1973 г. Ванга със снаха си Здравка
Николай Стоянов е роден през 1948 г. в Карлово. Автор е на 15 книги с проза, по негови сценарии са заснети 4 телевизионни и игрални филма, написал е множество радиопиеси. Превел е от френски Франсоаз Саган, Патрик Модиано, Жорж-Оливие Шаторейно. Негови книги са издавани в почти цял свят. Основател и председател е на Международната фондация „Балканика”, добила популярност още и като Балкански Нобел за литература. Носител е на престижни европейски награди. Работил е в БНР, в Студия за игрални филми, главен редактор на българското издание на авторитетния френски вестник „La Monde Diplomatikue”. Писателят е родственик на пророчицата от Петрич, което му дава основание да напише спомените си за нея в книгата „Случаят Ванга. Един различен поглед” – бестселър, преиздаван вече два пъти.
В ексклузивно интервю специално за „ШОУ” енциклопедичният творец разказва за познатия и непознатия феномен от Рупите и разкрива нови тайни за личността на ясновидка №1, която все още е ненадмината с прозренията си.
- За Ванга са изписани хиляди страници, за нея са направени десетки документални филми, включително и един игрален руски. В книгата си вие вадите на показ малко известни факти от невероятното й житие-битие. Какво ви провокира да я напишете? Що за човек, според вас, беше нашенската Ванга? Докоснали сте се до нея още като дете...
- Баща ми Методи /а прадядо ми е бил кмет на Дойран/ и сестра му Ружа бяха кумове на Ванга. Записах спомените им, както и видяното от мен през годините, когато тя и семейството ни общуваха по-близко. Ванга беше идеализирана от някои, понякога – отричана. И едните, и другите, не са точни. Тя беше много сложна фигура - неграмотна, не беше учила, подписваше се с палец, говореше на македонски, на струмишко-петрички диалект. Всичките й думи са точно такива, каквито съм ги запомнил, така съм ги и пресъздал. Опитах се да опиша сложния конгломерат „Ванга и властта”, „Ванга и службите”,
двойственото й съществуване
Тя беше изключително добър човек като душа, но с много проклет характер. Да пази Господ да й попаднеш на езика! Това, което прощаваше на мъжете, на жените не го прощаваше. Имаше вродена ненавист към жени, които изневеряват. Не обичаше да я лъжат, тя усещаше.
- А защо мъжът й се пропи и така скоропостижно умря пред очите й, а Ванга остана до края на живота си, както е известно, девствена...?
- Защото не е лесно да живееш с един човек с отворена душа. Ванга знаеше всичко какво той ще направи в следващия момент. Пред вратата й винаги стояха 200-300 човека, носители на нещастие, а това я натоварваше. Бях близък с нея, но в един момент баща ми се отдалечи, след като тя започна да приема големи началници.
- С какво вашата книга се различава от всички останали?
- Това е първата книга, написана от професионален литератор /Стоянов е завършил българска филология, след което специализира във Франция – б.а./. Всичките останали са от хора, които са имали среща с нея, нейни адепти, хора, които я боготворят или обичат много. И, разбира се, те говорят само добри думи за способностите й. Да не отричаме и „копи пейст” от жълтите вестници, защото темата се харчи. Наброих 22 книги, между тях има две-три сериозни неща, една от които е на Величко Добриянов - професор социолог, бил е във високите етажи на властта преди промяната. Той дръзна да направи една много интересна книга навремето с интервюта на хора, които са ходили при Ванга. Творбата имаше научна стойност. Има два великолепни филма за Ванга - единият е на моя добър приятел Тома Томов, и на Невена Тошева, доайенката на българската документалистика, която е още жива, на 83-84 години. Тогава се случва невероятният гаф с камерата на Невена. Ванга казва: „Снимайте, снимайте, но нищо не снимате!…”.
Когато отиват в студиото… - нищо!!!
Аз дълго време не исках да се вписвам в тези книги, които излизат. Особено след полемиките за наследството й и фондацията й, което ми беше страшно неприятно и далечно. Така реших да не слагам повече сол в манджата. Но от издателство „Ентусиаст” обърнаха представите ми. Рекох си: „Ако книгата върви, значи Ванга не е против”...
- А кога беше първата ви среща с нея?
