Даниел Петканов е част от екипа на Милен Цветков. Той успя да преобърне представите за водещ и репортажи. Лудия репортер, както мнозина го наричат, никога не е имал намерение да се занимава с журналистика, тъй като бакалавърската му степен е „Политология“. През 2011 година става „Мистър УНСС“ и благодарение на този конкурс е забелязан от Милен Цветков. Оттогава двамата работят успешно заедно, но по думите на Дани никак не е лесно да си тандем с Милен.
Пред репортер на „ШОУ“ Дани разказа за взаимоотношенията си с Цветков – защо е напускал, за какво се карат най-често, защо е получавал заплаха за убийство и т.н. Освен това той вдига завесите и на своя личен живот. Разкрива защо до 2012 година за него е било важно да спи с всяко момиче и какво се е променило оттогава.
- Ти се прочу като голия репортер на Милен Цветков, или още „лудия репортер“. Как дойде идеята за скандалното ти поведение?
- Идеята дойде супер спонтанно. Имаше един конкурс „Мис и Мистър УНСС“ през 2011 година, който аз спечелих, а Милен беше част от журито. Телевизията, в която работеше той тогава – EBF, имаше някаква уговорка с организаторите на конкурса – победителите да гостуват в предаването на Милен. Коя я знае, кой не я знае – естествено, никой не я знае, на 168 канал ти се намира на кабелната, даже не се хващаше от всички (смее се). Там танцувах със синоптичката, подскачахме нещо, лигавихме се, и Милен явно още преди това беше решил да ми даде шанс. Тогава ме извика и директорът на телевизията и ми предложи работа в маркетинговия отдел, но отказах това предложение и отидох при Милен. Аз успях да преобразя стандартните анкети и да ги превърна в т.нар. репортажи.
Първата тема, която избрахме за анкета, беше: „Може ли жена да стане президент на България?“, защото тогава предстояха президентски избори. Уговорен е оператор, дадена е заявка за снимки и два часа преди да тръгнем да снимаме, отидох при Милен и му казах, че имам едно предложение.
Казах му: „В случая ти си много популярен, но, бидейки в тази медия, едва ли популярността ти се е задържала на това ниво. Нали целта е да пробием някак си. Искам да направя първата си анкета по боксерки и три-четвърти чорапи като на футболистите, както и лачени обувки, ама толкова лачени, че муха да кацне, ще се разчекне“. Той тогава ми каза, че нямало да го направя. Дойде с мен, но инкогнито, ходеше на няколко метра зад нас с едни тъмни очила. То ни заваля и дъжд, аз правих лицеви опори на трамвайните линии, разминавах се с полицаи, хората ми се радваха, излизаха от магазините… Много го изкефи, че аз съм спонтанен, повечето хора биха се замислили дали да се съблекат в центъра на София. Трябва да имаш и тънко усещане за граница - лесно е да излезеш на улицата и да направиш някакъв сеир, който да ужаси хората и никога да не си пуснат твоя канал да те гледат. Трябва да е умерено – хем нещо оригинално и нестандартно, хем да не обидиш никого.
- Лесно ли се работи с Милен Цветков? Той често май те реже, но и ти не му оставаш длъжен?
- Да, така е. Не се работи лесно с Милен, той е изключителен перфекционист и има своята гледна точка за много от нещата. Често споря с него, защото наистина той е от 25-30 години журналист, минал е през доста телевизии и явно има телевизионно мислене, вероятно е прав за много неща, но защо не приема чуждото мнение!? Аз като тръгна да му казвам нещо, той изслушва до една степен,
и после откача
затваря вратата и започва да вика яко. Стигали сме до такива моменти, че да не си говорим с дни, а ние седим бюро срещу бюро. Представяш ли си - 8-10 часа в телевизията да не си говорим нищо! Последно си спомням за един репортаж, който трябваше да направя за Мизия по един начин, от 9 вечерта до 8 сутринта го монтирах в телевизията сам. Написах на колегите съобщение, че съм направил материала и не мога да остана сутринта, ще се върна малко по-късно, да поспя поне малко. Милен обаче е видял материала отворен на компютъра и го е пуснал, при което не е останал доволен и така е затръшнал вратата на редакцията, че беше извадил касата с една педя! (смее се) Все едно мечка беше минала и ударила с лапа вратата! Викал по колегите, но аз, като отидох, се разбрахме за 5 минути. Не се работи лесно с него, той иска много, а мен ме мързи (смее се).
