- Г-н Колев, наскоро ТВ7 придоби известност с разкритията си за секретната база край село Лесидрен, резултат на тримесечни проучвания. Всички медии препечатаха “комюникето” му...
- Въпросната база е само капка в морето и се основава на това, което съм публикувал преди години. Първият ми материал по проблема беше от 1991 г. Не знам за каква истерия говорите, но явно се търси някаква сензация. Другата ми версия е единствено, че по някакви причини на медиите им е дадена зелена линия да мултиплицират “сензацията”. Всъщност случаят с. Лесидрен е само капка в океана по въпроса.
- Кой е целият океан?
- Съдете сами! Преди години публикувах моя статия за подземните градове и обекти в сайта “Афера”. Половин час след появяването й, на Веселина Томова и екипа й се обадиха, как да ги нарека, хора от различни институции. След половин час статията беше изтрита от сайта. Самата Томова ми се обади и хленчеше, даже проплака по телефона:
„Ще ми отрежат главата, ще ме затрият!”
Неистов натиск! Беше принудена да свали статията ми.
След това започнаха да се случват истински чудеса. Имам два специални файла, в които съхранявам цялата документация и публикациите си по темата. Изчезнаха! Хакнаха ги! Службите и някои фирми имат достатъчно ресурси и хора, за да го направят. Съхранявах и две папки - синя и червена, в които на хартиен носител се съхраняваше цялата тази информация. Изчезнаха и те!!! Въпреки че мога да възстановя голяма част от нея, включително и по памет, защото документалните ми източници са събирани години наред, а много от хората още са живи - проектанти, строители и т.н. на всякакви подземни и надземни секретни обекти.
- Откъде ще започнете?
- Първо,
подземните обекти се делят на две:
спящи командни пунктове в случай на криза или война, дублиращи тези на действащите тогава; и секретни обекти-складове за съхраняване на ракетите със среден и малък обсег на действие, складове за гориво и ядрените бойни глави.
Ракетните поделения бяха част от военната ни стратегия, за да може мобилните поделения на съветската армия да пристигнат до 2-3 денонощия за истинските бойни събития, в случай, че турската армия ни нападне. Задачата ни беше с всички възможни средства и ресурси да спечелим това време, докато дойдат руснаците. Затова ракетите ни бяха с малък обсег на действие. Да, но ядрените заряди бяха с мощност 100 килотона - пет пъти по-голяма от тези над Хирошима и Нагазаки! Във всеки случай ракетите ни СС-23 бяха с обсег около 400 км. Значи, те спокойно биха могли да достигнат от Сливен, а и от Марино поле, Карловско, до Одрин и Истанбул, а можеха и Анадола да ударят. В Сливен, в местността Бакърджиците, бяха ракетите с най-малък обсег на действие. В ракетните бригади бяха телата на ракетите. Там имаше и командни пунктове. Всяка армия имаше подземни командни пунктове. Първа армия – с такова командване в София, Втора – в Пловдив, Трета – в Сливен. Имаше и една четвърта, резервна армия в Северна България. Там ракетите бяха в Телиш. Освен това, съществена част при евентуална война с Турция бяха навързаните ардински язовири – “Студен кладенец”, “Кърджали” и “Ивайловград”. Те бяха част от общата стратегия и имаха общ капацитет 1 млрд. куб. метра вода. Основното им предназначение беше да се парира турската армия. Тях ги построиха руснаците. Само фиктивно, в краен случай, служеха за поливане. Но по принцип те трябваше да бъдат постоянно пълни. В стените им имаше общо 100 ядрени фугаси от половин килотон, за да може стената буквално за секунди да престане изобщо да съществува. Целта беше да се взривят последователно и водната вълна да помете турските войници чак до Одрин, дори до Истанбул и Анадола даже! В тези стени бяха монтирани над 100 фугаси.
- Знаещи военни твърдят, че в стените на ардинските язовири за целта са били инсталирани не ядрени, а конвенционални оръжия.