- Още като дете - бях пратен в Петрич след заплахата, която грозеше баща ми след неговото интерниране. Леля Вангелия й казвахме. Баща ми ме заведе при нея и тогава станах свидетел на чудото Ванга. Видях една жена, която стоеше на двора си на пейка, с неестествено бяло лице и със затворени очи. Този спомен и до ден-днешен ми се натрапва.
Година по-късно се оказах пред вратата на върволица от хора. Тогава ясновидката пророкува на глас пред мен: „Ех, какви хубави бонбони ми пратил кумот!”, сиреч - баща ми. Още тогава интуитивно усетих, че това е някакъв необикновен човек. Очите на детството са изключително широки, но те виждат много повече понякога. Имах уникалния шанс да живея близко до Ванга години наред.
- Навярно сте били свидетел и на невероятните й контакти със света на мъртвите? Мнозина твърдят, че в подобни сеанси тя се е преобразявала...
- Макар и съвсем обикновена жена, тя изведнъж наистина се преобразяваше и ставаше друг човек, когато влизаше в контакт със силите свише. Тя имаше истинската дарба да контактува с отвъдното. Много хора притежават такава енергия, но нямат смелостта да я използват. Когато се отваря вратата към отвъдното, навлизат много сложни енергии и обикновено те могат да убият и самия контактьор. На Ванга й е дадено това разрешение, но тя често ми казваше, че трябва да казва абсолютно точно всичко, каквото чува. В моментите си на контакт с отвъдното тя разговаряше с друг глас, а когато трябваше да съобщи особено лоша вест, излизаше пяна от единия край на устните й. Когато изпадаше в транс, казваше, че говори каквото й нареждат свръхестествените сили. Превъплъщенията й бяха изключително мъчителни за самата нея. Тя често казваше, че
помага на всички, а на нея няма кой да помогне
На няколко пъти ми казваше: „Понекога мъртвите викат толкова силно, че ме блъскат в главата, ке я пръснат! Еле пък, ако е за нещо страшно – за болест, смърт, катастрофа! А аз знам, че не требва да го кажувам, ама то ме блъска: „Речи му го, речи му го, речи му го!...”.
- Конкретни примери? Много известни личности също са я търсили, за да осъществи контакт с мъртвите им родители?
- О-о-о, те са много! Пророчицата веднъж буквално стъписа мъж пред мен, като му каза за починалия му баща: „Тейко ти е до мен и пита защо си продал къщата на този, дето не искаше?!”. Човекът мигновено припадна от думите й.
Художникът Светлин Русев например ми сподели, че пророчицата става посредник чрез силата си за разговор между Богомил Райнов и покойния му баща Николай Райнов. На самия Никулден!
Описал съм и случая с бившия секретар на ЦК на БКП по идеологията и член на Политбюро Александър Лилов. Тръгвам веднъж за Рупите и го карам да дойде с мен. Не се получи - точно тогава ставаха разправиите с него /на върха на славата си стратегът е отстранен от Тодор Живков от всички партийни постове – б.а./. Взех му само часовника. Ванга върти часовника между пръстите си, малко отнесена ми изглежда, мълчи. Казвам й кой е притежателят му. Тя отсича: „Не, на Цани е, кажувам ти!”. Опитвам се да я оборя, в един момент изтрещя гръм, ама силен гръм, истинска експлозия! В един момент Ванга отсича: „Ето на, майка му на Цани дойде, тука е, до нас…”. След като се прибрах в София, разказвам случката на Сашо /Лилов – б.а./. Гледам го - ни жив, ни умрял! Казва ми: „Знаеш ли, майка ми, покойната, наистина ми викаше… Цани!”!!!
- Известно е, че след като Людмила Живкова се обръща към източните философии, към непалските и индийски мъдреци и дори започва да практикува Агни йога, търси контакти с Ванга, а пророчицата вече е „лицензирана” от баща й Тодор Живков. Срещите им са на четири очи - какво са си говорили, какво не, остава пълна енигма. Как така пророчицата от Рупите не успя да „види”, че на Людмила е отредено толкова малко време за живот, защо не й помогна или пък да я предпази?
