Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски” в Курило, майка на две дъщери и внуче, Мисис баба 2014 и главното – човек, който открито изразява мнението си не само като лекар, но и като буден гражданин. Репортер на „ШОУ” разговаря с нея по най-актуалните теми:
- Д-р Гълъбова, всички сме свидетели на огромната промяна, която настъпва дори у някои до вчера порядъчни хора, щом влязат във властта. Бихте ли обяснили като психиатър този синдром?
- Ще го обясня с това, което казваше мой приятел за алкохола и жените: „Парите и славата са прости неща, но не са за прости хора!”. Не казвам, че всичките ни политици са прости, има и интелигентни, начетени, дори мъдри хора. Но за съжаление и немалка част от тях са хора интелектуално семпли и не разбират, че да си юрисконсулт в лечебно заведение или зъболекар в Съдебната палата, не те прави специалист по здравеопазване или по правосъдие. Много, много жалка история!...
- Голяма част от днешните демократи демонстрират абсолютна „амнезия” по отношение на собственото си минало. Това форма на самозащита ли е според вас или на „гьонсуратлък”?
- Чист гьонсуратлък и нищо друго! Наглост, арогантност и всичко останало негативно от тоя регистър. И, разбира се, тотално незачитане на народа.
- Големеенето на големановците – „Над мен - небе!”, стана характерна черта на лидерите от политическия ни елит. Защо според вас това ни най-малко не отблъсква българските избиратели?
- Не смятам, че не ги отблъсква. Самият факт, че хората масово не гласуват – вярно, че по различни причини, но не гласуват, е достатъчен аргумент. Аз за разлика от един крайно нарцистичен политик, който винаги започва изречението с „Аз”, не смятам, че сме „лош човешки материал”. Само трябва да започнем да мислим с главите си и да спрем да се страхуваме, да осъзнаем и да се държим като хора с гордост и достойнство и да проумеем, че това, дето ни е в главите, няма кой да ни го вземе!
- Има ли разлика между поведението на мъжа и жената политик и смятате ли, че жена би управлявала по-добре държавата ни?
- В поведенческите модели на мъжете и жените има разлики, зависещи именно от пола, но не смятам, че може да се правят обобщения. Има умни, свестни и пробивни жени, но има и такива мъже. Вярно е, че жените по-често прилагат и други способи за кариерно израстване, с което са известни, но това пък зависи от мъжете, които им се поддават. Така че - било жена или мъж, трябва да ни управлява човек честен, морален, с лична история, с житейски опит, с търпение да работи в една посока и с много здрав гръб, който да не се огъва.
- Приличат ли ви някои от дебатите в Народното ни събрание на психиатрична клиника и как гледате на нахалното отсъствие на депутатите ни и постоянната липса на кворум в парламента – като вид поведение?
- Гледам на отсъствието от работа като на поредната проява на гьонсуратлък и демонстрация на
„живот в друго измерение”
Това е проява на наглост, арогантност и чувство за безнаказаност. Но категорично дебатите в парламента не ми приличат на психиатрична клиника. В клиниката има ред, спазване на регламенти и най-важното – изслушване на чуждото мнение и съобразяване с правото на другия да има своя собствена позиция.
- Има ли „усмирителна риза” за българския политически живот според вас и каква е тя?
- Редовно ходене на избори от всички български граждани, независимо колко чести ще са те. Само така нашите политици „ще влязат в час”.
- Заради банковата криза Вежди Рашидов заплаши, че ще се самоубие. В същото време обикновени хора загубиха жилищата си в Аспарухово, покъщнината си, но не обявиха, че ще се самоубиват, а взеха да чистят останките от къщите си в калта... Как гледате на тази разлика в поведението?
- Хората в Аспарухово показаха житейска зрялост в поведението –хвърлиха се да си оправят живота. А Рашидов занимава обществото със себе си и явно смята, че е от изключителна важност за всички собствената му персона! Е, да го успокоя – хората не се вълнуват особено от неговите заявления, че щял да се самоубие. Както не ни е занимавал, когато е вложил парите си в тази банка, така не е наша работа сега дали ще се самоубие, защото ги е загубил. Време е хората като него да проумеят, че слънцето не изгрява заради тях.
