Томислав Дончев е роден на 6 август 1973 г. в Габрово. Завършил е философия, стопанско управление и журналистика. Специализирал е в Полша и Израел и Оксфорд. Бил е кмет на Габрово, министър по еврофондовете в първия кабинет на Бойко Борисов. В сегашния запази ресора си, като е и вицепремиер по цялата икономическа политика. Томислав Дончев беше и евродепутат
Интервю на Румяна Стефанова
- Лидерът на ДСБ Радан Кънев заговори за предсрочни парламентарни избори. Ще има ли такива, г-н Дончев?
- Впрегнал съм цялата си енергия и способности в изпълнението на преките ми задачи. А те са да подобрим икономиката на страната и да гарантираме максимално доброто използване на средствата от европейските фондове. Така че има много проблеми за решаване и много работа за вършене. А колкото до избори, те не ме плашат. Трябват ми само няколко дни да се наспя, да се съвзема и съм готов да участвам във всякакви избори. Друг е въпросът доколко България има нужда от избори в момента. Защото политическата стабилност, която успяхме да гарантираме, започва да дава резултати. Е, крехки, не говоря за чудеса, но говоря за оптимизъм, за надежда у българите. И този, който си позволи в името на някакъв партиен каприз да разруши политическата стабилност, ще си носи отговорностите.
- В интервю за в. „Ретро” бившият кмет на столицата Стефан Софиянски твърди, че европарите не се усвояват и ви нарича вицепремиер само с шофьор и секретарка. Защо например няма Министерство на евроинтеграцията?
- Не следя изказванията на г-н Софиянски, нито се интересувам от тях. Да, имам шофьор, имам и екип, който ми помага в организацията на програмата и за придвижване на пощата. Но освен това имам и четири дирекции в Министерския съвет, които са на мое подчинение. В ролята си на вицепремиер, който отговаря и за еврофондовете, и за икономическата политика, аз работя пряко с колегите министри и с техните администрации. Така че нямам оплаквания от липса на административен ресурс. Отделно имам много добри съветници експерти, които също ми помагат в работата. Но по-важното е друго. Хората не се интересуват колко човека администрация имам, колко експерти работят за мен, интересуват се от резултатите. А аз работя, за да показвам резултати.
- И каква е равносметката? 2015 г. е последната за усвояване на европари от първия програмен период и първа година от втория.
- Успоредно с плащанията за стария програмен период, които ще приключат в края на тази година, успяхме да получим одобрението за всички нови оперативни програми. Така че реално в момента момичетата и момчетата, които работят в администрациите, в българските общини, фирмите, и неправителствените организации, са подложени на двойно натоварване. Защото това, което успеем да разплатим до 31 декември т. г., с такъв резултат ще приключим стария програмен период. Сложното в момента обаче е друго – въпреки високите темпове, с които се работи, ако има проект, който не е завършен в рамките на годината, трябва да го достроим с пари от бюджета на държавата. Нещо, което не искам да се случва. Така че борбата е не само да усвоим максимален процент от сумите, а и да не се налага да довършваме обекти с държавни пари. И още нещо, надявам се местните избори да нямат негативен ефект по отношение на реализацията на проектите. Факт е, че много действащи кметове още от септември ще излязат в отпуска, за да участват в кампанията, а това за съжаление няма как да не се отрази на темпа на изпълнение на проектите.
- Всъщност каква част от тези милиарди, които ни дава Европа, ще успеем да усвоим?
- Към момента плащанията са за над 6, 900 млрд. евро. Цялата сума по всичките оперативни програми, с която трябва да се разплатим до края на годината, е малко над 8 млрд. Т. е. плащанията са вече 86% от цялата финансова рамка. Това означава, че до края на годината трябва да бъде разплатени над 1,1 млрд. евро., което е наистина много, много трудна задача. През последните месеци наблюдаваме средномесечен темп на разплащане по всички оперативни програми от порядъка на 25-30 млн. евро седмично, но това не е достатъчно да стигнем 100%. Като абсолютен шампион се очертава програма „Човешки ресурси” – с 92% плащания, другата е “Околна среда”, която е с почти 89% разплатени суми. Така че макар и в края на програмния период „Околна среда” се събуди. Виждате, че почти всяка седмица имаме откриване на съоръжения или за третиране на битови отпадъци, или на пречиствателна станция, или на нови водопроводи и канализация, или на интегриран воден цикъл.
- Въпреки всичко мръсните води от каналите на крайморските селища все още се изливат в морето...
- Не е така! Това е инерционно впечатление от миналото. Именно благодарение на оперативна програма „Околна среда” в голяма част от крайморските общини вече са изградени пречиствателни съоръжения. Текат довършителни дейности и на съоръжението в Созопол. Казвам Созопол, защото в минали години градът е бил обект на коментари и на укори. Така че българските плажове и водата по тях в момента са много по-чисти спрямо предишни години. И ще стават още по-чисти, защото инвестициите в пречиствателни съоръжения няма да спрат дотук.
-Има ли енергийна мафия в България, г-н Дончев? Енергетиката е също ваш ресор.
- Не знам дали правилният термин е енергийна мафия, но в енергетиката исторически има натрупани много проблеми и много безобразия. Като тук мога да коментирам и неадекватното ценообразуване по отношение на някои категории производители, и големи проекти, в които са потънали милиарди, а не ни носят полза. Няма да скрия и че държавата в годините назад не винаги е била толкова стриктна, колкото се опитва да бъде в момента, за да спрат всички злоупотреби. А такива в енергетиката има.
- Какво ви накара на стари години, както се казва, да ставате парашутист? Преди няколко седмици направихте първия си скок.
- До момента имам два скока и се надявам да не са единствените. Опитвам се да спортувам, колкото ми позволява времето. Обичам да се качвам по планини, разтоварвам с източни спортове и фитнес, а наскоро натрупах съвсем малък опит и като парашутист. Това ми позволява да поддържам духа си жив и да разсея напрежението, което съм натрупал в работата. За мен пълноценна почивка не е да лежиш пред телевизора, а когато човек се движи и трупа нови емоции.
- Какви съвети дава наръчникът ви на потребителя „Как да си изберем кмет”?
- Изборът, който е много пряко свързан с това какво ще се случи и какво няма да се случи на отделния гражданин, е местният вот. От кметовете зависи как изглежда улицата, тротоарът, дали има детска градина, училище, улично осветление, дали редовно се събира сметта. Какви са условията, ако щете, за безнес във вашия град, колко е чист въздухът, това са все неща, които пряко зависят от кмета. Така че хората трябва много да внимават, когато си избират и градоначалник, и общински съветници. Защото в България има много добри кметове, но имаме и други, които злоупотребяват с властта си. Хубавото в ситуацията е, че предлагането е богато.
Искам да призова хората на първо място да участват в изборите. На второ - да слушат внимателно, какво говори даденият кандидат, и да не се подлъгват по евтини обещания. Да гледат мераклиите да стават кметове в очите, защото очите издават много. Да дават доверието си само на хора, които са доказали, че могат и знаят. И най-важното - да не се притесняват да питат. Когато има нещо неясно, когато искат да разберат нещо повече, винаги има вариант да попиташ.
