Ирен и Николай на венчавката си
Култовата актриса Ирен Кривошиева е родена на 8 юли в София. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1982 г. От 1992 г. живее в САЩ, където се снима в американския сериал "13 часа". Има син – Владимир - от легендата Стефан Данаилов. С Николай Николов, който е известен и като оператора на Елена Йончева, се запознават, когато той снима в дома й интервю с нея. До този момент не знаел нищо за Кривошиева само бил чувал името й.
През юни тази година двамата се ожениха. Ирен и Николай разказват единствено пред “ШОУ” как са прекарали първите месеци на брака си и ексклузивно вдигат завесата пред книгата, която скоро са написали - “Заключена в другите”!
- Вече 5-и месец сте женени, как се чувствате?
Николай: Разбрах, че досега погледът ми към жената е бил доста тесничък. Разглеждал съм я само като сексуален обект и като нищо повече. Вече осъзнавам, че сексуалността е много малка част от отношенията между мъжа и жената. Съвместното съжителство е едно изпитание, а аз винаги съм си бил единак. А и понякога малките камъчета обръщат колата...
Ирен: Примерно, аз си ям грозде и си говоря с даден човек. Хапвам си грозде и... гледам как неговото лице се променя – става каменно! И аз спирам да ям, то ми засяда в гърлото, имам чувството, че той ще скочи! Не разбирам какво става! А той защото... съм яла грозде и съм говорела, което значи, че не зачитам човека!
- Да не би вече да съжалявате, че се оженихте?!
Ирен: Аз за нищо не съжалявам и сега не мога да съжалявам. Но като осъзнаеш, че ти си до края на живота си с този човек, това вече си е шок!
Николай: През последните месеци, откакто сключихме брак, ние
минахме през доста трудни моменти
които наистина си бяха живо изпитание! Грижехме се за нашите две майки, защото и двете бяха с патерици по едно и също време! На моята майка трябваше да й се смени тазобедрената става, беше планова операция, а майката на Ирен една седмица по-късно падна и си счупи крака! И двете ги оперираха, едната беше вкъщи, другата - на 15 мин. от къщи. Така ни премина лятото!
Ирен: Това ни бяха медените месеци! /смях/ Но пък бяхме заети и не можахме да се изколим през това време! Е, аз бях малко недоволна, де, защото искам, като се омъжа, да отида в Париж, после да отида в Италия, такива работи си представям... А то се оказа, че трябва да си седим вкъщи!
Николай: Това е много хубаво, защото, когато човек се ожени, както е по стандарт, и тръгне на сватбено пътешествие - има пари, има удобства, прекарва един месец в една безметежност, и придобива усещането, че бракът е една безметежност. И като се върне, му е много тежко! При нас това не се случи. Дори се радвам, че така се случи, защото това си е изпитание, особено с
майки, които имат резерви към нашия брак!
/смях/ Но те двете много добре се разбраха, може би поради факта, че са с по две патерици! Това ги обедини и те получиха истинско състрадание и съчувствие една към друга.
- А защо имат резерви към брака ви?
Николай: Може би понеже не ги зачетохме и не обменихме мнения с тях, а просто им казахме, че ще се женим. Нормално е родителят при такава ситуация да се почувства ощетен, обиден и пренебрегнат.
- Да, и вие двамата чак сега успяхте да отидете на море. Къде бяхте?
Николай: В Тюленово. Там купихме едно място до морето, което трябваше да го оформим документално. Тя иска да го продаваме, аз пък не искам. Засега нямаме представа какво ще го правим. Прекарахме там две седмици в едно хотелче в тичане между скалите и общината. Сутрин – в общината, след обяд – разходка по скалите.
Ирен: И Влади дойде при нас.
- Разбирам, че той щял да се жени?
Ирен: При него нищо не се знае, както казва Николай. Казва нещо, а може да направи съвсем друго. Но детето няма никаква вина, защото е видяло от мен, че често като казвам нещо, не го правя и, то естествено, постъпва по същия начин.
Най-голямата новина е, че той е осъзнал, че човек трябва да работи. И бърза да си отиде в Америка, за да работи. Той е много променен, вече не е така еуфоричен, по-смирен е...
- Вижда ли се с баща си?
Ирен: Вижда се, да, постоянно. Дори повече се вижда с него, отколкото с мен.
- Как прие ти интервюто на Стефан Данаилов, което той наскоро даде?
Ирен: Тримата с Влади и Николай го гледахме. Интервю като интервю – човешко, спокойно.
- След това написаха, че Стефан Данаилов е променил завещанието си и ще даде милионите си на Влади? Очаквате ли милиони?