- Д-р Гълъбова, неведнъж сте алармирали, че заради стреса зачестяват случаите на отключване на тежки психични заболявания у нас. Какви са последните данни от статистиката за нашата страна?
- Тенденцията за нарастване на заболяванията, предизвикани от стрес, се запазва. Остават и проблемите, свързани с грижата за психично болните – няма я системата от дневни центрове, няма ги програмите за тяхното ресоциализиране, изобщо - всичко си е по старому. И това личи дори на улицата – по улиците се шляят видимо психично болни хора, защото нямат работа, защото никой не ги наема и не са включени в програми за психосоциална рехабилитация. Нашата система за психично-здравни грижи функционира както през 60-те и 70-те години на миналия век.
- Вие също сте баба на внуче, при това - Мисис Баба! Видях ваш гневен коментар за съдийката, която присъди малката Алекс от София на бабата по линия на бащата убиец...
- И като човек, и като професионалист съм потресена от това аморално решение на съдийката!
Това е убийствено за психиката на едно дете – да израсне в дома, където е убита родната му майка, с роднините си, отгледали убиец?!?
Не може трезвомислещ човек с морални устои и съвест да вземе такова лишено от житейски основания решение! Това е поредното безобразие в съдийско решение!
Аз съм била съдебен експерт в брачни дела и съм ставала свидетел и на други нелепи решения. Наскоро едни български съдийки присъдиха дете на майка му, която е омъжена в Англия, и откъснаха детето от баща му и другите му роднини в България, като присъдиха режим на лични отношения „чрез разговори по скайп”. Така е записано в решението на съда!?! И всичко това, защото оценката на така наречения родителски капацитет се базира основно и предимно на материалните възможности на родителите.
Парите не определят дали си мил, любящ и грижовен родител! Смятам, че трябва да има минимална възрастова граница, за да стане един юрист съдия - не по-малка от 40 години. Разбира се, че и възрастен човек може да е неморален, подкупен и безсъвестен, но възрастта е гаранция за натрупан опит, за да се вземе правилното от житейска гледна точка решение. Когато се решават съдби, единствено професионалните знания не стигат. И това е валидно не само за съдиите.
- В тази връзка искам да ви попитам как гледате на зачестилите случаи на отнемания на деца от българи в чужбина?
- Запозната съм с всички тези случаи от медиите и съм потресена. Не само от лицемерието на така наречена цивилизована Европа, а от липсата на реакция от нашите институции. Докога ще мълчим на Европа за тормоза, на който се подлагат български граждани?!
Тази двулична Европа, която говори за „трети” пол, толерантна е към различните, но с лекота лишава една майка от детето й и къса създадена от Бога връзка! Що за цинизъм е това и къде са българските институции?! Дали тези съдии ще посмеят да отнемат дете от някое от милионите мюсюлмански семейства в Англия?! Надали... Ние сме им удобни, защото си мълчим и благоговеем пред кого ли не. Защото ни липсва национално самочувствие.
- У нас се появи последните години един интересен синдром - много известни майки считат бащите на децата си за неудачници и лоши бащи. Оказа се, че у нас има страшно много дискриминирани бащи и даже се учреди такова движение...
- Да, за съжаление това става опасна тенденция. На тези жени бих задала един простичък въпрос:
„Уважаема, кой избра бащата на това твое дете?”
И кога разбра, че не „става”?! Бащата е един и детето има нужда от него, от мъжкото присъствие, от другия поведенчески модел освен женския. А този проблем има и друг аспект – подобно поведение от страна на майката говори, че тя изживява детето си като своя собственост, а не като отделен самостоятелен индивид, като личност. Това поведение на майките винаги ми говори за липса на емоционален интелект, за духовна пустош, която прави опит да бъде запълнена с измислени битки.
- Защо са комплексирани болшинството от децата на известните и защо посягат към наркотиците?
- Защото много често са лишени от възможността да изберат собствения си житейски път, налага им се да живеят чужд живот и да осъществяват чужди мечти. А и винаги носят товара на известните си родители и са в светлините на прожекторите. Известността и славата изискват много здрави вътрешни устои, за да бъдат понесени.
- И друг път сме ви питали какво мислите за суицидните типажи. Слаб човек ли е здравият психично самоубиец, или напротив?
