Зорница Линдарева се превърна в един от най-обсъжданите участници в този сезон на „ВИП брадър”. Манекенката стана популярна преди две години, когато имаше кратка връзка със Стефан Манов-Тачо - съпруга на Жени Калканджиева. В Къщата Зори показа две свои лица – първо на лабилно и неуравновесено момиче, а след това - на един балансиран и сдържан човек.
Каква е цената на прехода между двете и доколко тежкото клеймо на „любовница”, с което влезе в шоуто, й влияят и след него, разбираме в откровен разговор с нея.
- Зори, веднага след излизането си от Къщата си постъпила в болница? Какво ти е? И как си сега?
- Аз имах проблеми още в Къщата, но не са излъчвали такива епизоди. От недохранване, от стрес, получих срив на целия организъм. И до момента мога да кажа, че не се чувствам особено добре. Половината ден съм адекватна, а другата половина гледам да спя, да си почивам… даже не мога и да говоря, разбираш ли?! Когато излязох от Къщата, ме приеха в „Токуда”, бях няколко часа на системи, но сега, поне като не съм вече в болница, мога да ти кажа, че съм по-добре (усмихва се).
- Ти си се борила дълги години с булимията - една доста коварна болест… Когато говорих с майка ти, докато ти още беше в Къщата, тя изрази опасенията си да не би ситуациите и атмосферата вътре да отключат отново нещо в тази посока в теб…
- Ами, знаеш ли, то така си и стана донякъде, защото вследствие на стреса в първите си седмици в Къщата аз отново започнах да не се храня. След това рухнах и психически. И си се случи отново… Сега се възстановявам. Не беше лесно... Дори от болницата ми казаха, че най-вероятно ще се наложи отново да постъпя за някакво по-сериозно лечение. Но стресът в Къщата принципно е
нечовешки
И това го знае всеки, който е бил вътре, камо ли пък за човек, който е имал някаква предистория и проблем като моя…
- От това, което излъчваха в епизодите, до голяма степен и благодарение на монтажите, разбира се, излезе, че ти доста злоупотребяваш с алкохола… Какво се случи в действителност?
- Аз не съм алкохоличка и нямам проблеми с алкохола. Но още през първата седмица аз се чувствах изключително стресирана най-вече заради етикета, с който влизам – този на любовницата. Основно и заради Жени и Тачо - не знаех как ще ме приемат… А също и заради другите съквартиранти - един вид знаех, че влизам вътре като едва ли не най-черната. Дори не осъзнавах напълно целия стрес, а бях стресирана през цялото време. Както ти казах, не се храних първите дни в Къщата, а от напрежение не се бях хранила и дни преди влизането си. И в един момент вътре в 11 часа решавам, че трябва да изпия една чаша вино, което е факт.
Това не е измислено. Пиех много енергийни напитки и може би заедно с тях са ми са се събрали не повече от три чаши вино за деня. Но просто ми се отразиха пагубно на фона на нехраненето ми, на фона на това, че не си бях пила лекарствата, които приемам, а тях ги взимам от години – заради хранителното разстройство. Сигурно не си бях пила лекарствата 10 дни. След което и психоложката на предаването Ани Владимирова ми обясни много подробно това, което се е получило с мен – че не е от алкохолизъм, а от биохимичен дисбаланс… пиеш виното, пиеш енергийната напитка, три минути съм в някаква еуфория, след това плача, стрес…
Невероятно просто! Но благодаря на екипа, че ме взеха в свои ръце и ми помогнаха, извикаха най-добрите специалисти – психиатър, психолог, доктори от „Токуда”, направиха ми схема на лечение и след 10-ия ден се видя от всички, че аз съм друг човек и съм стабилизирана.
- Успя ли да изясниш, да изчистиш всичко, което е имало нужда от чистка във взаимоотношенията си с Тачо, докато бяхте в Къщата?
- Истината е, че между нас няма какво да се доизчиства. Това между нас аз го възприемам като едни малко
опасни игри на две деца
– горе-долу така може да се опише престоят ни в Къщата. Все едно не сме имали никакви интимни отношения, като някакви два пубертета, които се карат, нещо не се разбират… Нищо интимно и нищо съществено по отношение на връзката мъж - жена.
