Проф. Станислав Христов е шеф на Клиниката по съдебна медицина на Александровска болница. Той си избира професията още като гимназист. Разчиствал домашното мазе и попаднал случайно на учебник по съдебна медицина на Атанас Тодоров, по който се обучавали родителите му – също лекари. След дипломирането си започва работа по специалността в Монтана. Няколко години по-късно се явява на конкурс за свободно място в Катедрата по съдебна медицина в град София и го печели. След успешна защита на аспирантурата си започва работа в лабораторията за веществени доказателства. От 1996 г. завежда отдела за ДНК-анализи.
През 2002 г. се явява на конкурс за началник на Центъра по съдебна медицина към Александровска болница и го печели.
През ръцете му са минали труповете на почти всички показно разстреляни през последните 25 години – Луканов, Илия Павлов, Васил Илиев, бай Миле... Той разказва малко известни подробности около убийствата на някои от ВИП "пациентите", които са преминали през секционна маса №1 на “Съдебна медицина” и през неговите ръце, какво се случва с днешна дата в “чистилището”, както там наричат трупохранилището с непожеланите от близките им мъртъвци и още - защо трудът на съдебния лекар експерт не се оценява по достойнство. Така се случи, че срещата ни не можа да се състои в уречения час. Причината - Клиниката по Съдебна медицина беше нападната от бълхи и беше блокирана от службите за обезпаразитяване. Този факт изкара на повърхността още въпроси.
- Какво става проф. Христов, бълхи нападнаха клиниката по “Съдебна медицина”?!
- Пълчища бълхи сме изринали оттук! Един пострадал ром беше дошъл за съдебно-медицинско удостоверение след побой, но с него бяха десет души придружители - те ни ги донесоха. Това са едни от рисковете на професията ни. Случва се както при прегледи, така при огледи на трупове, особено на клошари. Бълхите от трупа прескачат към нас, защото търсят по-топло тяло! /смях/ А живите имат толкова много бълхи и въшки, че просто ги ръсят навсякъде! За тази година имаме около 5-6 такива случаи, когато се е налагало спешно да се предприемат такива противоепидемични мерки. Но това се случва не само при нас, а и в районните управление на МВР, където се провеждат разпитите... Така че никой от нас, които работят в контакт с такива хора, не е застрахован! И ако не се усети навреме, може да си ги занесе и вкъщи. Както сме си ги носили...
- Какви са другите рискове, на които сте изложени? Все пак бълхите са малкото зло, предполагам?...
- Когато извършваме аутопсии, имаме предварителни данни за заболявания от СПИН, от сифилис… и екипът влиза по съответен начин в секционната зала – с два чифта престилки, с маска, с шапка, с два чифта ръкавици. Това си е нормална практика. Но, разбира се, винаги си има риск! И при най-малкото съмнение, ако не са взети предварителни мерки, след това се правят изследвания на аутопсиращите лекари и на санитарите.
Нямаме предварителна информация при огледите на местопроизшествия. Когато има труп на местопроизшествието, трябва по закон да присъства и съдебен лекар. В такива случаи не са събрани предварителни данни и такива огледи трябва да бъдат добре оценени и заплащани, тъй като това е огромен труд и се работи с рисков контингент! Ние в момента отказваме да участваме в такива огледи поради изключително ниското заплащане и неосигуряване на условия на труд с рисковия контингент, с който работим! Извършват ги без нас, едва като постъпи трупът в клиниката, се извършва основен оглед...
- Как се заплаща сега на лекарите за огледи?
- Експертният ни труд се оценява 5 или 10 лв. на час! Независимо за какво става дума – дали е труп, паднал на улицата; дали е труп, който е преседял 3 месеца, непотърсен от никой и е в разложено състояние; или труп, намерен в гората, в язовирите... без значение! Няма диференциация!
За оглед, който продължава 7 часа, съдебният лекар получава 70 лв.! За едно “лекарско” дело, което се чете и се пише експертиза в продължение на 3-4 месеца, се слага хонорар 350 лв., а накрая ти режат половината от него! Експертизата по едно такова дело трябва да струва минимум 1500-2000 лв.! А и парите за нашия труд не се изплащат навреме! Лично аз имам неплатени експертни огледи от повече от една година, на някои колеги не им е плащано от години! Затова ние предлагаме да има съдебен лекар за столицата денонощно, който да е на твърда ставка – 100-150 лв. на дежурство!