- Пълна глупост! Тези конвенционални оръжия могат да свършат работа, ако заемат огромни пространства и язовирната стена би заприличала на швейцарско сирене, а фугасите заемат минимални ниши с огромна разрушителна способност. Изобщо, към военните от онова време аз имам алергия - знаят нещо, чували са нещо, но никога не са знаели истината, нямат автентична информация. Един от тях включи в този списък дори за язовир “Искър”. Пълно безумие! Все едно да издавят софиянци при военна криза. По-късно ще се върна на посветените...
- Да се върнем на подземните обекти...
- Ако не ме лъже паметта, те бяха 17 или 14. Мина много време. Повече ние не можем да ги ползваме, защото те са строени от основния противник на НАТО. Руснаците са ги строили, те знаят къде са и какво има в тях. Знаят как да ги разрушат. Допускам, че по някакъв начин са ги минирали и може всеки момент да ги взривят, за да не се ползват. След края на студената война, по тайно споразумение през 1990 г. между Луканов и руснаците, те си изтеглиха ядрените бойни глави. Оставиха няколко, след това и тях си ги прибраха. Някои от подземните обекти съхраняваха ракетите. Твърдя, че
в България се съхраняваха ядрени бойни глави!
Диверсифицирани на няколко различни места, далечни едно от друго, за да не стане ядрена катастрофа в случай на авария на едно от местата.
- А знаете ли, че бившият военен министър Димитър Луджев е развеждал американците из тия секретни бази?
- Не само американците, но и турците, ако не ме лъже паметта. Това беше при кабинета на Димитър Попов, където силов министър и вицепремиер беше Д. Луджев. Между другото, може да звучи като донос, тогава бащата на Митко Бабата е бил офицер и въртеше бизнес с турския си партньор...
- Говорите за прякор на Димитър Луджев?
- Да, точно за това говоря! Той му е лепнат още като малък, защото тогава е бил така, по-пълничък, по-големите момчета са го побийвали и поплясквали и той като види, че някой от тях се задава срещу него, почва силно да крещи: “Бабоо, Бабоо!” - показва се баба му, за да не го бият, и така. Това ми го е казвал приятел, който е живеел срещу тях. Това е пикантерия от пейзажа, но не разбирам защо ще развежда турци из секретните обекти!? Навремето излезе един документ в един вестник, че
Луджев е бил вербуван лично от ген. Тошков
по линия на Първо главно управление. В този материал излезе също, че Алтънчо, фамилията ми се губи, е бил водещият му офицер. Псевдонимът на Митко също съм забравил, но има къде да го намерите. Така или иначе, Митко е вербуван за ПГУ през 80-те години. Два пъти ходи в САЩ...
- И какво? Сигурно искате да кажете, че в САЩ е превербован?
- Да, така е. Знаейки, че ние рано или късно ще станем членове на НАТО, за да покаже колко сме добри и послушни в аванс, показва част от подземните градове и местата, където са силозите, установките за ракетите с потенциални ядрени бойни глави. Под земята и замаскирани отгоре с най-различни прикрития. Аз говоря за Луджев, но той не може да вземе самостоятелно решение за подготовката и изстрелването им. В същото време беше изключително близък с Желю Желев. В същото време баща му беше офицер, хайде да не казвам какъв, стана съсобственик на турската фирма “Екопан” и започнаха активна търговия. Бързо забогатяха. Митко Бабата си направи една вила в Странджа, не се сещам името на селото, но то беше архитектурен резерват, в който беше абсолютно забранено ново строителство като резерват, но Луджев си направи двуетажна модерна къща вила.
- Добре де, Луджев показал секретни градове и обекти, те са десетки, бил е двоен агент и т.н. – пита се, какво е ставало в тях?
