Станко Михайлов е известен като писател, филмов сценарист, режисьор, актьор и бивш депутат. Той е от малкото останали у нас идеалисти, които не са се облагодетелствали покрай политическата върхушка, макар да са имали такава възможност. “Политиката не е за мен!”, категоричен е Михайлов и отбелязва, че “златният му фонд” са книгите и филмите.
В един от тях играе заедно с легендата Стефан Данаилов. Заговорен по темата за Ламбо, Михайлов се разчувства. Болестта на филмовата легенда слага началото и на нашия разговор.
- С вас веднъж се заговорихме за това доколко се е отразила на здравето на Стефан Данаилов историята с неговия Влади. Момчето наскоро призна пред наш репортер, че се чувства виновно за болестта на баща си...
- То сигурно е добро момче, но всичко, което се случи, по начина, по който стана оповестяването на бащинството на Стефан Данаилов и коментарите по този въпрос, отровиха Ламбо. А той е чувствителен човек! Аз няма да забравя как той плака със сълзи пред мен за доведения си син – Росен!... Бях отишъл в Народния театър да се срещна със Стефан Гецов – искаше да постави в театъра моя пиеса. И, слизам по стълбите, а нагоре се качва с пъхтене Ламбо. Заговорихме се за това-онова и изведнъж той ми казва, че
синът му бил парализиран, неподвижен, направо безнадежден за оздравяване
Докато разказваше, в очите му се появиха сълзи и изражението му стана скръбно – такова не съм го виждал никога! Тогава се замислих как тоя човек боледува за едно дете, което не му е плът и кръв, а плаче за него като за родно. Проумях, че Стефан, по когото въздишаха всички жени в България, не е някакъв кух красавец, а човек с духовна мощ, с любящо сърце. Ето защо и аз си мисля, че това с Владимир от Ирен Кривошиева, малко или много, повлия да се разболее...
- Казвали сте, че в началото на кариерата си е бил много сърдечен, достъпен човек...
- Стефан по природа е скромен и човечен. Много мило общуваше с хората из провинцията. Такъв беше в началото на кариерата си. След “На всеки километър” се промени. Преди този филм в поведението му нямаше и следа от величие и актьорска горделивост. Снимахме заедно “Първият куриер” – тогава
все го заварвах в стаята на Жана Болотова,
която и на мен ми харесваше, но нямах шанс пред Стефан – никой не можеше да се мери с него!
- Е, играли сте “съперници” за една жена във филма “Морето”...
- Във филма, да. Там игра една голяма красавица – Боряна Баракова – беше спечелила първа награда на Национален конкурс за красиво женско тяло. Имаше еротична хубост. Във филма се снима и покойната Северина Тенева - бившата жена на Асен Агов. И тя беше много хубава!
- Чували ли сте как е Стефан Данаилов сега?
- Никой не знае подробности. Не е за вярване тоя красавец да го повали тая страшна болест!... Изглежда, че тя наистина удря, като ти боледува душата. Ама то с всички болести е така – първо се разболява духът и после – тялото... А болката по деца много наранява. И аз имам син и знам. Моят син Влади се върна от Америка и не може да си намери свястна работа тук. Един млад мъж – образован, почтен, е изправен пред дилемата как да си изхранва семейството... И неговият живот беше силно драматичен. През 1999-а в Америка умря първата му голяма любов – американката Уанда. 5 години и половина Влади живя в пълна самота от мъка по нея в чуждата страна. През 2005-а се задоми за българка, строителен инженер. В Калифорния им се родиха 3 деца – и трите момиченца. През 2010-а жена ми им беше на гости и един ден след като се върна в България, научихме жестока вест – внучката ни Стела, едва навършила 4 и половина, е била блъсната на улицата от автомобил. Оживя, но със счупен таз и множество контузии по тялото. Синът ми също претърпя няколко тежки операции. На всичкото отгоре, докато снимахме филма “Спасените” в Щатите, катастрофирахме в пустинята. Сега “катастрофата” е, че един човек като него, който се връща в родината си с образование и опит, не може да си намери мястото тук! Чудя се какъв съвет да му дам като баща! Ние с майка му остаряваме, имаме нужда да е до нас, но какво да му предложим?!
