Проблемът с бежанците вече придоби застрашителни размери за Европа. По информации от световните медии 160 хил. сирийци са на път към Атина. Лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Франсоа Оланд призоваха за създаване на общоевропейски правила за прием на бежанци. Македония и Сърбия са под натиска на хилядната имигрантска вълна. А България заради стратегическото си географско положение за пореден път е в ролята на кръстопът за преминаването на имигранската вълна от Близкия изток към Западна Европа.
Какви са опасностите за България от имигрантския поток и от нахлуването на терористи у нас - за отговор на тези и други горещи въпроси потърсихме бившия директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров.
Интервю на Албена Борисова
- Нашите съседи Македония и Сърбия от няколко дни са в ужас от потоците имигранти, които вървят към тях. Необходимо ли е час по-сокоро тези страни да бъдат интегрирани в европейския механизъм, който регламентира този най-голям проблем на нашия континет в момента?
- Това е повече от задължително. Защото целта на бежанците не е да останат в Сърбия и Македония, а да отидат в Западна Европа. Така проблемът механично се прехвърля в ЕС. Тази огромна вълна ще прелее в Унгария или пък недай си Боже в България. Най-сетне ЕС трябва да седне и да израбонти общ механизъм за справяне с бежанците.
- България за пореден път е изправена пред голяма опасност... Когато мечката играе при съседите, може да дойде и при нас?!
- За момента опасността е потенциална, не толкова пряка. Но тези 100 хил. бежанци от Гърция, ако не могат да се отлеят през Македония, ще намерят друг път. И той е през България. Затова нашите власти трябва да вземат спешни мерки, колкото и да са скромни възможностите ни.
- Какви мерки трябва да се вземат незабавно, според вас?
- Изключително закъсня антитерористичният пакет. Не трябва да има само проблеми в Наказателния кодекс, а и да се приеме закон за бежанците и за българското гражданство. И това трябва да стане още в началото на следващата парламентарна сесия. Необходимо е по-сериозно обучение на длъжностните лица, които пряко се сблъскват с проблема. Не мисля, че един обикновен полицай може да разбере дали си има работа с обикновен бежанец, или с терорист. И не на последно място са политическите мерки. Необходима е по-голяма активност от страна на правителството в рамките на европейските инициативи. То трябва да работи за промени в европейското законодателство за бежанците. Дъблинските споразумения се вижда, че не са адекватни. В Средиземно море гемиите с бежанци продължават да плават. Нито мигрантите, нито каналджиите вярват, че Европа е взела такива мерки, които да могат да ги спрат. В това е проблемът.
- Свидетели сме на ново преселение на народите. Докъде ще ни доведе то?
- Не знам дали е преселение. Става дума за грандиозен, много тежък проблем за цяла Европа. Той е политически, икономически. Даже е проблем със сигурността. Бежанците ще се явят много голямо икономическо бреме за Европа. А ние, българите, не можем да се справим с тях.
- Наскоро бившият служител на НСО полк. Николай Марков каза в интервю за ПИК, че у нас отдавна има "спящи клетки" на Ислямска държава в средите на малцинствата?!
- Не приемам такива твърдения за "спящи клетки". Склонен съм да вярвам обаче, че в малцинствата има потенциал за развитие на подобни явления. От желание да припечелят някой лев някои хора могат да се свържат с терористични организации.
- Възможно ли е навлизането на терористи от ислямистки групировки у нас чрез емигрантските потоци? Двама предполагаеми терористи от "Ислямска държава" бяха засечени в България, за което ПИК първа съобщи. Нашето разузнаване и контраразузнаване има сили да се справи с тях, още преди да са извършили някой аненат напремер?
- Възможно е навлизането, разбира се. Но е е много трудно за всяка една служба, не само за българската, да разкрие подобни терористи. Основно това е работа на МВР и на ДАНС. Необходими са огромна база данни и ресурс. А и се изисква добро взаимодействие с партньорските служби от други страни.
- Имаме ли такива добри взаимоотношения?
- Не знам. Надявам се да имаме. По мое време те бяха факт. Надеждите ми са да не са се провалили.
