В миналия си брой репортер на „ШОУ” интервюира блогъра богослов Светльо Ангелов-Портос, който нарече телевизионния водещ Мартин Карбовски „маша на Николай Пловдивски” и го назова като един от виновниците за кончината на архимандрит Августин заради омаскаряването му като „мама Гуси”. Ангелов маркира моменти от поръчковата стратегия на митрополит Николай - как чрез приближени нему журналисти се очернят определени духовни лица из манастирите ни.Според Портос по тази схема са били набеждавани в хомосексуализъм и хора, които категорично не са такива, но пречат на кариерата на Николай Пловдивски. Следствието вече се било произнесло по жалба на йеромонах Кирил, че записът, показан от "Господари на ефира" и "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски като „неопровержимо” „доказателство” за любовна връзка между отец Кирил и младежа мъжка проститутка, всъщност бил изманипулирана компилация от избрани моменти от видеоразговорите им по скайп.
Въпросните записи били с продължителност... 60 часа и в тях, въпреки усърдието на манипулаторите, не била открита нито една истински любовна реплика. Йеромонах Кирил бил предоставил на разследващите цялата хронология от писмената си кореспонденция с младежа и възнамерявал да застане пред църковния съд за изслушване, което ще се проведе скоро.
Не бил за пренебрегване и следният навеждащ към инсинуации факт: Преди години йеромонах Кирил влязъл в неволно стълкновение с архимандрит Григорий Лозев, приятел на хората на Карбовски – братя Янакиеви от Сливен. Преди няколко години Лозев се опитвал да стане игумен на Троянския манастир след напускането на поста от епископ Теодосий. Попречват му именно йеромонах Кирил, архимандрит д-р Августин и йеромонах Филарет. По-късно именно тези трима са омаскарени публично!?! Това едва ли е случайност, отбелязват запознати. Според мълвата Лозев се укривал от полицията заради неколкократно шофиране в пияно състояние, но това далеч не бил най-големият му грях. Имало неопровержими доказателства, че папката с "изобличителни материали" срещу йеромонасите Кирил и Филарет, както и срещу Пахомий и Августин, предадена на епископ Сионий Велички от предшественика му Григорий Браницки, била съставена от... доносите на Лозев.
Очевидно битката за Троянския манастир е по-ожесточена и коварна и от Троянската война. Светльо Ангелов-Портос е автор на ексклузивно интервю с един от последните „герои” на Карбовски - йеромонах Кирил от Троянския манастир, наричан след ефирните подигравки по негов адрес Кичка.
- Защо мислиш, че ти сега попадаш под ударите на Николай?
- Не мога да го твърдя със сигурност, но е възможно. Когато преди време посети манастира, аз се скрих, не излязох да го поздравя и да му целуна ръка.
А Николай има двама роднини, клирици, от село Горни Лозен, и единият съм... АЗ! Другият е бившият йеромонах Игнатий. В началото Игнатий му стана шофьор, когато Николай пое поста на Пловдивски митрополит, но почти веднага между тях избухна скандал. Отец Игнатий му казал в очите: "Аз съм православен християнин и в секта, в каквато ти тука превръщаш епархията си, няма да участвам!". Опитал да се върне като клирик в София, но всички врати се оказали затворени. После хвърли расото и се ожени щастливо... Ето за такова „роднинство” говорим!... Николай има основателна причина да ме мрази - по време на патриаршеските избори аз открито
агитирах за Варненския митрополит Кирил
- А вярно ли е, че Николай Пловдивски е „сватосал” сестра Христина - игуменията на женския манастир "Свети Спас" над Горни Лозен, докато беше Знеполски епископ в Софийска епархия?
- Да, и така може да се каже. Завел й някакъв бизнесмен, с когото тя трябвало да парафира сделка с манастирски имоти. Но Христина отказала и изпаднала в немилост... Има обаче хепи енд - сега Христина е щастливо омъжена в Кипър за... манекен.
- Вярно ли е, че проблемите в Троянския манастир са тръгнали от времето на епископ Теодосий – ти си единственото му "духовно чадо" и не може да не знаеш...?
- Проблемите на еп. Теодосий според мен започнаха след участието му в изборите за Пловдивски митрополит. Защо мисля така: При тези избори Теодосий стигна, заедно с Николай, до финалната двойка, между която трябваше да избира Синодът. С две думи - двамата станаха конкуренти. Тогава се случи нещо безпрецедентно. Проведе се дискусия на страниците на сайта „Двери бг” между синодалните митрополити. Проблемът се състоеше в това, че Теодосий е завършил среднообразователно богословско училище, семинария.