- Не изглеждахте изобщо така отстрани?! Приличахте на двама души, които имат чувства един към друг и затова постоянно се карат в опита си да изяснят ситуации, които вероятно са отдавна изяснени негласно…
- От тези видеа, които изгледах, не мога да скрия, че наистина изглеждахме точно така с Тачо, както казваш и ти сега. Не отричам. Аз му говоря на ухото нещо, той ме прегръща, после ми се ядосва, Жени идва, по едно време сме в едно и също легло… после Захажаева пък казва: „Аз влизам във фитнеса, той идва там, постоянно един до друг”. Но и аз със самото си влизане казах, че чувствам Жени и Тачо като най-близките си хора в Къщата. Те ме приеха най-добре, което е голям парадокс. Те са се грижили за мен. Аз съм спала при Жени, Тачо ми е давал ядене… Един вид ме приеха като слабото момиче, което всички останали нападат. Ние тримата постоянно разменяхме реплики, точно като хора, които имат комуникация и отвън.
- Доколко добре се познавате с Жени Калканджиева в такъв случай?
- С Жени се познаваме далеч преди да се случат историите с Тачо. Не сме били никога близки, но сме се познавали от модните среди. Евгени Минчев ни запозна преди много години. Иначе аз й писах във фейсбук преди време, за да й се извиня за нещата, които казах по неин адрес в едно телевизионно интервю. Просто за миг се поставих на нейно място и не ми стана приятно. Тогава Жени ми отговори и даже сме си писали много приятелски. А в Къщата в нейно лице видях един човек, който е много отворен, много добре се чувствах с нея. Тя е много приятен човек, действително. Получи се така един вид, че Тачо беше човекът, който ни свърза…
- Но ти си била преди това през цялото време „другата жена”, която е влязла в нечие семейство, а всичко това, по един или друг начин, носи най-малкото дискомфорт…
- В нашия случай Тачо беше този, който направи първата крачка. Аз винаги съм била жена със самочувствие и никога не бих си го позволила. Да, аз съм си флиртаджийка, това е факт, но нито ще поискам телефона на мъж, нито ще правя първи крачки. А и друго е показателно в тази ситуация – самата Жени каза, че нещата се развалят отвътре в едно семейство и че определено не съм аз причината. А истината е, че когато аз се запознах с Тачо, двамата с Жени не са били в много добри отношения. Явно така са се случили нещата.
С Тачо се запознахме покрай децата – неговото и моята племенничка. И даже отношенията ни не са били толкова сексуални, интимни, колкото приятелски, просто защото сме горе-долу на едни години, той е две години по-малък от мен. Забавляваме се по един и същи начин, ходили сме с общи приятели по заведения, такива неща. Но сега моето наблюдение вътре в Къщата е, че тези двама души се обичат страшно много! Не знам по отношение на семейството как стоят нещата, но видях двама души, които много се обичат! Сещам се веднага за една случка – викнаха Жени за фризьор или за каквото там, и тя се забави повече от един час. Този човек (Тачо - б.а.) започна да обикаля вътре, да се притеснява, къде ли е, какво става, защо я няма… Тези работи правят впечатление. Жени също от своя страна имаше няколко ситуации, в които действително виждаш грижата. Те някак вътрешно се обичат, не го правят по демонстративен начин.
- И все пак това клеймо, етикета, с който влезе в Къщата, до каква степен ти повлия, колко ти натежа на реакциите, в поведението?
- То даже не беше само с влизането, това клеймо си го нося още година преди това. Статутът на любовница, някаква си там манекенка, която едва ли не станала известна покрай тях… И то е факт, че станах популярна за масата, за обществото. Но чак когато влязох в Къщата, осъзнах колко тежко е всъщност всичко това, как ме приемат хората. От поведението на съквартирантите наистина ме заболя. Видях как за тях съм просто една манекенка, една любовница, една жена, която разваля семейства. В техните очи бях една жена без стойност, без качества и като че ли затова натрапвах толкова пъти, говорех за семейството си.
Защото ме хвана срам!
Смятах, че всички мислят как покрай тази история съм направила най-големия удар в живота си, а в същото време има толкова стойностни неща, които е направило семейството ми – за държавата, за мен, това, че даваш работни места, че произвеждаш, че даваш нещо… Исках да кажа тези неща на съквартирантите, а то излезе, че аз все едно се фукам, че се хваля. Просто ми беше обидно. После казах какво съм завършила, какво уча, мислех, че това би имало някаква тежест… те се подиграваха… Не ме приемаха сериозно и поради тази причина първите 10 дни изпуснах поведението си, меко казано, се изложих, дадох им основание да продължат да си мислят, че това е така.