Има нещо много важно във връзка с този проблем. В пресата се появи съобщение, че има предложение да се създаде Агенция за вещи лица към прокуратурата. Да се създаде едно ядро от вещи лица, на които да се възлагат експертизи - само на него! Та тези лица, които ще бъдат определени от прокуратурата и ще бъдат на добра заплата, ще й бъдат подчинени. Ще бъдат определени послушници за вещи лица!
Каквото им се каже – това ще пишат!
Така ще се наруши демократизмът при извършване на експертизите! Това ще бъде най-голямото нарушение на независимата експертиза! Прокуратурата не може да бъде “шапка” на експертите! Сега съдът също може да назначава експерти, които счита, че са специалисти в дадена област. Ако се създаде експертен съвет към прокуратурата, това ще бъде изключително опасно действие! С много тежки последствия!
- От 2009 г. вие казвате в наши интервюта, че трупохранилището, моргата на Съдебна медицина към Александровска болница, или “чистилището”, както тук го наричате, е задръстено от трупове, чиито близки отказват да погребат. Наскоро Миролюба Бенатова направи и документален филм по темата. Мръдна ли нещо в положителна посока по този въпрос?
- След предаването имаше бърза реакция от страна на кметството на гр. София и от “Гробищни паркове”. Зам.-кметът ген. Тонев организира първата среща, след това се видяхме с отговорните лица от СДВР, от прокуратурата. Всичко отначало се задвижи много бързо и в рамките на 1 седмица бяха направени служебни погребения на около 15-20 трупа. Или поради отпуски, или поради някакво неразбиране нещата отново зациклиха! И сега пак долу са 190 трупа! Има случаи на хора, починали в болниците, които близките също отказват да погребат. В “Пирогов” и във Военна болница също има трупохранилища, в които се съхраняват примерно по 15-20 трупа. Но голямата трагедия е в Съдебна медицина!
- Каква е цялата процедура, защо се стигна дотук?
- След аутопосията се издава удостоверение за смърт и разследващият полицай трябва да изпрати близките при нас, за да организират погребението. Те не се явяват или пишат отказ от погребение по различни причини. Най-често се изтъкват икономически причини: “Нямаме пари за погребение!”. Не рядко причината е влошени роднински връзки, липса на близки, незаинтересованост... В България няма закон, който да задължи близките да погребат трупа!
Близките, когато има такива, пишат декларация, която депозират или в Съдебна медицина или в съответното районно управление. Ние окомплектоваме документите и ги изпращаме към Районна или Градска прокуратура в зависимост кой наблюдава съответното производство. Там издават постановление за извършване на служебно погребение, след като преценят всички обстоятелства по делото. Но... след това започва нова процедура, която стига до отдел “Социални дейности” към Столична община, където правят собствена, независима проверка дали починалият има близки, дали няма близки, въпреки че това им е написано в писмото. Те правят и проверка дали починалият и неговите близки са подали молби да бъдат регистрирани като социално слаби. Защото те може да са социално слаби, но да не са подали такива молби и да не фигурират като такива в общината. В такъв случай оттам ни пращат писмо, че еди-кой си има роднини, но нито той, нито те са регистрирани като социално слаби – следователно - не могат да отпуснат пари за социално погребение! Става въпрос за 150 лв.! Прокурорът разпорежда да се извърши служебно погребение, но общината ни пише, че починалият и близките му не са регистрирани като социално слаби и не може да направи социално погребение, в същото време близките отказват да го погребат! Затова е цялата бъркотия!
И труповете остават в “чистилището” при нас!
Какво да направим вие?!...
Да приемем, че от “Социални дейности” на Столична община са разрешили погребението. Те трябва да изпратят писмо и съответен паричен превод към “Гробищни паркове”. Оттам трябва да осигурят гроб в т. нар. служебно гробище, да дойдат да вземат трупа от нас и да го положат в земята. Но ние получихме писмо, че въпреки че имат разрешение, “Гробищни паркове” не могат да погребат към днешна дата 47 трупа! Независимо че имат цялата документация, “Гробищни паркове” не ги изнася оттук! Не може тленни останки да седят в Съдебна медицина с месеци и с години! Ако дойдат да ги вземат тези 47 трупа, малко ще отдъхнем! Питайте ги тях защо не ги вземат още!...
