Изминаха 5,5 години от онази вечер на 22 Декември 2008 година, когато всички научихме нейното име, след като на връщане от работа тя попадна в смъртоносен капан. Константина Кунева – жена, имигрантка, чистачка – в себе си тя е събрала всички онези характеристики, които я направиха абсолютно уязвима, пише „Български новини“.Преди нападението тя упражнява широка синдикална дейност в сферата на чистотата, показвайки еластичните и принуждаващи граници на труда, преоблаващи в частните фирми за почистване. Бяха й отправяни смъртни заплахи и накрая бе наказана за „неподчинението” си, когато сярната киселина заля лицето й. Мащабно движение за солидарност се издигна в нейна подкрепа, търсейки правосъдие за жертвите на труда, определен като „модерното робство”. Физическите извършители и подбудителите на нападението никога не бяха заловени. Миналата година на първа инстанция Окръжният съд на Пирея призна вината за нападението срещу Кунева на фирмата работодател ИКОМЕТ и присъди фирмата да изплати 250 000 евро, от които 80 000 да бъдат платени незабавно. От тогава Кунева влиза и излиза в болници, провежда непрекъснато терапии за възстановяване в Гърция, Франция и България. Гъвкавите трудови отношения, за които толкова се бореше тя, не само не се подобриха, но и се разпростряха из цялата страна като за довод се изтъква международната криза. Константина се превърна в символ на съпротивата и смелостта и днес дава първото си интервю вече като кандидат за евродепутат от СИРИЗА.
- Какво си спомняш най-ярко от вечерта на нападението?
- Как трепереше момчето, което ме нападна и хората, които изтичаха да ми помогнат.
- Благодарна ли си от отношението на държавата спрямо теб през всичките тези години?
- Това, което има значение, е това че през всички тези години хората непрекъснато бяха до мен. За което им благодаря много. Този лозунг, който са скандирали, докато бях в болницата месеци наред (и не можех да го чуя) или са го писали по стените (както установих по-късно, „Константина не си сама” го почувствах в действителност. Съдействаха и помагаха навсякъде. Също така в Париж, от първия момент, когато се срещнах с лекарите, се състави група от хора, които бяха до мен и продължават да ме подкрепят и до днес. Мащабна бе и солидарността на младежите, които работят или следват в Париж, където се подложих на операции, спомогнали значително за подобряване на здравословното ми състояние. Официалните държавни органи се задействаха доста след нападението. Това бяха по-скоро жените политици. Но най-сериозният проблем е, че разследването за намиране на извършителите остава някъде из прашните шкафове. Въпреки обещанията не се случи нищо в тази посока.
- Как взе решението да се кандидатираш за евроизборите от партия СИРИЗА?
- Познавах СИРИЗА преди нападението, тъй като бяхме си сътрудничили с нейни членове в синдикатите по въпросите от нашия сектор. Няма да забравя, че след това Алексис Ципрас бе първият политик, дошъл да ме види след нападението в Евангелизмос. От мое запитване, научих, че още първото съобщение за нападението на синдикалните дейци бе излязло в медиите. Също така СИРИЗА е политическа идея, с която имам много общи възгледи, за солидарността, за семействата с един родител, за подобряването на живота на инвалидите, за борбата с бедността и несправедливостта, не само в Гърция, но и в цяла Европа и по света.
- След като извършителят на нападението над теб не е заловен, страхуваш ли се?
- Не се страхувам. Единственият начин, обаче, да не се страхуват хиляди други хора, които се намират в подобно положение, е извършителите да бъдат наказани и особено онези, които са издали заповедта.
- Знаеш ли, че от почти седем месеца 595 чистачки са във висящо положение и вероятно ще бъдат съкратени. Какво послание ще изпратиш на тези жени?
- Че ви подкрепям с цялото си сърце. Че мисля за вас непрекъснато и знам през какво минавате. Вашият пример е важен за останалите работници. Има една поговорка: Ако някой иска да стигне по-бързо, тича сам, ако някой иска да стигне далеч, тича с другите. Пожелавам ви сила и вярвам, че ще успеете.
- Последните години са много трудни за Гърция. Ти какво мислиш, че трябва да се промени в страната?
- Добре е всеки от нас да работи повече със себе си. Да потърси вътре в себе си, да узнае и разбере своята стойност, за да види какви сили притежава и колко полезен може да бъде за цялото общество. Трябва да променим себе си и политиката. Политиката трябва да постави в центъра си човека – не само парите и печалбата.