- При излизането си каза: „Пораснах! Жени и Тачо вече не са част от живота ми!”. Така ли е действително?
- Наистина нямам какво повече нито да изказвам, нито да деля с тях. Наистина нищо не ни свързва.
- Защо тогава при емблематичната мисия „Комсомолски кули” ти взе кутията „Обичам чужд мъж” и заяви пред цяла България за Тачо, че го обичаш?
- Да… (усмихва се) Защото просто имаше кутия, на която пишеше „Обичам чужд мъж”. То беше ясно, че е за мен. Аз си го обичах като приятел до момента с шамара – въпреки че сега няма да преувеличавам и този момент - имаше много емоции, алкохол, не го приемам сериозно. Но до този момент двамата имахме много приятелски чувства един към друг. Обичам го, но не като мъжа или като женения мъж.
- Моментът, в който Тачо ти удари шамар, впоследствие се превърна в най-обсъжданата тема покрай шоуто! Но за двама души със сигурност това не е било просто игра – твоите родители!
- Абсолютно. И точно това беше единственото, което ме притесни по отношение на този шамар. Аз тогава даже не усетих физическа болка. То и физическото е най-малкото. Дори не ме притесни толкова това, че той ме удря – един напада словесно, друг – физически. Това си е негов избор. Но и вътре агресията, напрежението, всичко е умножено по 100! Всички бяхме страшно изнервени. Това явно е неговият начин, той така е постъпил. Аз мислех през цялото време основно за родителите ми, за семейството ми, как, щом го видят, ще им стане неприятно. Друго не ме е вълнувало. А към днешна дата дори съм го забравила. Няма смисъл да се тормозя за нещо подобно.
- А каква беше реакцията на твоя приятел Ивайло?
- Той е толкова бесен, че дори не желае да коментира тази ситуация. Откакто съм излязла, не сме коментирали и дума по този въпрос. Просто виждам, че това е една тема табу. Толкова е обиден и му е толкова гадно, че не иска даже да го говори. Със сигурност му е много болно от факта, че друг мъж, който е и бивш мой приятел, ми удря шамар, при това в телевизионен ефир, със сигурност го преживява, но не би търсил саморазправа. Друг тип човек е.
- Двамата имате не малка разлика – цели 15 години!
- И от разликата, и от това, че той е по-голям от мен, произлиза и това, че аз се научих на много неща от него. Това търпение, което показах впоследствие в Къщата, съм го научила от Ивайло. От позицията на годините и опита, който има, ми е показал, че не трябва човек да се пали, да се ядосва за дребни неща. Разликата ни е голяма, мога да кажа, че той за мен е и като родител, и като баща, и като майка, и като брат, и като приятел, и като любовник, и като всичко. Неприятно му е, разбира се, много за този шамар, защото той е човек, който изключително се грижи за мен. Дори докато съм била вътре, разбрах, че всеки ден е ходел до Нови Хан, пращал е за мен някакви дебели дрехи, плюшени анцузи, дебели ботушки, защото знае, че имам проблем с ниските температура. Ходил е постоянно, рецепти, лекарства, всеки ден, направил е пътека там… И в един момент някой удря шамар на нещо, което ти поливаш и обгрижваш всеки ден…
гадно е!
- До каква степен се оказа определящ монтажът в онзи момент, когато Влади Въргала сподели, че изпитва чувства към теб?
- Основно. Абсолютен монтаж се получи тук, защото те не дадоха цялото му изречение. В изповедалнята той е казал: „Имам чувства към Зорница, като към дете, като към човешко същество”, а те са махнали втората част от изречението. Никога не е ставало въпрос за нищо интимно, това е абсурд! Като човек, който е бил вътре, мога само да кажа, че Влади Въргала е един изключителен мъжкар, човек с достойнство, човек, който може да пази добре и достойнството на хората, с които контактува. Не е имало нищо интимно, напротив, той през цялото време говореше за съпругата си – на мен специално ми е говорел за нея, за децата… Но нали аз трябваше да бъда в очите на хората любовницата, разбивачката, серийна разбивачка на семейства – логично е да оформят такива ситуации, да се каже после –
ето, и Влади Въргала ще пострада от нея!