- Какви хора работят в “чистилището” и обгрижват труповете?
- Изключително съвестни и прецизни момчета. Със средно, има и с висше образование. Приемат трупа, документацията, подготвят трупа за аутопсията, помагат на аутопсиращия лекар, зашиват трупа, съхраняват го... Даже много добре се справят! Друг е въпросът, че в камера, която е за 30 души, има 70! Ако не се справяха, досега щях да извикам РИОКОЗ да затворят моргата! Заставам изцяло зад работата на тези момчета!
- Не може ли труповете все пак да се съхраняват в самостоятелни камери, за да изчакат “достойно” цялата тази бюрократична процедура?!
- 200 единични камери! Това и в Щатите не се прави! Една единична камера заема площ около 1.20 на 3 м като гнездо! И струва 7000 - 8000 евро! С оборудането и поддръжката - 15-17 000 евро! Вие искате 200 камери! Малко прекалихте! /смее се – б.а./
- То няма пари за живите, та за мъртвите такива разходи! Тук май няма ВИП персони...
- Няма ВИП персони. При нас има 3 единични камери. В тях се съхраняват трупове при убийства. За да бъде съхранен трупът в максимално добро състояние, без чужди влияния преди и след неговото изследване. Докато се погребе.
- А каква е тази ВИП маса за аутопсии?
- Наш жаргон. Това е маса №1 в секционната зала, на която е най-удобно да се работи, тъй като тя е най-близко до предсекционната зала, където се разполага разследващата група полицаи. Иначе тя си е същата като всички останали маси...
- Приятел на Илия Павлов тази година, около годишнината от убийството му, заяви, че той може и да е жив! Вие сте човекът, който е в състояние да се изкаже най-компетентно по-въпроса, защото сте го аутопсирали след убийството?...
- Аз правих аутопсията на трупа на Илия Павлов.
Жив не съм го виждал никога!
- Разкажете, какво се случи? Имаше ли нещо по-особено?
- Абсолютно нищо по-особено. При нас, както казах, няма ВИП персони. При нас има убийство – огнестрелно нараняване. Нас не ни интересува, че това е еди-кой си. Ние си вършим нашата работа!
След инцидента Илия Павлов веднага е закаран в “Пирогов” с надеждата, че все още е жив, но там се констатира настъпването на смъртта, след което трупът е докаран тук. Тялото на Павлов постъпи при нас със солидна охрана, както се полага. Беше поставено, както при всички случаи на тежки убийства, в единична хладилна камера с ключ. Пред “Съдебна медицина” беше поставена охрана - и полицейска, и на болницата, и негова. На следващия ден извършихме аутопсията.
Имало е оглед на местопроизшествието, което е извършено от полицаите.
Там беше намерена на дърво куката, на която убиецът е сложил цевта на карабината, за да му е стабилен мерникът. Куршумът е преминал през тялото, разкъсал е тъканите и е паднал между тялото и дрехата в областта на гърба. При обръщането на трупа в “Пирогов” куршумът беше изпаднал, един журналист го намерил и го предал на разследващите.
- Какво установихте при аутопсията?
- Илия Павлов беше убит с един куршум, който влиза отпред отляво на гърдите и излиза отзад на гърба с пълно разрушаване на сърцето и черния дроб, засяга и белия дроб. Смъртоносно нараняване, несъвместимо с живота, при което човек не може да бъде спасен.
- Има ли и 1 процент възможност на мястото на трупа на един човек при вас да бъде докаран трупът на друг и представен за него?!
- Това не може да се случи по много причини. Несъвместимо е с високия морал на нашата професия и на професията на разследващите. Има съответната фотодокументация, проби, които се пазят за съответен ДНК-анализ. Това е кръв, която се съхранява на минус 80 градуса. А и при полагането в ковчега, когато задължително има съдебен лекар, присъстваха редица негови приятели, адвокати. Никой не е изразил съмнение, че това е Илия Павлов! Това са спекулации, хората се мъчат да станат интересни.
- Пази ли се още кръв за ДНК-анализ от Илия Павлов от 2003 г.?
- Вече трябва да е унищожена, 5 години се съхранява.
Ние извършваме послесмъртни ДНК-експертизи, когато предполагаемият баща е починал, но пробата се съхранява. Такава беше направена на бодигарда на Карамански, чиято приятелка беше бременна, когато той беше убит.