- Могат да се правят само догадки. През 1968 г. подписваме договора за неразпространение на ядрените оръжия. Само че тогава Живков и руснаците подписват таен
договор за създаването на свръхсекретен отдел
Тогава Живков беше още много млад и руснаците решават да скрият от него и да си запазят ядрените бойни глави, и съответно - да си направят съответните подземни силози. Единият е близо до с. Гуцал. А иначе повечето бяха на мобилни установки. Изключително малко хора знаеха, след подписаното тайно споразумение между Русия и Живков ядрените бойни глави се запазват. Започна изграждането на подземните градове – командни пунктове; градове за номенклатурата, има такъв малко известен и в кв. „Лозенец”, в който трябва да се приюти цялата номенклатура, под връх „Вежен” /най-големият на Балканския полуостров/, който беше смесен - трябваше да приюти над 2000 души висша цивилна и военна номенклатура, но така и не бе довършен, и т.н. Имаше такива седем или осем града. Оборудвани с всичко – от инсталациите за пречистване на въздуха и радиацията, до тоновете храна за избрани, и меките фотьойли. Но това бяха един вид спящи луксозни клетки. Може да е имало поддържащ персонал. Най-големият такъв подземен град трябваше да бъде под връх „Вежен”. Не беше довършен поради липса на средства.
- А може и да е имало и друг вид персонал...?
- Е, да, едва ли властта е плащала за толкова скъпо струващи съоръжения, без да ги използва пълноценно. Да, знам, че
в подземията са извършвани опити със затворници, безследно изчезнали агенти и шпиони
Естествено е те да се вършат под земята, отколкото на повърхността! Използвани са затворници с тежки присъди, агенти и шпиони с незнайна съдба.
- Тук опираме до експериментите с прословутите психотронни оръжия. Какво знаете за тях?
- Знам много неща. В елементарния списък на опитите са пускани затворници, незнайни агенти и шпиони и други отписани субекти, които са принудени да бягат, и върху тях е използвано психотронно оръжие. Според индивидуалността им, пораженията са били различни - от странен, мигновен диабет, до смърт и различни психически отклонения. Към днешно време технологиите за тази цел са усъвършенствани и могат да се помещават в един малък апартамент на различни места в столицата и на други места. Един такъв център има в кв. „Лозенец”. Друг е в кв. „Гоце Делчев”.
Технологиите за психотронно въздействие са два вида – ултра- и инфрачестотни звукове и електромагнитни вълни в диапазона от ултра честоти до инфра такива. Въздействието е различно. Според индивидуалността на обекта. Може да развие скоротечен диабет, през други изненадващи болести до смъртоносно кръвно, необяснимо психическо заболяване
и... смърт
Тези данни после се анализират, обобщават се и се правят изводи за съответното психотронно въздействие върху съответния индивид и маса индивиди. Днес тези апаратури в конспиративни квартири са компактни и са дислоцирани в най-различни райони на столицата и други големи градове. Чии са те? - Не знам! Това не е държавна тайна. Всъщност това не е държавна тайна в много страни. Това се случва и в Англия, Франция, Америка и т.н... И не е държавна тайна. Знам, че вече в много страни законодателството забранява използването на подобни конспиративни квартири с подобно оборудване и с подобна дейност.
- Да се върнем на подземните градове и обекти, които може би са уникални по своята засекретеност и конспиративност. Наистина ли са били скъпо струващи спящи центрове? Или там е имало тайни лаборатории и сектори, в които са се извършвали тайни изследвания?
- Не знам. За това нямам достоверна информация. Мога само да подозирам. Във всеки случай, слуховете за разни подслушвания и тем подобни, според мен са мит. Знаете ли навремето как се е наблюдавало околното пространство около обектите. Със система от огледала под различен ъгъл. Последното огледало по веригата е било в т. нар. оперативна стая. Тогава не е имало днешните камери и системи за наблюдение. Дали е имало експерименти по друга линия?! - Може би. Във всеки случай, освен експерименти със затворници и др., е имало и обучение на терористи от цял свят, наред с надземните тайни полигони. За много дейности това е по-добре да става под земята, отколкото над нея. Колкото до разработката на психотронните оръжия, те са ставали в конспиративни квартири из цялата столица. Питайте проф. Георги Василев, чийто мозък почва да ври, когато се включат. Една моя позната се изнесе от кв. “Гоце Делчев”, защото не можа да издържи на психотронните атаки. Такива има и в кв. “Лозенец”, където е изграден цял подземен град за софийската номенклатура.
