Село Горно Осеново се води към община Симитли, но допреди няколко месеца по-къс беше пътят до него откъм Благоевград. Само 22 км на югозапад делят останките на това българско селце от областния град, пише вестник „Телеграф” в днешния си брой. Наскоро то влезе в световния информационен обмен с друга своя „придобивка”. Посочено беше от името на България като населено място, в което в 21 век никога не е имало прокаран ток. Близо 1/5 от хората на земята живеят без електричество, а родината ни е представена от харизматичното Горно Осеново, община Симитли.
ПЪТЯТ
В селцето, кацнало на рид в Рила планина сега живеят постоянно 16 жители. За да достигна до тях направих своеобразен off road преход с велосипед от Благоевград. 10-те километра по асвалтовия път до площада на село Горно Хърсово бяха за загрявка. После асфалта започна да се катери още 4 километра и едва тогава си “дойдохме на думата”. Пътят изведнъж изчезна превърнал се в река. На места останките от асфалта наподобяваха резултат от земетресение. Появиха се ровове 2-3 метра дълбоки. Заприлича на бойно поле, все едно танкове и авиация са водили сражение! Тези 6 км ги изкатерих за 6 часа с колелото на рамо. Сетих се за оригиналното хрумване на онзи непознат за мен шегобиец, заковал на дърво до пътя указателната табела “винетки”. В този участък се натъкнах на зловеща илюстрация за отминалата сурова зима – крава или теле оглозгано от вълци. Освен скелета му личаха само главата и две от копитата на горкото животно. Слънцето отново се появи, чак когато стъпих на билото, а последните 2 км, даже се качих на велосипеда.
КЛЕТНИЦИТЕ
71 годишната баба Спаска Митева ме посрещна на пътя с току-що набрани марули от градината си. “Момче, да не си се загубил? Как така дойде оттам? Снего и виелиците през февруари хептен изедоха пато и оттогава никой не е идвал по тоя пат от Благоевград”, учудено ме гледаше баба Спаска.
Покани ме в двора на старата си бащина къща, седнахме на малки столчета, а след малко до нея приседна и сестра й, 69 годишната Илинка Гошева. “Много пишете и снимате за нас, но файда нема. Доскоро немахме само ток, сега и никакъв пат до селото немаме. Синовете ни се мъчат като грешни дяволи да стигнат до нас, поне хлеб да ни докарат. Сега с джип се минава от Благоевград само през селата Делвино и Марулево, макар че километрите са над 35. Тоя пат, който го водат като официален през Симитли, Градево и Долно Осеново е 53 км, но зимата изеде и него”, информираха ме лаконично двете сестри. От Благоевград до Долно Осеново пътят е асфалтов, после следват близо 10 км черен участък и козя пътека. В разгара на зимата тази година свлачище прекъсна и този път. За да купят хляб от Долно Осеново дедовците се редуват и пътуват с единствения кон в селцето.
До нас присядат 70-годишният бай Сотир Найденов и 10 години по-младият от него Веселин Анастасов: “В Благоевград всички ме знаят като Джими, започва по-младият с брада и осанка на монах от Атонските манастири. Напиши, че тук живеят Клетниците. Всичко при нас е ток /супер/, само дето си нямаме ток и път. Но пък си имаме трафопост.
Ако демокрацията беше закъсняла само с 2 месеца щяха да ни прокарат и електричество. Тогава енергото вдигна стълбовете, построиха и трафопоста, и като започнаха да прокарват жиците...изведнъж дойде демокрацията. Всичко се разсъхна, за десетина години окрадоха не само кабелите, но и металните стълбове долу в ниското. Немаша да ги има и тези тука, но нема с какво да ги извозат долу на пътя като ги срежат с флексовете. Напиши, че комунизмът рухна, защото в Горно Осеново имаше съветска власт, но немаше електрификация!”, философства Джими. На въпроса ми с какво се занимава тук и сега той кратко и убедено представя дневната си програма: “До обед чета романи, а след това започвам да пия. Ток и път може да нямаме, но пък си имаме казан за ракия. Всеки плод прилежно го превръщаме в джибре и после се вари в казана. Тук банкнотите не важат. Когато ракията ми свърши насреща са бабите. Прекопавам им градинките, например. Имам си един слънчев панел и батерия за него. Светя си с 38 ватова крушка, когато си искам”, доволен разказва Джими.
