Предлагаме ви най-интересните моменти от интервюто с д-р Си Хай Мин от Пекинската клиника по традиционна китайска медицина „Jensin” – специалист-иглотерапевт от висша категория, работещ в областта на иглотерапията от 1987 г., преподавател по тази дисциплина на чуждестранни студенти и лекари. В основата на практиката на д-р Мин лежат много древни, но и съвременни изследвания по иглотерапия. Той си е изработил свой собствен метод, като най-голям опит има в областта на лечението на болковите симптоми с различна природа, остеохондроза на шията и кръста, психосоматични заболявания, гинекология, оториноларингология и дерматология.- Д-р Мин, моля да обясните по-подробно що е то акупунктура?
- Ще започна с това какво знае западната медицина и наука за акупунктурата. Синоними са понятия като иглорефлексотерапия, иглотерапия. В Китай тази методика се обозначава с термина чжен-цзю, което е по-широко понятие от иглотерапията. Самият метод, без да навлизам в подробности, се заключава в поставяне на игли в различни точки на тялото и манипулиране с тях. В Европа акупунктурата дойде от Китай и Япония, където тя се е зародила преди много векове – има данни, че аналогична техника се е прилагала още 3000 години преди новата ера… Исторически в написаната преди 2000 години книга „Шицзи”, което означава „Исторически записки”, има история за това как лекарят Вян Цюе преминавал през държавата Го, където точно по това време умрял от някаква болест наследникът на престола. Още не го били погребали и Вян Цюе помолил за разрешение да прегледа умрелия, след което казал на господаря, че принцът не е умрял, а просто е изгубил съзнание. Той поръчал на своя ученик да му наточи една каменна игла, с която пробол в определена точка на главата. Скоро принцът дошъл в съзнание. Лечението продължило 20 дни, докато принцът се оправил напълно. Вян Цюе бил известен медик, живял в епохата на Борещите се царства и лекувал болните с иглотерапия. Ето това е свидетелство за древността на този метод. Научни изследвания показват, че още в епохата на неолита в Китай са лекували с каменна игла и обгаряне. С времето каменната игла е заменена с костна, след това с бамбукова и керамична, а през бронзовия век вече са започнали да използват метална.
- Официалната медицинска наука все още не дава еднозначен отговор на въпроса за ефективността от иглотерапията. А как в Китай обединяват западното медицинско образование и традиционната китайска медицина в това отношение?
- От гледна точка на Китай и въобще Изтока, акупунктурните практики се възприемат по различен начин. Ако започнем оттам, че в страните от Югоизточна Азия иглотерапията активно се прилага от много векове, то нейната теоретическа основа изцяло се покрива с китайското възприемане на света и другите енергийни практики. Освен това недостъпността до съвременната медицина прави иглотерапията достъпен лечебен метод за много хора. Сега вече се създаде и се развива ново направление „интегративна медицина”, при което за диагностика и лечение на заболяванията се съчетават методите на
съвременната западна медицина
и нетрадиционните медицински системи: може да е традиционна китайска медицина, индийска аюрведа, тибетска медицина. Това направление напоследък придобива все по-голямо признание и популярност както сред пациентите, така и сред медицинските специалисти. Все по-често към нея обръщат взор много медицински работници, които често в своята ежедневна практика не намират отговори на възникващите въпроси. Преимуществата на такъв лечебен подход са очевидни, защото всяка от тези медицински системи си има своите силни и слаби страни.
Така например западната медицина е незаменима при оказване на спешна помощ или провеждане на сложни хирургични операции, а традиционната китайска медицина се слави с това, че няма странични ефекти и дава отлични резултати при рехабилитация и възстановява нарушението във функции на организма. Що се отнася до акупунктурата, през ноември 1987 г. беше създадена Световната федерация по иглотерапия с щаб-квартира в Пекин, обединяваща няколко международни акупунктурни организации, а през 1988 г. Световната здравна организация призна акупунктурата за „научно обоснован и клинично проверен метод от традиционната народна медицина”. В Китай е разработена и методиката иглоанестезия, която успешно се прилага при хирургични операции в много страни от света.