Спомням си, че владиката Кирил се застъпи тогава за него, като каза, че десетилетният практически опит от ръководенето на Лопушанския манастир във Видинска епархия му е донадил липсващите теоретичен и административен опит. Имайки подкрепата на дядо Кирил, а и явно уверението и на други митрополити, че ще бъде избран, в деня и нощта пред синодалния избор дядо Теодосий си писа приветствената и благодарствена реч. Помня как писа, къса, писа и пак къса... На сутринта имаше всичко на всичко една страничка налице. Хвърли я и рече, че Бог ще му внуши, ако е толкова важно това, какво да каже....
Другото ми го разказват очевидци, които са чакали в храма "Свети Александър Невски" решението на митрополитите. Дошла е своеобразната делегация от двама архимандрити – единият - Сионий, който сега е Велички епископ и игумен на Троянския манастир, и вторият – Йоан - протосингел в Софийска епархия тогава, а сетне Знеполски епископ и сега Варненски и Великопреславски митрополит. Бил е там и един преподавател от Богословския факултет в София – Ивайло Шалафов. Казали им: "Един от двама ви е Пловдивски митрополит". Николай рипнал и звънко викнал: "Аз ли?!", вестоносецът казал "Да!" и понечил да му целуне десницата. А дядо Теодосий, казал само: "Аз отивам до тоалетната". Малко по-късно го сгащили на подземния етаж как се опитва да отвори някаква врата - изход от храма, за да избяга. Защо? Защото по този начин се осуетява изборът. По устав трябва и двамата да се явят на произнасянето на Синода. Почти насила са го завлекли, разказват, в залата...
- Това означава ли, че от Николай произтичат сетнешните проблеми на епископ Теодосий като игумен в Троян?
- Не съм сигурен. Възможно е да идват и от другаде - от тандема митрополит Натанаил и проф. Иван Желев. Защото малко след публичния скандал между Николай и Иван Желев относно папистите и това, че Николай, като Знеполски епископ, не ги е пуснал в храма "Света Неделя", Натанаил е посетил епископ Теодосий в Троян и му е изсъскал:
"Ти си следващият!"
а Теодосий му повишил тон: "Оставете ме на мира, това вашето вече са подигравки с мене!". Дядо Теодосий разказва, че по време на изборния процес са му предлагани "много пари" да се откаже, а от другаде "много пари", за да продължи... Може Желев и Натанаил да са били някоя от страните в предложенията, които е отхвърлил Теодосий – той е отхвърлил и двете.
- Какво ще рече това "Ти си следващият"? Може да означава следващият митрополит някъде другаде?
- По-вероятно е да означава следващият епископ, с когото се канят да се саморазправят...
- Един варненски свещеник, племенник на покойния еп. Геласий, игумена на Рилския манастир, съвсем наскоро ми разказа, че чичо му е бил обран... посмъртно! Той ми сподели, че може нарочно да са го пратили в един манастир за няколко дни, защото, когато се върнал и влязъл в покоите на чичо си, всичко вътре било отарашено – от златни кръстове, корони и одежди, била останала само една дрешка!... Същият свещеник ми е споделял, че дълго Геласий е отказвал да ръкоположи Николай за йеромонах, защото са му били известни психическите му отклонения – те отдавна не са тайна в църковните среди. Геласий открито говорел: "Как ще го ръкоположа, за да свещенодейства?! Ами ако го прихване нещо по време на светата литургия? Ако захвърли потира или, недей Бог, се изплюе в него?!...". Отарашиха ли стареца?
- Да, твърдя го и аз. Бях у Геласий по-малко от месец преди смъртта му. Короните, кръстовете и одеждите си бяха по местата, по шкафовете, помагах му да ги подрежда - беше болен вече много. След кончината му Светият Синод излезе със заявление, че "не е намерено нищо" негово, съвсем официално... След време видях една богослужебна одежда, за която съм сигурен, че беше на дядо Геласий, върху гърба на митрополит, от по-високичките. Попитах го защо ръкавите са снаждани с още плат, а той смутолеви нещо от типа на: "Ами, ей тъй!"…
Отец Димитър Амбарев: Едва бях оживял след инфаркт, когато Николай ми крещя и ме блъска
- Отче Димитре, при цялото ми уважение към личността и служението ти като свещеник, много хора мислят, че зад критиките ти към Пловдивския митрополит Николай стои голяма доза субективно, лично отношение...