- Имали ли сте някакви по-сериозни противоречия с Милен – да си подадеш молба за напускане, той да те уволни…?
- Още първия ден, на пилотното предаване, когато върнаха Милен в Нова телевизия, аз напуснах още тогава. Два часа преди ефир видя материала ми и каза, че половината не ставал, да съм ходел да го доснимам. То е 2 часа, а предаването започва в 4 - нали трябва да организирам екип за снимки, да отидем и да снимаме и да се монтира - просто невъзможно е да стане!
Първия месец три пъти напусках
Имахме един случай, където трябваше да снимам за перверзниците в градския транспорт. Бях си купил шлифер и бельо и като влезна в автобуса, да разтворя шлифера. Петнайсет минути преди да тръгнем за снимките, Милен ми казва, че нямало да правим това. Тогавашният министър Мирослав Найденов е казал, че да ни излезе по-евтино на великденските празници, най-хубаво било да се кооперираме аз, ти, съседите и да си купим едно цяло агне, вместо всеки отделно да си купува месо. Милен ми казва да намирам агне и да ходя на „Витошка” да разпитвам хората. Хвърлих си касетата, пропуска, запалих колата и си тръгнах. Изключих си и телефона.
Бях си забравил в телевизията шапката, която трябваше да участва в репортажа за перверзниците, издебнах момент, в който Милен го няма, за да отида и да си я взема. На стълбите обаче се срещнахме и в крайна сметка се сдобрихме (смее се). С него или сме в суперприятелски отношения, буквално като братя – не като брат и баща, той е на 48 години, но има младежкото поведение на 25-годишен, с него може да си говориш за секс, и то не все едно си говоря с баща ми, а все едно говоря с теб. Толкова е отракан и хич не му дреме, но когато става въпрос за сериозни неща, се държи по съвсем различен начин. И другият момент е, че постоянно пък се караме и не си говорим (смее се).
- Кой репортаж никога няма да забравиш?
- Не бих забравил репортажа с Мизия, за който стана въпрос, защото моите репортажи винаги се въртят около смешното, а този нямаше как да бъде забавен. Положението там е наистина трагично и не виждам хората как ще успеят да се оправят. Психически не издържах по време на ефир, когато се излъчи репортажът, много се разчувствах. Много тегаво беше. Има и много други такива, които няма да забравя - където се целувам с непознати мъже и жени, баби и дядовци, обарвам хората на морето и т.н. Също така и репортажът, от който ми тръгна прякорът „лудия репортер“ – появи се в интернет клипче, озаглавено: „Най-лудият репортер целува момиче с език в ефир“. Едно момиче седеше и чакаше на Попа своя приятелка и аз почнах да я убеждавам да се целунем. Дърпа се, но накрая се целунахме по устните. Но пък аз почнах да я убеждавам да направи нещо по-лудо и да се целунем с език. И накрая се целунахме, ама сериозно си се измлясках с напълно непознато момиче на улицата. В моите анкети се набляга и на самия водещ, а не само на този, който отговаря, дори водещият е по-атрактивен от отговарящите, не като в стандартните анкети, където се подава само ръчичката с микрофон.
- Понякога задаваш на хората доста неуместни въпроси, нахалстваш – да не си намериш боя някъде?
- Случвало ми се е хора да ми стискат юмруци насреща и да ми казват: „Бегай оттука!“; „Ще ти счупя главата!”, „Ще те смажа!“; „Ще те намеря!“... Когато съм с микрофона, нямам никакви притеснения, падат всякакви скрупули и не се притеснявам, че някой може да ми отмъсти, да ме удари т.н. След това ми идва на ум, че понякога прекалявам и ако се срещна с това момче някъде, при други обстоятелства, може да не се чувствам толкова уверен в себе си (смее се). Имаше един случай, в който един господин звъня в редакцията и отправи заплаха към мен, че ако още веднъж съм целунел внучката му,
щял да ме убие
Не знам за кой случай говори той - аз съм се целувал с много момичета в ефир (смее се). Случвало се е, когато си ходя по улицата без микрофон и оператор, да идват хора и да се опитват да се конфронтират с мен именно заради някакъв репортаж, който явно ги е подразнил. Опитват се да ме провокират, аз да им отговоря и да се стигне до физическа саморазправа. Преди около два месеца имаше едно момче, което ме следеше, на няколко пъти се разминахме и ме бутна, но аз си замълчах, а той явно е очаквал да се заям и да стане тогава проблем. Но това за мен не беше достатъчен аргумент, за да го ударя.
