Проектът за нов Наказателен кодекс взриви страстите и на специалистите, и на обществото като цяло. Широко се коментира темата за смъртното наказание и доживотната присъда без право на замяна. БЛИЦ тръгна по следите на една изключително шокираща и любопитна история, в която има всичко – убийство, предателство, мъка, любов и... някаква малка надежда за бъдеще.В зимната януарска вечер на 23 януари 1993 г., към полунощ, 20-годишният таксиметров шофьор Иван Богданов Събев качва при новотел „Европа” подпийнала група младежи – две момчета на приблизително неговата възраст – едното на 21, другото на 23 години, и едно момиче – на 17. Момчетата са Храбър Върбанов и Красимир Кръстев – бъдещите палачи, а момичето - приятелката на Храбър – Гергана. Благодарение на нейните показания по-късно двамата авери ще бъдат осъдени. Компанията е в настроение. Казват на Иван да кара към Златните мостове. По пътя между младежите се завързва разговор. Иван споделя с връстниците си, че и на него му се живее, но му се налага да работи усилено, защото събира пари – имал дълг към баща си. В онзи момент едва ли е подозирал, че в размътения от алкохола мозък на едното от двете момчета ще се породи
пъклен план – да го убие за пари. Някъде към колелото на автобусите на Златните мостове двамата пътници карат Иван да спре автомобила. Докато чака да му платят, шофьорът на жълтата кола е намушкан отзад в гърба. После отново и отново... Първоначално Иван недоумява какво се случва, но после започва да се моли за пощада. Докато издъхва, в нечовешки мъчителна агония.
След като откриват трупа, следователите ще запишат 14 прободни рани от жестоки удари с джобно ножче, четири от които са били смъртоносни. Иван е мъртъв, а родителите му не знаят и го чакат да се прибере вкъщи. Чудят се къде се бави. Той така и не си идва у дома. От 20-годишния младеж няма ни вест, ни кост. В отчаянието си майка му и баща му отиват при известната гледачка Станка – бабата на Азис. Именно тя им казва, че ще си намерят момчето “до ден”. И наистина - на другия ден, на четвъртия ден от убийството, трупът на Иван е намерен. Открити са и убийците му. Спътничката им в таксито – Гергана, става основен свидетел в съда срещу Храбър и Красимир и те са осъдени.
Храбър – на смърт
Мораториумът над смъртното наказание на Желю Желев обаче сваля присъдата му на 20 години, които Върбанов все още излежава в Софийския централен затвор. По статистика, той е най-дълго лежалият зад решетките български пандизчия, установи народното издание. Престъплението му е едно от първите жестоки убийства на таксиметрови шофьори в София от началото на демокрацията. Храбър дава интервю пред БНТ, в което твърди, че е невинен и че едва издържа в затвора. А ето, че оттогава насам са минали цели 20! През това време зад решетките през главата му е минало много. Разказва, че дори след като престанал да бъде “смъртник”, се случвало посред нощ униформени да го изкарат от килията, за да се погаврят, че го извеждат, за да му “изпълнят присъдата”.
Първите години в затвора се точат бавно за 23-годишния тогава младеж. След това Храбър се примирява с участта си. С времето се научава да осъзнае вината си като “карма”, за която е нужно изкупление. Според един от близките му приятели – Краси Големинов, Върбанов не винял обществото и не просел милост. Окайвал единствено съдбата си. Докато е в затвора, умират родителите му. Погребват ги без него. За 20 години никога не е бил в отпуск. След смъртта на майка му и баща му, природени братя и сестри на Храбър решават да сложат ръка върху жилището му. Е, не успяват, но с това си действие показват, че са го отписали за жив. И приятелите все по-рядко го посещават в затвора. Повечето са го забравили. Самоубива се и следователят по делото, пред когото направил самопризнания и килърът имал надежда, че може да му помогне за намаляване на присъдата.
И днес Храбър Върбанов няма навън близък човек, който да му наеме адвокат, за да научи поне още колко ще лежи. Убива времето си зад решетките в размисъл за неясното си бъдеще. Незнайно как, но грейва единствен светъл лъч – от затвора се запознава с едно момиче. Двамата дори възнамерявали да сключат брак, като излезе. Съпроцесникът му Красимир отдавна е излязъл – направил е семейство, отгледал е деца...
Храбър жадува за свободата, но няма ни най-малка представа какво ще прави с нея. Признава, че стократно по-добре щяло да бъде, ако навремето са изпълнили смъртната му присъда. Според негов приятел, се бил поправил в затвора и нямало да бъде опасен за обществото.
Според бащата на убитото момче, той не трябва да излиза оттам.
Ето това е тема за размисъл за нашите законотворци. Защото от другата страна на морала са роднините на убития Иван. Младият шофьор, за разлика от Вихър, го помнят и скърбят за него и роднини, и познати – бил открит, веселяк, склонен да помогне на всекиго. Бащата Богдан не може да прежали момчето си. И до днес живее с вината, че го бил спрял да не отиде да работи в чужбина и че ако не бил направил така, може би момчето му щяло да е живо. Утехата на семейство Събеви днес е внукът, който досущ прилича на външен вид на покойния си вуйчо! И това им предсказала баба Станка – бабата на Азис! Като отишли да я питат какво да правят за мъртвия, тя им казала: “Нищо няма да правите! В рода ви ще се роди момче, негов двойник – то да ходи да пали кандилото на вуйчо си!”. Така и правят.
В стаята на Иван 20 години от смъртта му нищо не се променя. Там са снимките на момчето – от казармата, от семейни тържества... Близките направили и паметник на Златните мостове, на лобното място на Иван, но някой го съборил. Само родният му дом остава такъв, какъвто го е оставил в оная злокобна януарска вечер през 1993-та... Бащата Богдан разказва с черна ирония как в онази нощ в сина му имало само 85 лева – за толкова го убили.
А след убийците, дошли... полицаите. Те откраднали часовника му, радиото от колата, колонките...
- изтръгнали всичко, което може да се вземе, докато автомобилът бил на гараж като веществено доказателство. Доскоро Богдан пазел дрехите на убития си син, в един чувал в гаража... Едва преди месеци намерил сили да ги хвърли, за да не плаши с тях близките си. Когато го питат за убиеца, е категоричен, че такъв човек няма място в обществото. Убеден е, че Храбър е опасен и за свидетелката Гергана – момичето, което навремето дава показания срещу приятеля си. Според Богдан, Върбанов я бил заплашил. Казал й: „Може и 20 години да лежа, но ако проговориш, като изляза ще те убия!...”.
Богдан Събев не вярва в промяната на Храбър Върбанов в затвора. За него той остава убиецът на сина му. Историята е повече от тъжна. Ако Храбър излезе, ще се озове сам на пътя с въпроса: „А сега накъде?!...”. Гергана, която вече трябва да е на 37, сигурно е изградила собствен живот, но й предстои да трепери дали в отчаянието от пропиления си живот един ден бившето й гадже Храбър няма да я открие, за да й отмъсти. И Иван. За него времето е “спряло” – умира млад в онзи 23 януари 1993-та. А дали се чувства “възмезден” на оня свят, че животът на убиеца му е напълно изчерпан от съдържание и без никакви шансове за бъдеще?! Една тъжна история, върху която трябва да поразсъждават нашите законотворци...
Еми МАРИЯНСКА
