Валди Тотев работи дълги години като композитор, певец и клавирист на група “Щурците”. Преди това - през 1971-1974 г., свири с група „Фактор“, както и с легендарния Емил Димитров. „Щурец“ е от 1976 г., като е написал някои от най-известните песни на групата: „Футуролог“, „Огнен знак“, „Помниш ли“, „Среща с деня“, "Навечерие", "Не умирай" и др. В началото на 90-те години започва солова кариера, сега живее в русенското село Писанец с приятелката си Дими, която е цигуларка в Русенската опера. А в новия брой на "ШОУ" Валди Тотев разкрива неизвестни досега музикални интриги.Ето как в кариерата на Валди се появява Емил Димитров:
- Емил дойде да ни прослуша през есента на 1973 година. Митко Щерев току-що се беше скарал с Емил и се бяха разделили. Одобри ни и ни остави репертоара да го разучаваме, а той замина за Париж. Върна се през декември. Донесе нова музика, нова уредба, зверехме се около нея. Емил си донесе и нови дрехи, заради които Националната телевизия тогава прекъсна прякото си предаване от новогодишната програма, на която свирехме, и се е извини на зрителите за ... непристойното облекло на Емил Димитров! Когато започвахме да свирим с Емил, той ни каза, че ние ще вземаме, може и да са 2 лв., но повече от музикантите, които получават най-много. Предполагам, че това бяха “Маковете” на Лили Иванова. И ни ги додаваше от собствените си пари. Весо се водеше главен художествен ръководител и получаваше 45 лв., аз - 34 лв., Тенко Славов - 27 лв., Марсел и Юрката Синджирлиев по 26.50 лв. Нещо такова. Но си деляхме парите по равно.
На въпрос за легендите около купоните в къщата на Емил Димитров в Княжево, Валди си спомня:
- Емил и Мариета много обичаха да посрещат гости. Васил Андреев беше постоянното присъствие. Запивахме се, но не кой знае колко много. Музикантска работа /смях/! Ние също бяхме чували много неща, които не видяхме там. Много смешно беше, че наричаха къщата “вилата на Емил Димитров”. А в сравнение със сегашните вили тя изглеждаше като Чичо-Томовата колиба. Имаше долу един голям хол, кухня, баня, тоалетна. На втория етаж имаше две спални. Долу - механата и едно дворче. В механата ние репетирахме.
Майка й на Мариета живееше там, готвеше, чистеше, гледаше къщата. Ходехме с такси дотам. Веднъж един таксиджия, като разбра къде отивам, ми вика: “Абе, вярно ли, че тапетите са му от десетлевови банкноти?” На мен веднага ми щракна и му разправям: “Не бе, това са старите. Скоро ги смениха с двайсетлевови!” Хората вярват на такива неща…
На събиранията при Емил често идваше един от известните текстописци - Захари Петров. Този, който работеше с Хачо Бояджиев и написа: “Всеки зрител седи на удобния стол и очаква с трепет нов мюзикхол, за да гледа балет, от радост обзет.” Те бяха уникални зевзеци с Васил Андреев. Падахме от смях. Влиза Захари и казва на Васил: “А, Василе, ти страшно си остарял, бе?” А Васил му отговаря: “Ама ти жив ли си още?” Те просто не млъкваха. Обществена тайна е, че бяха с обратна сексуална ориентация. В интерес на истината, аз впоследствие разбрах. Бях много невинен в цялата тази работа, хал хабер си нямах за какво става дума. Пък и нямаше никакви видими признаци, нито намеци към нас, момчетата от групата.