- Аутопсирали ли сте и Васил Илиев? Какво беше особеното при неговото убийство?
- Васил Илиев беше застрелян в автомобила си с автомат. При него имаше само едно смъртоносно нараняване, въпреки че бяха изстреляни много куршуми. Това беше ядка на куршум. Куршумът е ударил в стъкло или в ламарина, разкъсал се и напред е продължила само сърцевината на куршума без ризницата. Васил Илиев беше улучен в дясното слепоочие от такава ядка на рязан куршум. Тези куршуми са такива – дори да срещнат преграда, се разкъсват и продължават, а ако улучат целта – се разкъсват вътре в тялото. Васил Илиев имаше и други наранявания в меките тъкани и в главата, но те не бяха смъртоносни.
- А Иво Карамански как беше убит?
- С два куршума в предната част на лицето и шията. Единият от изстрелите е причинил смъртта. Той навлиза в черепната кухина и прекъсва продълговатия мозък.
- А Милчо Бонев - Бай Миле?
- 21 огнестрелни наранявания по тялото поне от две оръжия.
Включително и 5 контролни изстрела в главата
с автоматично оръжие, с които извършващият деянието се подсигурява напълно. Основните изстрели при него и хората му са отзад в тила, на границата между черепа и гръбначния стълб, където се намира продълговатият мозък. Смъртта е неминуема!
- Преди месеци имаше спор дали трябва да бъде ексхумиран трупът на Людмила Живкова, за да се разбере истината за нейната смърт, около която също има много митове и легенди. Вие мислите ли, че нещо ново може да се разбере, ако бъде предприета ексумация?
- Нищо няма да докаже ексхумацията! Даже да има употреба на някакво лекарствено средство, то вече е разградено.
Не мога да кажа дали навремето не са взети проби, които да са изследвани.
Аутопсията на Людмила Живкова беше извършена под охрана директно в хладилна камера на “Съдебна медицина” от проф. Сивчев от клиниката по “Патологична анатомия”. Без санитар, без нищо! Той сам си е работил! Трупът не беше качен в секционна зала. От експертно участие при аутопсията беше елиминиран дори шефът на катедрата по “Съдебна медицина” проф. Попвасилев, който беше член на ЦК. Беше много обиден.
- Резултатите не бяха обявени…
- Проф. Сивчев ги знаеше. Официална документация при нас няма, не е записвана в нашите журнали. Резултатите са отишли към когото трябва.
Проф. Сивчев почина на преклонна възраст, на 90 години, но никога не е споделял какво е установил. Лично съм го питал, а той казваше: “Колеги сме, знаете, че има професионална тайна!...”.
- Вие сте участвали в аутопсията на шефа на УБО ген. Кашев. Имаше ли някакъв натиск върху съдебните лекари?
- Самоубийство. Смъртта беше настъпила вследствие на изстрел, произведен в устата с пълно разрушаване на мозъчната структура. Проф. Раданов тогава беше викан лично на най-високо ниво, включително и от шефа на Медицинска академия акад. Атанас Малеев, и му оказваха натиск да се напише, че Кашев е починал вследствие на мозъчен инсулт! Той отказа.
- Сега стана трагедията с малайзийския самолет. Вие сте били в екипа след голямата катастрофата край Кривина, когато самолет ТУ - 154 се разби в краварник с 50 души на борда. Имаме ли ние добри практики при такива големи инциденти?
- Тогава поне имаше място в трупохранилището! Това беше денонощна работа! Не съм спал 72 часа! Оглед на местопроизшествието, всичко около труповете се описваше, съхраняваха се в съответните полиетиленови чували, както е световният стандарт. След това постъпваха под съответната номерация тук, имаше създадена идеална система – денонощно се извършваха аутопсиите, вземаха са материали за допълнителни изследвания... В библиотеката бяхме направили нещо като щаб, в който постъпваха всички данни, които можеха да помогнат за идентификацията на труповете. В рамките на 4-5 денонощия бяха идентифицирани всички трупове, без да е имало тогава ДНК! Спомням си, че една от германките беше идентифицирана по… спиралата в матката! Това ни послужи за идентификационен белег, иначе тя беше доста обгоряла и не можеше да бъде разпозната по друг начин!/ШОУ/