- Да, имам и лично отношение, освен принципните си възражения срещу поведението и служението му като архиерей, няма защо да крия. Два остри сблъсъка има в нашия конфликт. Единият се случи, докато бях свещеник в храм "Света Петка" в София. Научих, че се канят от митрополията да поставят записващи камери из целия храм, уж с цел да се предотвратяват различни кражби, които тогава бяха силно зачестили. За мене това не е метод на охрана. Храмът не е толкова голям и клисарят, при добро желание, и ако бъде допълнително мотивиран, чудесно би се справил по-добре от всякаква записваща техника за следене... Още повече, че точно по онова време от разколническия синод из медиите разпространяваха и коментираха слуха, че телефонните предаватели, намиращи се в храма "Света Неделя" още по времето на комунистическата власт, били използвани от Негово Светейшество покойният Максим да "следи и подслушва изповедите на бабите в храма". Написах писма до дядо Максим, както и до проф. Иван Желев, който тогава ръководеше Дирекция на вероизповеданията към Министерския съвет, в които изложих възраженията си срещу поставянето на подобни устройства в "Света Петка". Николай, по онова време Знеполски епископ, ме извика и с остър тон попита: "Отче, защо пишеш писма до патриарха и министерството?! Нямаш ли си ти епископ, към когото да се обърнеш?!".
- Да вметна, че и до днес близките му сътрудници и приятели като богослова Руси Ст. Русев свободно пишат писма направо до Патриарх Неофит, прескачайки цялата йерархия в Софийска епархия, а от това за тях не следват ни забележки, ни санкции от някого...
- Точно така!
Вторият ни сблъсък с Николай беше, когато тъкмо бях излязъл от болницата след прекаран инфаркт. А той още с излизането ми беше уведомен затова. По закон ми се полагаха 9 месеца болнични. Но Николай реши, че трябва да ме изпрати свещеник в село Гара Томпсън до София. Казах на предалите ми устното му нареждане, че не съм в състояние и няма да изпълня заповедта. Тогава той ме повика в канцеларията си. Явно бе се съобразил с това, че съм избухлив и се погрижи срещата ни да протече в присъствието на други клирици, между които и сегашният Варненски и Великопреславски митрополит. Пред тях ми повтори заповедта си устно, а аз продължих да отказвам.
Тогава Николай заяви, че ще ми я изпрати и в писмен вид. Отвърнах: "Както и да я оформиш, няма да я изпълня, не съм в състояние!". И какво мислиш направи той?! Хвана ме за дрехата и започна да ме блъска напред-назад и да крещи... Обля ме студена пот. Толкова ми се искаше да го ударя, едва се въздържах. Особено обидно се почувствах, защото до този момент винаги се бях обръщал към него с надлежното уважение и чинопочитание въпреки огромната разлика във възрастта ни.
Братя Янакиеви искали да въртят търговия в Троянския, от Рилския ги изгонили с декларация – пак заради предаване на Карбовски
В църковните среди се говори, че свещениците братя Янакиеви - Евгений и Силвестър, чието светско име е Станимир Георгиев Янакиев, били мотивирани да нападат хората от Троянския манастир не само, за да услужат на Николай, но и по финансови подбуди. От август 2013-а Станимир Янакиев /Силвестър – б.а./ имал регистрирана фирма "Нове Соле” ЕООД, която заявява за свой предмет на дейност "стопанисване и експлоатация на заведения за обществено хранене и кафетерии, магазинна търговия... търговски сделки, покупка на стоки и други вещи с цел препродажба”. Според слуховете поп Силвестър бил затънал финансово и това го подтикнало към „финансовите схеми” при първите избори за митрополит във Варненска и Великопреславска епархия в края на миналата година.
Като не намират почва за търговия в Рилския манастир, двамата братя Янакиеви почват да мъстят с атаки срещу игумена - епископ Евлогий. Пак в предаване на Карбовски поп Евгений Янакиев нарича епископа... „пе…раст”!. От Рилския манастир обаче монасите реагират мълниеносно с декларация, която е публикувана на официалния сайт на БПЦ и от „Православие бг”. В нея отците защитават игумена си, като директно питат Евгений Янакиев не е ли причина за неприязънта му към него и братството отказът на дядо Евлогий да търгува с поп Евгений като вносител на църковни стоки и свещени предмети от Божи гроб. По същия начин Силвестър искал да „зареди” Троянския манастир, като се осланял на връзките на своя съгражданин и личен приятел архимандрит Григорий Лозев.
Свръхамбициозният Лозев пък си преследвал негови си цели. Първоначалното му желание било да наследи епископ Игнатий Карагьозов на поста предстоятел на българското църковно подворие в Москва. Епископът обаче, познавайки го, не му съдействал.
Оттам насетне Лозев ставал и лягал с хули срещу Игнатий. След като опрял на камък, амбициите му се обърнали към Троянския манастир – мечтата му била да му стане игумен. За да спечели влияние и да расте в кариерата, Лозев постоянно изпълнявал ролята на „къртица” в братството, в полза на козните на митрополит Николай и братя Янакиеви, носи „мълвата в черно”.
Интервюта на Светльо Ангелов-ПОРТОС
Подготви Еми МАРИЯНСКА
