Звездата от „Шоуто на Канала” по БНТ Ани Михайлова е руса, красива, умна, завършила е НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, но има и диплома на магистър по психология.
Била е на щат в Държавния пътуващ театър, изпълнявала е комедийни роли, снимала се е в чуждестранните продукции "Версенжеторикс", в "До смърт" с Жан Клод ван Дам, "Децата на Нонантола" на "РАИ уно".
Ани дебютира в тв шоуто с „Коктейлите на Влади" по Ефир 2, където си партнира с Влади Въргала, Марта Вачкова и Нона Йотова. От 8 години тя е неизменната атракция за публиката в "Шоуто на Канала". През 2006 г. се дипломира като магистър по приложна психология във Варненския свободен университет.
В момента игаре в представлението на пазарджишкия театър „Големите момичета никога не плачат” на Нил Саймън, с което пътува из цяла България.
- Ани, вие сигурно сте единствената актриса дипломиран психолог?
- И жената на Фелини е била – Джулиета Мазина. Само ние двете сме. Реших да се занимавам с психология, след като в мен се натрупаха твърде много въпроси, а тя дава отговори. И когато човек ги получи, нещата му се получават по-лесно
- Феновете ви ще се изненадат, че звездата от „Шоуто на Канала” по БНТ работи в хоспис. Разкажете за това ваше ново амплоа.
- Завършила съм психология и от близо година работя по специалността си в болнично заведение - хоспис „Сердика”. Той е с много голям капацитет от възможности, там постъпват хора с различни проблеми и смятам, че моята работа до голяма степен помага на тях и близките им. В момента там се лекуват и двама артисти - възрастна перподавателка от НАТФИЗ и една актриса, но от етични съображения не мога да кажа кои са. В дома идват възрастни хора, които не могат да се обслужват, такива за които близките им не могат да се грижат. Тази дейност е хуманна и тя все повече ще се развива, защото ежедневието ни е много динамично и точно поради липсата на човечност, не можем да се грижим за хората, които са безпомощни.
- Иначе съм практикуващ психолог, в хосписа имам кабинет, в който пиремам и дурги пациенти веднъж седмично.
- Но винаги с приоритет е била актьорската ми работа. Днес има страшно много специалисти, които дават психологични консултации и в тази област трудно се пробива.
- И у нас стана модерно все повече хора с проблеми да се обръщат за помощ към писхолог.
- Това не трябва да е модерно, то е просто необходимост. Защото психологията помага на хората да откриват човешките си страни. Всичко около нас доказва, че все повече започваме да губим милосърдието, търпимостта, любовта към ближния...
- Как съчетавате снимките за шоуто и работата в хосписа?
- Подредила съм така актьорските си ангажименти, че да си взимам часовете с пациенти и едното да не пречи на другото. Обикновено ходя в хосписа в петък, защото като изтече седмицата, хората стават по-тревожни и имат нужда да поговорят с някого.
- Ако ваш почитател поиска да дойде при вас за консултация, какво да направи?
- Да дойде в кабинета ми в хосписа, където имам и свободен прием. Един колега актьор вече идва при мен за консултация.
- Изкушава ли се Ани Михайлова да стане втората Ани Владимирова – психоложката, която води теливизионно шоу?
- Не съм мислила по този въпрос, ако ме поканят може би ще го приема като предизвикателство. Защото аз познавам двете страни много добре - знам как се прави телевизия, актриса съм, наясно съм с проблемите на такова риалити, а и познавам чисто психологическата част.
Макар че не съм привърженик на подобни формати в чисто човешки и етичен план. Струва ми се, че хората трябва да се предпазват от подобни неща. Според мен се налага един лош вкус в общуването ни като хора.
- Слагат ви в графата сексапилна актриса. Това помага ли ви, или ви пречи?
- Зависи кой с какви очи гледа. Ако някой не иска да мине зад „първи балкон” /смее се/ и не вижда какво има на втори, никога няма да го види. Моята женственост е дар от природата, за което благодаря, но не това е животът. Красотата наистина е фактор за растеж в кариерата, но ако знаеш как да я използваш. Всеки обича да гледа красиви хора, но все си мисля, че много по-важни неща стоят на първо място.
- Случвало ли ви се е да ви предложат интересна роля, но заради визията ви да не я получите?