- Разкажете малко повече за същността на акупунктурата, какви са нейните особености?
- Акупунктурата има редица направления, всяко от които си има своите особености. Ето някои от тях: иглотерапия; електропунктура, при която по вкараната в тялото игла
се подава електрически ток;
обгаряне – на активните точки се въздейства посредством високи температури, в т.ч. и чрез съвременни технологии, като електромагнитен лъч, лазер; точков масаж – точките се масажират с пръстите на ръцете, без каквито и да е допълнителни инструменти; кръвопускане и като разновидност лечение с пиявици; вакуум-терапия – лечение с вендузи; су-джок – корейски метод, при който се въздейства на точките, разположени на китките на ръцете и стъпалата; масажът Шиацу – японски метод, разновидност на точковия масаж, при който се въздейства не само с пръстите на ръцете, но и с дланите. А за особеностите на акупунктурата може да се каже следното: оздравяването се случва по естествен път за сметка на активирането на вътрешните сили на организма, без да се използват вредните химически препарати. Висока ефективност при първичен стадий на заболяванията и комплексно позитивно въздействие на организма. Възможни са дискомфортни усещания, особено ако човек се страхува от пробождането с игли. Има вероятност дори от припадък. Възможно е да се появят синини, ако се засегне кръвоносен съд. При неправилно провеждане на процедурите е възможно счупване или засядане на иглата като в отделни случаи дори се налага хирургическа намеса. А в случай на нестерилност е възможно вкарване на инфекция.
В днешно време с иглотерапия се лекуват повече от 300 болести. Тя добре се справя с неврастения, апоплексия, болки в стомаха, глисти, енуреза, дисменорея, хрема, късогледство, глухота, шум в ушите, мехурест лишей, псориазис. Освен това бързо снема различните болки.
С иглите се въздейства на вътрешните органи
Според китайската медицина балансът на вътрешните органи, крайниците, органите на чувствата, кожата, косата, тъканите, костите и т.н. са обединени в едно цяло и се държат на 12 основни жизнени канали. Те преминават вертикално и хоризонтално по цялото тяло и се пресичат в определени точки, които наброяват 365. Точно в тях се вкарват иглите. По този начин иглотерапевтът влияе на функционирането на вътрешните органи и меридиани чрез тези точки, тъй като всяка болест на вътрешните органи чрез тези жизнени канали намира своето външно проявление в активните точки на повърхността на тялото. При убождане с иглата в тези точки пациентът усеща тъпа болка, изтръпване, опъване и топлина. Чрез жизнените канали тези усещания се предават в болното място, стимулират го и „прочистват каналите” като по този начин се достига лечебният ефект.
При всеки вид лечение основното е да се определи недостигът или излишъкът на енергията ин-ян съгласно проявената симптоматика. А след това вече може да се подбере лечебният метод. Независимо от големия брой биологично активни точки професионалистите казват, че колкото по-малко точки използва лекарят, толкова по-голям майстор е той. Има специалисти, които, използвайки само 3, а дори и по една точка, лекуват много заболявания. За съжаление в много държави и дори в Китай повечето медици – 90 на сто от тях, не притежават дълбоките познания в областта на теорията, старинните методики и практики. Те подхождат формално към лечението, поставяйки иглата уж на нужната точка и толкова. Такова лечение е доста примитивно. Точката може да открие лесно дори и дилетант, стига да проучи таблицата, която може да си купи от всяка аптека. Основното за лекаря е да се научи да диагностицира и открива увредения орган или система. Един опитен лекар например при патология на бъбреците е длъжен да се замисли и за състоянието на белите дробове и черния дроб.
Яна БОЯДЖИЕВА