- Сега се сещам за един твой репортаж, където си в тоалетната в мола и искаш тоалетна хартия от съседната кабинка. За по-атрактивно си намазал пръстите си с шоколад… Когато омазваш „съседа“ ти, той буквално ти налетя, мислейки, че това са фекалии. Какво стана тогава, камерата прекъсна?
- Реално погледнато, този човек не ми посегна, не ме удари. Като ме видя, може би ме позна и аз вече се бях нахилил. Той се беше много ядосал, защото си беше помислил, че съм го намазал с фекалии. Аз му казах, че това е течен шоколад, скрита камера е, не му се вижда лицето и аз ще го излъча това, дори и той да не е съгласен. Интересното обаче е, че при блъскането на вратата се е разхвърчал шоколадът, фекалиите или както искаш го наречи, той беше с бяла блуза и леко по ръкава се беше намазал. Като видя тези кафяви петна по блузата, откачи, а отвън го чака гаджето му,
почна да псува…
И аз си бях изцапал дънките, но да сме живи и здрави, това е по-важното.
- Имал си и премеждие с актрисата „статуя“ Надежда Гончева – гавреше ли се с нея, както тя твърди?
- Случаят, за който тя говори, и то пред вашия вестник, се случи точно на 1 април, международния ден на шегата. Аз уважавам нейната артистична дейност, но тя е приела моята шега като неуместна. Аз застанах зад нея и започнах да я пръскам с воден пистолет, при което нейната боя се разтече… Аз може би наистина прекалих и си признавам, така е! Не искам да се защитавам или да се обяснявам, но все пак беше международен ден на лъжата. Тя ме удари тогава с една точилка и въпреки че е слабо момиче, чисто физически, не съм предполагал, че може да замахне с такава сила! Наистина си ме заболя, имах много голяма синина на рамото, удари ме почти в слабините, в корема ме удари! Веднага след това тя звъня в полицията, опита се да се свърже с адвокат, че съм нарушил някакви си нейни права. Но в деня на лъжата тя, като един артист, би трябвало да разбере друг такъв човек, тъй като аз не съм журналист, аз се приемам за артист. Не съжалявам за това, което съм направил, но й се извинявам (бурен смях)!
- От толкова работа остава ли ти време за личен живот, за срещи с приятели, с приятелки, нощни купони…?
- Остава ми и не ми остава - зависи как ще си програмираш свободното време. Когато си свършиш ангажиментите, винаги можеш да намериш време да излезеш и да се забавляваш, за сметка на спането, примерно.
- Знаеш ли бройката на жените, с които си спал? Водиш ли ги под списък като Митьо Пищова?
- Това е много интересен въпрос, този комплекс го имат по-голяма част от мъжете. Още от древността съревнованието между мъжете е нещо като закон – колкото повече пари имаш, колкото повече коли караш, с колкото повече жени си спал, едва ли не толкова по-нависоко си ти в обществото и йерархията, а ако щеш - и само в очите на другите мъже, защото ти целиш да ги потиснеш. Рангът ти се качва по този начин.
Аз също съм имал този комплекс
До 2012 година броях с колко жени съм спал, но тогава прочетох книгата „Играта“ на един американец, който също е имал подобен комплекс. Той казва, че да броиш жените не води до нищо хубаво, напротив – това те съсредоточава само върху секса и ти дори не можеш да изпиташ удоволствие от него. И е така - на мен ми беше все едно дали ще свърша, дали ще стигна до оргазъм - исках просто да си го вкарам в жената и да я запиша като бройка (смее се). От 2012 обаче не е така, но няма да ти кажа колко са били преди това. Имам представа и сега колко са, но не искам да се хваля с това. Вече нямам проблем с този комплекс.