- Понякога и много силни хора изпадат в състояние, което ги кара да се лишат от живот. В света има много добре разработени програми за суицидопрофилактика и суицидопревенция. И нашата е отлична, но за съжаление не се намира финансиране и поради това не се работи по нея.
- Хладнокръвните убийци у нас също станаха много... На какво го отдавате?
- Психопатията е разстройство на личността. Тя не подлежи на лечение и често се оказва причина за тежки престъпления. Възползва се от калпави закони, калпави правораздавателни органи или и от двете. Не знам докога ще продължава това безобразие и дали в другите езици съществува изразът „висящо дело”?!
Къде виси, колко виси, защо виси и защо тоя, дето го има, не „виси” в затвора?!
- Обяснете синдрома Едипов комплекс със стрелеца Петко и майка му...?
- Това е една твърде извратена форма на Фройдовите комплекси и корелира пряко с интелекта. Стига се до патологии в съжителството, а в най-извратената му форма - и до инцест /кръвосмешение - бел. ред./.
- Обвинената за убийството на малката Алекс от Поморие Атанаска наскоро смени показанията си и от убиец се изкара жертва на насилник. Вярвате ли в последната й версия?
- Не вярвам. Звучи ми като трилър. А в случая нямаме художествено произведение, а тежко криминално престъпление, извършено от изрод. Който и да е той. Да убие по толкова мъчителен начин детенце!... Задушаването с плик е една от най-мъчителните смърти, защото жертвата агонизира няколко минути и в съзнание изпитва ужаса на наближаващата смърт. Атанаска няма психична болест, но, ако го е извършила, категорично не е човек без психични отклонения.
- Според вас може ли да се вярва в съда на наркоман? Има поредица от случаи, в които наркомани свидетелстват по обвинения за убийство?...
- Категорично не смятам, че наркозависим може да не помни извършено от него убийство. Това е само удобна теза за измъкване от правосъдие. А иначе наркоманията не променя базисните психични функции, определящи свидетелската годност. Но че много често наркозависимите лъжат и симулират и това променя надеждността на техните показания – е факт.
- Гей заболяване ли е според вас?
- Категорично не е заболяване, а сексуална ориентация. Струва ми се, че
има и доста хора у нас, които се представят за гей поради модни или други съображения, свързани с материален интерес
Все още няма информация, че става дума за генетична мутация.
- Отново се развихри търговията с метадон. Наблюдението е, че държавата нехае и контролът е слаб. Вие какво мислите?
- Има трайни лични финансови интереси в тази област и става дума за много пари. Направете една справка колко са метадоновите програми у нас, по какви критерии работят. Само един пример ще ви дам – в едно лечебно заведение в София има частна и държавна метадонова програма, работят едни и същи хора и прочее. Дали пък няма конфликт на интереси?! Защо у нас в метадоновите програми се стои с години, какъв е контролът върху тях, има ли обществен съвет, който да ги наблюдава, къде и кому се отчитат публично? – това са все въпроси, над които си струва да се замислим. Сега се надигна вой до Бога за закриването на Националния център по наркомании. Не казвам, че е правилно, но най-викащите никога не съм ги чула да поставят въпроса за публичността на тази информация. Проблемите тук са същите като в психично-здравната помощ – никой не знае колко са душевно болните, колко и защо се лекуват. Причината този хаос да продължава, е че има интереси на конкретни лица от системата – в стационарната психиатрична помощ, които са на висока позиция и си бранят финансовия интерес.
- Развихриха се отново „ало измамите”. Според някои измамниците минават „курс” по психология при специалисти...?!
- По-скоро разчитат на това, че хората са станали много слаби психически от постоянния стрес, на който са подложени, и реагират неадекватно в ситуация, която изисква бърза мисъл и сила на психиката.
- Затворът според вас може ли да превъзпита престъпника?
- Не превъзпитава, макар да се твърди обратното. При дълъг престой личностната деградация се задълбочава. Ако осъден се разболее от психично заболяване, има ред, по който той бива настаняван за лечение в психиатричен стационар.
- В тази връзка имали ли сте среща със симуланти, които се изкарват луди, за да отърват присъда?
- Да, имала съм. Но винаги се усеща, когато симулантът е получил „професионална” помощ. За съжаление и сред психиатрите има хора без необходимите морални устои. Обичайната практика на симулантите е да твърдят, че „чуват” гласове, че „ги преследват” и прочее.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