- След внезапната кончина на Людмила Живкова, художникът Светлин Русев и заместникът й в Министерството на културата Пейо Бербенлиев отиват да попитат пророчицата какво точно се е случило. Ванга потресено им отговаря: „Не знам! Не мога да си простя, че не видех тази смърт! Тя не беше писана!”. Което ме навежда на мисълта, че
Людмила е посегнала сама на живота си
- Но на Георги Джагаров пък, автора на „Прокурорът”, тогавашен председател на Държавния съвет, поставя точната диагноза от какво ще… умре?!
- Историята има малка предистория. Джагаров бе довел у нас големия руски писател Леонид Леонов /авторът на романа „Сот” – б.а./, изявил желание да се срещне с пророчицата в хотел „Сердика”, край паметника на Васил Левски. Ванга бе поразила именития творец с твърдението, че той не е син на мъжа, чиято фамилия носи. Допълнила още, че когато майка му била бременна, баща му воювал на фронта и там загинал, но се намерил добър човек, оженил се за вдовицата, а после дал и своето фамилно име на новороденото. Потресеният Леонов споделил, че това е факт, за който знаели само двамата с майка му.
Та тогава Джагаров попитал: „Е, лельо Ванге, какво ще ми кажеш на мене?”. „На тебе, Георги, ти кажувам да сопреш с пиенето, оти иначе ке умреш от бъбреци!”. Доста години по-късно поетът наистина умря от злокачествено заболяване на бъбреците!
- Като изключителен феномен, Ванга винаги е имала неприятности с тайните служби – и преди 9 септември 1944 г., и след това, гледана е едва ли не под лупа, спрягана е дори за доносник. Бихте ли хвърлили повече светлина и по този деликатен въпрос?
- Това е така. Преди 9 септември е казвала, че светът ще почервенее. Тогава също е имало доносници. Доста години по-късно животът ме срещна с покойния днес Коста Вълков - един от някогашните началници на Държавна сигурност в Петрич. Той беше вече дипломат в Източен Берлин и като всеки човек, работил в службите, избягваше да говори за миналото си. Но от него все пак разбрах: „На нас, служителите от органите, ни беше забранено да поддържаме каквито и да е контакти с нея /Ванга – б.а./. Ако искаш вярвай, ако искаш не, но аз съм я виждал само отдалеч, на улицата, когато отвреме навреме излизаше с някого из града. Изкушавала ме е, разбира се, мисълта да ползваме при някои по-заплетени случаи възможностите й, но забраната си беше забрана…”.
Почти цялата къща на Ванга е била „окичена” с микрофони. За това, като искала да каже на някого нещо по-специално, тя го викала да се разходят из градината. За руските служби по това време пък се знае, че я използвали много умело, за да манипулира населението си.
- Няколко години след промените гостувахме с д-р Константин Тренчев и екип на КТ „Подкрепа” в Рупите. Силно впечатление ми направи един случай – при нея беше семейство от Македония, но Ванга нищо не им каза. Когато хората от Скопие си тръгнаха, пророчицата отсече: „Со се целата им фамилия ке загине след половин час!”. На следващия ден в полицейския бюлетин на РДВР-Благоевград наистина присъстваше подобен трагичен инцидент! Защо Ванга не промени съдбата на тези хора, защо не ги опази, след като е видяла размазаните им тела по пътя?
- Тя казваше: „В човешкия ни живот всичко е предопределено, записано е в голямата книга на съдбата. От нас зависи само колкото едно синапово зърно”. Питал съм я както аз, така и други, защо не е помогнала на мъжа си, защо не го е спасила. „Там вече беше решено за него, аз го изпратих само там, където трябваше да отиде, но не можех нищо да направя”. Тя беше изключително почтена, казваше: „Аз съм само гледачка”. Не искаше да каже смърт на едно дете, накара се на бащата пред очите ни. Когато не искаше да гледа, бягаше при най-близките си съседи, после у нас, но и нашият адрес беше разконспириран. Ванга избягваше да гледа смърти, но пък за България казваше само хубави работи и повечето от прогнозите й започват да се сбъдват, като това, че идва шестата раса. Тя казваше, че сме орисани да живеем, да държим всичко около нас, че идва времето на жените, което ще върне духовното начало на човечеството. Това го има и в учението на Рьорих и Блаватска, но Ванга по нейните си канали също го беше получила.
Едно интервю на Георги АНДОНОВ