Ирен: Очаквам милиони от моя съпруг Николай, но ако той реши да живеем безмилионно, пак ще се съглася! /смях/
Знаеш ли, видях този вестник на морето, на първа страница бяха Стефан и Владимир. Пишеше за някакви милиони. Взех вестника и тръгнах към Николай. Той вика: “Какво е това?”. Аз му обясних: “Пише за Владимир. Да видя какво става!”. А той ми каза: “Чакай сега, ти тези хора ги познаваш, от кого искаш да разбереш какво става?! От филанкишията, или директно от самите тях?”. И в следващата кофа за боклук беше изхвърлен целия вестник, който струва цял лев и петдесет! Това мога да кажа по този въпрос.
Николай: Давам добри съвети, разбирам ги нещата, но честно да ти кажа, аз като говоря за тези хора – Стефан, Владимир, Ирен, се чувствам като в онази поговорка: “Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”...
- Да не се чувстваш по-малко ВИП?!
Николай: Това не са случайни хора, доказали са своя авторитет...
Ирен:
Или липса на авторитет...
- Идваме си на думата. Вие вече завършихте книгата си “Заключена в другите”. Как точно я писахте?
Николай: Първо тя започна да пише, аз не участвах, дори нямах такова намерение. Но тя описваше събития, които са свързани с мен.
И аз започнах да пиша какво се случва с мен, на фона на това какво се случва с нея. Паралелно – кой как преживява една и съща ситуация!
Примерно, аз съм заминал далече, в Индия, не се знае кога точно ще се върна, дали изобщо ще се върна, тя ме чака, обаче се поддава на изкушението и има връзка с друг мъж! В същото време аз в Индия също се свързвам с друга жена! По едно и също време ние правим едни и същи постъпки!
Докато Ирен и Влади са във “ВИП брадър”, аз съм в Сирия. Едното място е върхът на суетата, а на другото място е война и умират хора! Докато аз съм на секунди от смъртта, тя преживява някакъв скандал, някаква обида. Това също е безумен паралел, който описваме.
Книгата
започва със смърт и завършва със смърт
В началото описвам едно пътуване в Сомалия с Елена Йончева, за да правим документален филм за пиратите. Стигаме до едно селце на брега на морето, където пирати държат отвлечени кораби, снимаме на брега, качваме се обратно в колите, излизаме от селото, един човек хвърля камък по колата ни, защото аз снимам през нея при изричната инструкция на водача да не снимам. Движим се три или четири автомобила с 10 човека въоръжена охрана! Нашата охрана спира автомобилите си и започва да се бие с човека, който е хвърлил камъка. От селото дотичват и други хора с автомати и се започва стрелба! Ние с Елена в колата придобиваме абсолютното усещане, че е въпрос на секунди или на минути да сме мъртви! Осъзнах, че умирам; че минавам през една врата, където има едни хора, на които трябва да дам отчет какво съм свършил в живота си! Казах само: “Господи, грешен съм, но поне позволи ми да видя как се умира, как душата излиза от тялото!”. Отпуснах се на седалката и зачаках куршума, за да усетя мига на смъртта. Така започва книгата.
Коренът на тази книга е истината и освобождаването от лъжата. По време на пътуванията си аз пишех дневници, които съдържат такива откровения, които, да ги признаеш на глас за себе си, са много срамни и позорни! Примерно, за какво ползвам жената, че подходът ми към нея е лицемерен, използвачески!
Ирен: Това може би ще е първата книга, в която се проследяват разменени имейли между двама души. И как хората се разминават във времето, ако не прочетат имейла навреме. Така, аз като пристигнах в Индия, му написах имейл да дойде в кошмарния хотел в Катманду, защото се чувствам ужасно, но той го прочита след две седмици и не идва.
Двамата се срещнахме случайно, на курс по медитация. Действието в книгата се развива в десетки държави – България, Америка, Индия... В нея присъстват десетки съдби.
- Кои са героите на книгата ви?
Ирен: Владимир и Николай присъстват с истинските си имена. Аз съм Тя. А другите са със сменени имена, като само първата буква е истинска. Примерно, Стефан /Данаилов – б. а./ е Соломон. Бившият ми мъж Тони е Томас.
- Кой е прочел ръкописа досега?
Ирен: Няколко човека, между които Ваня /Цветкова – б. а./, нашата кума. Много се тревожех как ще реагира Ваня. Нямаше го Николай, беше заминал някъде. Ваня е толкова емоционална, че три дена не можа да дойде на себе си! Много силно й въздейства, чак не искаше да ми говори! Чак на третия ден тя ми написа: “Не мога да говоря, не мога да говоря, толкова съм развълнувана!”. Аз се обадих веднага на Николай: “Да знаеш, става книгата!”. После Ваня ми се обади и ми каза: “Как така пишете, бе? Много хубаво пишете!”
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