- Често ви закачат на темата за Симеон Сакскобургготски, но малцина знаят, че преди да се разделите, именно от вас той е чувал най-жестоките истини...
- Хиляди пъти съм го призовавал да се махне от “болярското” си обкръжение, но
вместо да ме послуша, той ме намрази
- От кого по-точно го съветвахте да се отърве?
- От Христо Куртев, д-р Димитър Иванов, приятелски поддържан от Паси, Софиянски и Галя Дичева. Казвал съм му, че е фатална грешка близостта му с Асен Ошанов, който беше нещо като “екскурзовод” на Мария Луиза, а гафовете му бяха неизброими! Хората забравят, а не трябва да се забравя, стореното от Ошанов с Яков Джераси около имотите на еврейската фондация “Шипка”, когато забърка в далаверите си и сина на Симеон Сакскобургготски.
- Кой, според вас, бе най-голямото недоразумение до днес от държавните мъже?
- Симеон Дянков! В тази връзка в една от книгите си даже питам Бойко Борисов:
“Абе, бат’ Бойко, по смятанка колко си имал в трето отделение?”
- Вярно ли е, че покойният Николай Хайтов ви отказал да го предложите за депутат?
- Да, категорично. Каза ми: „Не си хаби думите!”...
- А вярно ли е, че Радой Ралин ви се разсърдил веднъж, задето сте му предложили пари в заем?
- Побесня: „Как ще ми даваш пари, откъде накъде?!”. Обиди се. А то, как стана - Радой в оня период гледаше децата и майка си, а се издържаше от дребни хонорари от преводи. Беднотията взе да му се отразява и на външния вид. Той поначало никога не е блестял с безупречно облекло, но тогава и финансите го притискаха така, че взе да му личи и в дрехите. Каза ми веднъж, че го било срам да ходи по представителни места с едни и същи износени дрехи. И аз му казах: “Хайде да влезем в някой магазин да ти купим един костюм!”. Той се разсърди. Не само че не прие приятелския ми жест, ами имам чувството, че именно тоя епизод малко ни раздалечи един от друг нататък във времето. Такъв си беше Радой – достолепен във всичко, човек с достойнство.
- Разкажете как замалко не ви арестуват с Калоянчев – чувала съм тая история като майтап...
- През 70-а се снимахме заедно в “Откраднатият влак” на Володя Янчев. Част от снимките бяха в Черновци, Украйна. На връщане към България всеки беше накупил по нещо за близките. Организаторът ни си беше взел часовник и се чудеше де да го дене, че да не го обмитят. Накрая каза, че го скрил в чорап. Калата ни се смееше и викаше, че не го било страх от подобни проверки, защото, като видели по документите кой е, граничари и митничари му отдавали чест.
Да, ама това се опроверга
Точно неговият багаж пожелаха да се свали за преглед. Разтръскаха му куфарите до дъно. Ще речеш, че претърсват международен престъпник! Нищо не намериха, естествено, но Калата оттам насетне не можа място да си намери в купето от унижение. И как не! – народен артист, лауреат на Димитровска награда, личен приятел на бай Тошо, и да го тарашат така, като криминален хайдук!... Дълго време не можа да го преживее и не обичаше никой да се шегува с тая история. Беше честолюбив човек.
- В една от книгите си разказвате как известният ни поет Евтим Евтимов споделя за срещата си с палача на Трайчо Костов, който го обесил...
- С Георги Йорданов бяхме заедно на премиерата на тая книга на Евтим. И там той разказа нещо потресаващо: как палачът разказал, че Трайчо Костов все се изплъзвал от въжето и накрая трябвало и той да се провиси, за да издърпа надолу въжето и най-сетне да издъхне жертвата. Евтим го попитал защо е направил така, а оня му отвърнал: “Помогнах му по-лесно да умре!”...
Еми МАРИЯНСКА
