"Здравейте, инспекторе! Как сте?" "Инспекторе, ще има ли резултат днес?"
Един мъж с униформа крачи из центъра на Ихтиман. За 50 метра поне двайсет души го поздравиха или спряха с въпроси. А мъжът с униформа дори още не е отворил вратите на приемната си. Чакат го хора от цял Ихтиман и... от 15 села в околията.
Георги Момчилов е ром и е единственият полицейски инспектор в Ихтиман и региона. "Допреди време бяхме четирима инспектори. Но напуснаха или се преместиха. Останах сам. Но се справям", гордо казва Момчилов.
Определя като еднотипен работния си ден. "Имаме план, набелязваме си задачи, работим по сигнали, жалби, молби на граждани. Приемаме хората и изслушваме проблемите им. Помагаме на колегите от Криминална полиция", разказва Момчилов, сякаш е заучил репликите. Но не е. Просто за 21 години в МВР е свикнал да отговаря кратко и ясно.
Скандали и обири
Най-често хората от селата се жалят при него от битови скандали и обири. "В района всичко се краде. Но предимно метали - от тях могат да се изкарат бързи пари", разяснява Момчилов.
Докато говори, служебният му телефон не спира да звъни. Пак хора с проблеми. Докато разговаря, оглеждаме приемната - превърнал я е в доста уютно кътче. "Трябва да може да се отпуснат хората, като дойдат", казва инспекторът. Бюрото му е разположено в едноетажна къщичка в центъра на Ихтиман. Доскоро тя била пред разруха. Но с помощта на общината и на полицейското управление я стегнали. В почивните дни Момчилов и негови колеги запретвали ръкави и ремонтирали, слагали изолации, измазвали. Обзавеждането е семпло. Момчилов движи делата си на лаптоп. А за да може да работи, купил бюрото си сам.
Но не прекарва работното си време само в приемната. При сигнали за нередности веднага тръгва. Въпреки лимита за бензин се старае навсякъде да е на линия. А едно от селата е на 25 километра. "Трябва да помагаме на хората", е веруюто на инспектора. Твърди, че не оставя случаи "за друг път".
"Работим по всички сигнали - от скандали, през големи кражби, до изчезнал пирон. Щом видя какво и как е откраднато - на 50 процента знам кой е извършителят. Благодарността на хората е уважението. Казват на другите граждани да вярват на полицията", категоричен е Момчилов. Той е убеден, че мерките срещу битовата престъпност ще имат положителен резултат.
Приятелство, но без привилегии
"Няма човек или дете, без значение на етноса, които да не ме познават. Знаем се с почти целия град и селата. Говорим си на малки имена. Като отида при хората и им обърна внимание, виждам, че те се усещат по-спокойни", разсъждава Момчилов. Ако някой е нарушил закона, приятелството му с полицая няма да го спаси. Униформеният пояснява:
"При по-малки нарушения първо предупреждавам. При следващ път може да се стигне и до арести. Въпреки близостта ми с повечето хора аз съм представител на закона.
"50 процента съм приятел, 50 процента съм полицай. Иначе няма да могат да се вземат мерки", категоричен е инспекторът.
И с ромите постъпва по този начин. "Самият аз съм от ромски произход, а и отговарям за техните райони. Отношението им към мен е съвсем нормално. Приемат ме като човек на закона.
Никога не съм имал проблеми заради униформата. Не са се отнасяли грубо и неуважително към мен. Защото всички знаят, че когато стане нещо - първо при мен идват за помощ", доверява Момчилов. И натяква, че като е ром няма по-особено отношение или привилегии към събратята си. Рядко използвал сила и помощни средства, но ако се наложи, е безкомпромисен - има и арести. "За 21 години не ми се е случвало, ако задържа някого, после той да ми търси сметка. Осъзнават, че съм действал по законоустановения ред, че ситуацията е налагала това, че сме предотвратили скандал, който можело да завърши фатално. За нас е важно върховенството на закона", почти повишава тон инспекторът. На всеки един от ромите той повтарял, без да се уморява, да изпратят децата си на училище. Не спирал да ги съветва и да не вършат престъпления, да са близо до малчуганите си, да разговарят с тях и да ги контролират.
"Във всяко стадо си има мърша. Иначе ме слушат. Кажа ли им нещо - винаги го изпълняват. Самите родители пък призовавам да си намерят работа", казва полицаят. И тъжно допълва, че безработицата е налегнала ромските махали. Иначе имало много добри строители, които допреди 2-3 години всеки ден пътували по строежи в София.
Детска мечта
"Станах полицай, защото ми е детска мечта", връща се назад във времето Момчилов. Подал документи за работа в МВР и веднага го назначили. Без никакви спънки. "Аз съм като всеки друг полицай в друг град. Няма някакво особено отношение към мен, защото съм ром. Полезно е да си в махалата, защото познаваш хората, обстановката", казва Момчилов. По неговия път тръгнал и синът му. И той кандидатства за работа в полицията. "Може един ден да обикаляме заедно 15-те села", мечтае инспекторът. Трите му дъщери засега нямат намерение да работят като униформени.
И след толкова години служба под пагон Момчилов не може да открои любопитен случай от кариерата си. "Много са интересните ни случки. Почти ежедневно. Няма ден с колегите от криминална полиция да не разкриваме престъпления", отчита той. Твърдо е убеден, че "в полицията взаимодействието прави силата. Много е важен колективът."
Не крие, че за полицая няма почивка. "Няма значение дали е ден или нощ. Обаждат ти се и тръгваш. Случвало се е съпругата ми да я оставям сама на 8 март", рапортува Момчилов.
Мнозина смятат, че професията му е една от най-рисковите. Затова и близките му често се притесняват. "Малко да закъснея и веднага започват всички да ме търсят - баща ми, майка ми, съпругата, децата... И докато не се прибера - никой не ляга да спи. Има притеснения, но семейството ми знае, че това ми е работата и не се сърди", казва инспекторът.
Страхилов - първо горски, после под пагон
В полицейското управление в Ихтиман работи още един ром. Райчо Страхилов облякъл униформата преди 6 месеца и патрулира из града.
"Преди бях горски. Оттам се познавах с полицаи и покрай тях се запалих и аз да постъпя на работа в МВР", разказва Страхилов. И добавя, че ако има трудности в работата, се обръща към по-старшите, които винаги му помагат.
"Тепърва навлизам в професията. Доколкото мога, се справям. Служа на благородна кауза", гордо добавя младият мъж./trud