- В този живот никога не ми казаха „много си красива”. Все ми казват „Абе не си достатъчно слаба”, „Не си достатъчно атрактивна”. Може би защото самата аз не съм от жените, които го демонстрират. В никакъв случай не съм прекалено суетна.
- Но не отричате, че една актриса трябва да се грижи за себе си, тъй като много у нас не го правят?
- Не мисля, че това е най-важното. Ако една актриса отглежда духа си, никой няма да забележи, че не е с прическа. Иска ми се да е така. Защото виждаме как световноизвестни актриси, които са поостарели, не са „напудрени” и продължават да са на върха. Защото имат отгледан дух.
- Случвало ли се е да анализирате ваши колеги от шоуто, например Точно Токмакчиев?
- Никога не си позволявам да го правя. Защото от години съм свързана емоционално и професионално с колегите ми от шоуто, те са част от моето семейство и приятелите ми.
- Все пак как бихте описали Тончо Токмакчиев, що за характер и той?
- Той е безкрайно талантлив човек и мога да простя всякакви прояви на характер. При всички случаи такъв човек не може да няма силен характер.
Той е доста сложна натура, натоварен е и с много социални роли - на актьор, на шеф, на продуцент, човек който отговаря за много хора.
Мисля, че понякога проявява прекалено много търпение в работата.
- Какъв шеф е той?
- Толерантен и демократичен.
- Готов ли е да помогне на колега, който има например личен проблем?
- Аз не обичам да говоря за личните си проблеми и не съм искала конкретна помощ, но ми се струва, че Тончо би се отзовал. Камен също.
- Как стои „Шоуто на канала” на фона на конкуренция като „Комиците”, „Шоуто на Слави” и пр.?
- Това са много различни предавания, не бих искала въобще да ги сравнявам. Шоуто, в което аз участвам, е уникално с това, че поддържа един по-класически стил на поднасяне на хумора. Освен се че се коментира актуалността и събитията около нас, се следват и чисто актьорски задачи.
- При вас вулгарността и чалгата са кът за разлика от другите шоута?
- За това казвам, че ние сме по-консервативни в добрия смисъл на думата. Опитваме се да спазваме някакъв стил, налаган от режисьорите, сценаристите и продуцента Тончо.
- Получавала ли сте неприлично предложение от почитател?
- Засега не, а и веднага бих го отклонила. Бях получила букет с цветя по куриер с много приятно пожелание за пролетта, но никой не е минавал границата. Има хора които харесват силикон, екстеншъни, избелени зъби, по-слаби жени. Аз не съм от този тип. Не че има нещо лошо в това, но то не е моята представа за живота.
- Правите ли нещо за фигурата си, спазвате ли диети?
- Непрекъснато пробвам разни хранителни режими, но това ми донесе доста проблеми като метаболитни синдроми и още куп други неща. И всичко това е от неправилен и хаотичен начин на живот. В нашата професия не можеш да поддържаш строг режим. В последно време се опитвам да си наложа правила на хранене, в определени часове, да не посягам към храна след 20 часа, да не допускам силен глад, да пия повече вода
Не ям месо, не обичам и риба. Наблягам на сирена, зеленчуци, плодове и ядки. Сега съм в много труден етап, тъй като порменям начина си на хранене - основно супи и салати. За жалост не обичам да спортувам. Удоволствието ми е да плувам и го правя цяло лято с баща ми във Варна. Това е времето за нас и съм много щастлива. Но продължава само 1 месец и след като се върна в лудницата тук, край на спорта. Паркирам колата си далеч, за да мога повече да ходя. Не го правя само от естетична гледна точка, а и за здраве.
- Вие сте от класа на Стефан Данаилов. Има ли важен съвет, който сте запомнили от него?
- Че съм на пазара. Това ми се е запечатало много силно в съзнанието като студентка. Аз идвам от Варна, морето, сините вълни. И русалката, която отива във ВИТИЗ, изведнъж разбира, че светът няма нищо общо с това, което си е представяла. Тогава не успях да го разбера, но години по-късно разбрах какво има в предвид и е много прав. Защото всеки един актьор е на пазара за да се продава. Някой те приемат като парче месо, някой като старо опушено месо, което дори не се поглежда, други дори като нещо старо, което не трябва да е на витрината. Но това е от дълги години. Колкото и да са силни актьорите, има едни закодирани неща в нас, които си остават и това оставя една психологична травма.