- Кое е най-нестандартното предложение, което си получавал?
- Предложение за секс аз не го броя за нещо нестандартно (смее се). Покрай тези социални мрежи сексът е толкова лесен за получаване и даване, че вече не е за хвалене дори.
Предлагали са ми пари, за да ми правят фелацио - мъж ми го е предлагал! В чужбина
са ми предлагали да танцувам в гей клуб
на заможни господа през уикендите. Заплащането беше 400 евро за четири часа, но питах дали се очаква от мен да правя и нещо друго. Разменихме си координатите със собственика, той започна да ми звъни и стана ясно, че иска да правя секс с него.
Предлагали са ми да се снимам и в едно чуждестранно списание, аналог на „Плейбой“, което се разпространява в цял свят. Една жена, която отговаря за Източна Европа, ми отправи това предложение, в Гърция се осъществяваха снимките и заплащането беше приблизително 1800 евро за 4 снимки, които ще се включат в списанието. Тогава разпитвах да не става въпрос пак за някаква гей история, защото имат такива изживявания вече (смее се). Направих си сметката, че не са кой знае колко парите, нито пък търся такъв род слава. Най-лесно ще е да направя един порноклип с някое момиче и да си покажа лицето. Преди години бих го направил, но към днешна дата не намирам, че има необходимост.
- Би ли сменил професията си и да станеш стриптийзьор или жиголо – имаш поддържано тяло и може би си получавал предложения за платен секс от жени, а може би и от мъже…?
- Жиголо не бих станал, защото това е свързано с този период преди и след 2012 година. Дотогава не подбирах особено жените, спал съм с много хубави, но и с много грозни, непривлекателни, това е било да си начесвам егото, че съм много харесван. Не бих станал жиголо, защото това е професия и е като при репортажите – казват ти да снимаш нещо и отиваш и го правиш независимо дали ти харесва или не. Така е и при жиголото – може да те кефи момичето отсреща, може и да не ти харесва, но ти трябва да правиш секс с нея. Аз вече правя секс само с хора, които ми харесват. Не го правя за бройката вече. Но еротичен танцьор бих станал, макар че там няма много пари.
Сега претърпях една операция
и от 8 месеца не съм вдигал тежести и си загубих страшно много формата, чисто физически. Това също ми е било комплекс явно, аз май съм страшен комплексар! (смее се) Имал съм комплекси за визията, за броя с жените, но с течение на времето един по един ги елиминирам. И ето - сега нямам комплекс, че нямам мускули, все едно никога не съм ходил на фитнес.
- Сега се сещам за друг твой репортаж, където се правиш на пиян, гордеейки се, че си завършил осми клас. Пиеш ли и често ли се случва?
- Ей, къде се сети за този репортаж, той е доста емблематичен! Стана страшен скандал, дойдоха охранители с пистолети, по сигнал на учителите. По това време имало учителска среща и ме видели от прозореца, че в двора се правя на пиян с бутилка водка. Тогава течеше кандидат-гимназиална кампания и са се притеснили, че хората ще видят училището като фон и родителите няма да запишат децата си там, ще си кажат, че е пиянско училище. Няколко охранители ни заобикалят с оператора и ни карат да трием записа, като ми дават малоумни аргументи: снимал съм фасадата на училището, за да покажа слаби места, където могат да бъдат сложени взривни устройства.
Но училището не е частна собственост, а общинска, и аз имам документ, в който пише, че органите на реда трябва да ми съдействат при изпълнение на служебните ми задължения, а този репортаж е свързан с работата ми, независимо че го правя по по-артистичен начин. Извикаха шефа на районното управление и той дойде с още полицаи. Той ме викна настрани и ми каза, че няма да ме кара да трия записа, но да тръгна с него към управлението да дам обяснение и да се успокоят даскалите. Той се качва в нашата кола, за да не ангажира останалите служители, и нашият шофьор така се спече, че започна да му гасне колата, казва му да се завие надясно, той завива наляво… Той е страшен професионалист, но имаше навика следобеда да пие бира и беше изпил 3-4 бири и се притесни от полицая (смее се). Целият трепереше, явно пил малко алкохол и се шашнал.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