- Към момента какво е положението?
- В министерствата си имат специални хора към службите, които бъркат в Интернет, във всички блогове, сайтове и т.н. Още помня, когато Веселина Томова плачеше: „Ще ме заколят, ще ме светнат!...” -може да я питате...
- Е, тая ваша статия за подземните градове и секретните обекти явно е била много опасна?! В края на краищата, основният въпрос е: имало ли е ядрени ракети на територията на България, има ли обекти за разработка за психотронно оръжие преди и сега?
- Имало е, има ги – в София, Пловдив, Враца, Варна... Симптомите за въздействието му са странни скоротечни заболявания от диабет, рак и други смъртоносни заболявания, чиято клинична картина след това лекарите не могат да обяснят. Навремето имаше един специален институт на КГБ на ул. “Будапеща” с изпълняващия длъжността на нещо като главен директор проф. Лозанов, който вече не е между живите. Имаше и друг, който беше на пряко подчинение на съветските служби. Двамата се занимаваха точно с това – сугестология, т.е. активна намеса в психиката на човека, как можеш да стигнеш до мозъка му, освен със звук, електромагнитни вълни и физически въздействия върху определени точки на мозъка. Това е сугестията на КГБ - да накараш човека да не може да управлява себе си, а да бъде послушен на всякакво външно /заговорно/ въздействие... Това е психотропното оръжие в различните му варианти и разработки.
- Кои от българска страна са с най-големи заслуги за тези по принцип съветски разработки, както и в строежите на подземните секретни градове и обекти?
- Аз съм ги изброил навремето. Гореописаните дейности са били извършвани под строгия контрол на генералите Петър Недев, Чергиланов, митичния Васил Зикулов, не по-малко митичния ген. арх. Дичо Дичев, Бончо Бончев, Кирил Мазнем, Борис Карамфилов, полковниците Йоргов от с. Самоводяне, Илия Маджаров, Дилян Цветанов, Георги Цветанов Симеонов и полк. Иван Топчийски. Някои от тях са вършили крупни далавери, други са били агенти на Съветското главно разузнавателно управление, и т.н. Трети - на двойно агентурно подчинение. Както може би е бил още Димитър Луджев. Както е бил и самият ген. Любен Гоцев, който знае много неща по въпроса.
- Какво да знае – бил е зам.-министър на външните работи и “собственик“ на митологията по отношение на самия себе си...?
- Извинявай, но първо е бил генерал от Първо главно управление, и след това дипломат!
- И какво следва от това?
- Ами работеше за руснаците! Освен всичко, произтичащо от това, два пъти е бил в Щатите...
- И какво от това?
- Наред с другото, просто е изпълнявал задачи на руснаците и ПГУ, ама става двоен агент. По-точно - скрит агент. И на американците, които също са му поставяли задачи. В определени моменти се превръща в супер скрит агент. Това не е необичайна практика в разузнаването.
- И за какво става въпрос в случая?
- В случая и по принцип означава, че
ген. Гоцев, в качеството си на двоен и скрит агент, е решавал много по-сложни и комплицирани задачи
отколкото дипломатите, на които тези неща не са им по силите. Сложните задачи ги решават хората на службите, често - двойните агенти, а не дипломатите. Ако един агент реши да не даде дадена информация на посланика или посолството, това е. Въпросите се решават по други канали, от службите, не от дипломатите. Знаете ли, че един шифровчик, който може да е старшина по чин, не допуска до шифровъчната стая и самия посланик, т.е. той разполага с повече информация от шефа на посолството?! Зашифрова я и посланикът никога няма да я узнае.
- Ставаше въпрос за ген. Любен Гоцев...
- Ами да, убеден съм, че той знае за подземните градове и обекти повече от всеки друг!
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
