипулация, част от по-ербап пишещите поискали веднага да се донесе протоколът от въпросното заседание, но се оказало, че такъв... няма! „Още го търсят!”, смеят се някои, като припомнят, че било практика по времето на Петев - да няма протоколи от заседанията на УС, за да не остават следи от решенията им. „Той три пъти промени устава на СБП, за да остане на поста, и промени и устава на „София прес”, за да управлява и него. Като взе парите от „София прес”, на официалното честване, не спомена и дума по творческите въпроси, а как вече сме нямали дългове - парно, заплати, всичко било платено, и ето - да направим и ремонт на базата в Хисаря. Гласувахме ония 180 000, и сега се оказва, че било за „частичен” ремонт! За пълен трябвало да дадем още 200 000. Въпросът е къде са парите?! От продажбата на „София прес” на всеки от съюзите-собственици се полагаше по милион и 98 000 лева!”, твърдят запознати.
Хората се оплакват още, че и в момента Управителният съвет е разделен на две. Несменяемата в УС при Петев от 40 години член на СБП критичка Благовеста Касабова, закрепила се при шест председатели от 1983-та насам: от Левчев, през Хайтов, Павел Матев, та до Петев, твърди в интервю, че всичко си е о`кей и Съюзът развивал бурна дейност оттук до Китай, където много превеждали и ценели българските автори. И досега Касабова не давала и дума да се изрече, че тя, като негово доверено лице, е знаела за присвояванията на средства от Петев. Нещо повече - Касабова изтъква колко много литературни събития се правели в цялата страна без нито лев от касата на СБП. Приглася й друг неин колега - Светослав Георгиев, който твърди, че СБП е „жив и действа”. Е, Петев умря, но никой не забелязва действието на живите в Съюза. Това прави безспорните грехове на бившия председател неубедителни в очите на обикновените хора, които чуват не официални факти, а четат... анонимки. Вероятно защото мнозина от сега войнстващите по кьошетата писатели са се облажвали от баницата и днес им е неудобно от колегите им да заемат първа линия в поругаването на мъртвеца. Докато това е така, писателите няма да могат да отговорят на въпросите, които сами задават на себе си, и които изтъкват като причина още да нямат нов председател.
Съюзът на българските писатели е едно от най-богатите творчески сдружения - с много апартаменти в София, с почивни бази във Варна, Созопол и Хисаря. В него обаче след Никола Радев не е имало истинска ревизия, защото такава можел да поръча само председателят. Петев не го е направил, по разбираеми причини. Той е бил едноличен господар, казват днес всички, без да разбират, че закъснялата им равносметка бие по собствения им авторитет. За обикновените хора дори прочути представители на СБП като Валери Петров, Антон Дончев, Любомир Левчев, Никола Инджов, Георги Константинов, Калин Донков, Анжел Вагенщайн и Евтим Евтимов, си остават почти непознати - факт. Модните в момента Георги Господинов, Милен Русков, Алек Попов и Георги Тенев пък изобщо не се натискали да членуват в Съюза. „И защо да го правят, при положение, че единственият въпрос, който разискваме, е “Ще се продават ли още имоти?”, оправдават ги мнозина от старите членове. Публично обявената теза, че ако не си изберат лидер с морал, СБП ще съществува до продажбата на последния квадратен метър собственост, се размива в тишината на маститото мълчание на живите Петеви съучастници.
Подготви: Еми МАРИЯНСКА