- Зори, едно нещо не стана достатъчно ясно в Къщата – и това е твоята лична кауза, за която ти сама сподели при един от разговорите си вътре – за борбата ти срещу домашното насилие, от което е пострадала сестра ти…
- Ще ти кажа, че аз имах няколко мотива да вляза в тази Къща – и повярвай ми, не е за да ставам известна. Аз гледам дори да не излизам навън, тук, в квартала, защото хората навсякъде ме разпознават, обръщат се… Мотивът ми беше основно заради играта, която харесвам, после заради парите, но наистина си имам и лични причини. Исках да покажа, че не съм любовницата, че не съм манекенката, че не съм тъповатата… не знам кой го разбра това… А във връзка с агресията – знаеш, че имаме такъв семеен, личен казус, който все още не се решава юридически. Да, става въпрос за сестра ми, която е по-голяма от мен, има детенце, но аз тази ситуация не мога да я коментирам много, защото първо на нея не й е приятно това да се коментира, а и друго – в момента текат дела. Повярвай ми, бих ти разказала всичко от - до, но просто текат дела и понеже касае сестра ми, а не мен, ми е трудно да говоря, затова говоря с недомлъвки.
- Темата за агресията като цяло обаче явно никак не ти е безразлична. Но ми направи впечатление, че когато се изясняваше ситуацията около шамара на Тачо, ти сподели или поне така излезе, че това не е първият шамар, че и друг път конфликтите между вас са стигали до физическа саморазправа…
- Да, моите думи бяха „всяка вечер е било така”, а имах предвид пиенето и напиването, не за шамара. Но сега веднага ще ти обясня – този човек мен никога не ме е удрял, а и той като каза, че никога не е удрял жена, напълно му вярвам. Тачо просто не е такъв човек. Той има уважение принципно, в Къщата напрежението явно му дойде в повече. Извън шоуто имам страхотни впечатления от него. Уважителен е, добре възпитан е. Да, казах, че всяка вечер е пиел, но нищо повече. Бутания, сритвания – като това, когато той си сложи крака, да се спъна, да падна, после аз го ритнах… такива неща да, но шамари - никога. Просто наистина, когато нещата се извадят от контекста, придобиват съвсем друг вид.
- Майка ти обаче беше много ядосана на репликата на Жени Калканджиева към теб: „Ти си прокълната!”. След това припомни и за гостуването й в предаването на Карбовски, в което основен акцент си била именно ти…
- Да, при това в доста гаден ракурс. Беше доста гадно, с някакви кръстове, едва ли не – да мрат тука тия… Видях мои моделски снимки, зачеркнати с кръст! Гледах себе си - все едно съм починала! Направо ми стана лошо, като го видях! Ужас!
Тогава го намразих Карбовски!
От него тръгнаха нещата в тази по-негативната посока. А Жени дори нямаше такива внушения в изказа си – нейната теза основно тогава беше, че съм една жена, която се е хванала с Тачо, за да стане известна на техен гръб. Сега вече с нея се изяснихме в Къщата, ясно е, че никой не е търсел някаква облага или каквото и да е било. А майка ми, естествено, като една майка, която чува такива думи за детето си, няма как да не се засегне, да не се обиди.
- Съжаляваш ли за някои свои изречени думи в публичното пространство – например за това, че си взела 10 000 евро преди години, за да правиш компания на мъж?
- Не съжалявам за нищо, което съм казала. А и аз не казах точно, че съм била компаньонка, когато изтеглих онова кубче в играта, а че съм взимала голяма сума пари за компания. Все пак тогава съм имала връзка с даден човек, не е било „ето ти една сума пари, ела да правиш това и това”… Но в играта кубчето беше сложено с тази цел, заради мен, трябваше да бъде някак интересно, аз съм манекенката във формата… Това е игра, нищо повече.
- Какво смяташ да правиш оттук нататък?
- Искам да си завърша втората магистратура. Искам да си отделя внимание на семейството, на детето ни… все казвам „детето”, въпреки че е на сестра ми, но аз я чувствам като свое дете. Искам да попътувам малко по света, ако всичко е наред. Да разреша всякакви семейни юридически казуси и да участвам малко повече в семейния бизнес.
- Детенцето е на сестра ти, а твое собствено кога мислиш да имаш?
- (смее се) На 32 години съм и със сигурност се чувствам готова да имам дете най-малкото защото безумно обичам племенничката ми Габи, че не искам да бъде самичка. Искам да си има, докато расте, другарче до себе си, както сме били аз и сестра ми. Но принципно се страхувам да предприема това нещо… Искам да имам дете, чувствам се готова, но… се страхувам.
Едно интервю с Анелия ПОПОВА