Бай Сотир Найденов е скептичен - не вярва някога в селото да се прокара истински ток. През 2005 година кметът на Симитли Апостол Апостолов уреди чрез еврофинансиране и монтираха в двора на църквата “Света Троица” няколко слънчеви панели. Светнали десетина улични лампи, но скоро акумулаторите се развалили и лампите започнали да светят само денно време, когато има слънце. Селцето пак потънало в мрак: “Преди време бях на гости на дъщеря ми в Испания, разказва бай Сотир. Там и две къщи да има на баир държавата е длъжна по закон веднага да прокара електричество. Така се задържат хората и им се създава поминък”, простичко обяснява бай Сотир.
ПО ЖИЦАТА
Жителите на Горно Осеново са православни християни. При насилственото потурчването на село Осеново през 18 век част от населението му бяга високо в планината, за да запазят вярата си, като се обособява нова махала. Останалите в ниското по волята на ятагана приемат мохамеданската вяра и така се създава село Долно Осеново. В 1955 година на махала Горно Осеново се дава статут на село, а през 1959 година е електрифицирано Долно Осеново. Тогавашният кмет на Горно Осеново Борис Янев отказва жиците да стигнат до селото, защото е започнало масовото изселване на семействата в Благоевград и други градове. Самият кмет и семейството му също си стегнали багажа. Преди кампанията по преселването селото е наброявало над 300 жители. Вторият несполучлив опит да се електрифицира селцето е в края на 80-те години, когато са положени метални стълбове и в самото село, но 10-ноември 1989 година осуетява довършване на започнатото.
Преди 5 години от ЧЕЗ, макар и с инвеститорско нежелание, поеха ангажимент съвместно с община Симитли да прокарат най-после тока до Горно Осеново. Въпреки неколкократните отлагания нещата, май, вървят към успешен завършек. Община Симитли е изпълнила задължението си и е направила просека между двете села. На слизане от Горно към Долно Осеново забелязах дългоочаквания кабел, който беше положен по протежение на близо 10-километровото разстояние между двете села. Остава само да бъде вкопан в земята и свързан в трафопоста. Кметът на община Симитли Апостол Апостолов обмисля вариантите как да бъдат свързани къщите и на хората така, че да им бъдат спестени скъпите такси.
По-сложен е проблемът с 22 километровия път от Благоевград до селото. Възстановяването на близо 7-те километра, отнесени от бури и свлачища изисква сериозна инвестиция, защото на няколко места трябва да се изградят подпорни стени. А това може да стане единствено със съвместните усилия на кметовете на Благоевград и Симитли, както и на ЮЗДП /Югозападното държавно предприятие/.
ЕКО И КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
Село Горно Осеново е чудесно място за екотуризъм. Трябва само да се възстановят като старите буренясали пътища към хижа “Македония” и оттам към Семково и Белица. Някога в близост до селото е минавал древния път от Самоков към село Добърско и Банско. На възвишение, на 2 км от селото стоят запазени стени от крепостта “Калето”, за която археолози доказаха, че е от времето на Второто българско царство. Църквата “Света Троица” е построена през 1925 година. Храмовият празник е на Петдесетница, един ден преди “Свети дух”, когато по традиция се прави селския събор и се събират много наследници и гости на селото. Има ли ток и път Горно Осеново бързо ще привлече млади хора, които ще се захванат с еко и селски туризъм.
Автор: Румен Жерев, в. "Телеграф", E79 News
