Вредните храни са по-евтини и се търсят повече. А промените в закона, въвеждайки данък „Вредни храни", ще ударят по джоба най-вече на пенсионерите, които имат ниски доходи и няма да могат да отделят достатъчно средства за по-качествени и здравословни продукти. Това показа проучване на „Всеки ден" сред хора, пазаруващи на столичния Женски пазар.
След като по темата се изписа и изговори много тази седмица, ние потърсихме проф. Донка Байкова, ръководител на Катедра превантивна медицина във Факултета по обществено здраве към Медицинска академия в София. Тя бе категорична, че при реален контрол децата и възрастните хора ще консумират по-качествени и достъпни храни.
Проф. Байкова, от няколко дни има ожесточени спорове по темата данък „Вредни храни" - чуват се както изказвания „за", така и „против". Какво е експертното Ви мнение за тази нова мярка?
Не бих могла да дам компетентно мнение относно финансовата рамка на този данък, тъй като съм експерт по хранене и диететика. По отношение на съставите в храните обаче ние отдавна настояваме да се обърне внимание на продуктите в магазините и училищните лавки. Още през 2009 г. създадохме Наредба №37 за здравословно хранене на учениците в България. През 2012 г. пък актуализирахме т. нар. Сборник с рецепти за хранене на учениците. В тези два документа се съдържаше всичко, за което говорим в момента, но за съжаление те не се спазваха.
Тук искам да уточня още нещо. Понятие „вредни храни" практически не съществува. Сами разбирате, че ако те са вредни, не бива да са по щандовете в магазините. По-коректно е да говорим за „нездравословни храни". В проекта на здравното министерство се говори именно за подобряване на културата и поведението на българите относно ежедневното им меню. Целта е да намалее относителният дял на хората със сърдечносъдови и метаболитни заболявания. Естествено, чуват се и твърдения за това, че така ще бъде запълнена дупката в бюджета на НЗОК, но аз не бих искала да коментирам този ефект, тъй като, както казах, не съм икономист и експерт по хранене.
От кои съставки в храните трябва да се страхуваме най-много?
Вредните съставки в храните удрят първо обмяната на веществата при подрастващите. Естествено, те са опасни и за възрастните хора със сърдечни проблеми, диабет и т. н. Ето към тях е насочен най-вече обмисленият от министерството данък, тъй като именно тези групи се хранят с некачествени, опасни за здравето евтини продукти. Идеята е чрез фискалните мерки да се ограничи консумацията на онези продукти и напитки, които могат да вкарат човек в болница.
Ако трябва да влезем в някаква конкретика, говорим за трансмастните киселини, чийто източник са т. нар. втвърдени масла - палмовото и прочие. Те се влагат най-често в хранителните стоки, за да им се придадат приятен вкус и добра консистенция, т.е. да не се разпадат. Но те повишават риска от сърдечносъдови заболявания, тъй като увеличават нивата на холестерола, на триглицеридите и т. н. Или иначе казано, тези трансмастни киселини водят до онези заболявания, от които умират 65% от българите в зряла възраст. Вредните масла се откриват в почти всички сухи пасти и детски десерти, кроасани, банички и т. н. Доскоро ги имаше само в някои маргарини, сирена и други млечни продукти, но те се обозначаваха със съответните етикети и бяха подреждани на отделни рафтове. Вложени в закуските обаче, те не могат да бъдат хванати от потребителите и те се тровят с тях, без да подозират за това.
А захарта и солта?
Аз бих казала, че хранителните навици, възпитаването към сладкия и соления вкус се възпитават от ранна детска възраст. Ясно е например, че кристалната захар е носител на т. нар. празни калории и при свръхконсумация на сладки изделия рискът от затлъстяване е много голям. Притесненията ми тук като експерт отново са, че формулирайки състава на голяма част от храните и газираните напитки, захарта ще бъде заменена с нездравословни подсладители. Такъв продуктът ще бъде обявен за полезен, но това реално няма да е точно така, защото той ще доведе до хиперинсулинемия. В този смисъл, ако ще се влага аспартам например, аз бих предпочела да си купя продукт с кристална захар.
Що се отнася до солта, тя, разбира се, често се използва като овкусител и консервант в храните. Ние препоръчваме не повече от 5 г сол дневно, но хората трудно могат да контролират този прием, защото реално тя е добавена във всичко, което се консумира. Това води до използването на средно около 7 г на ден, като през зимата те стават около 15 г заради туршиите, без които не сядаме на масата.
В тази група попадат продукти като чипсове и снаксове, които определено не са от първа необходимост и не е проблем, че цената им ще скочи двойно. В този смисъл данъкът няма да удари съществено бюджета на което и да било домакинство в България. Една от лошите практики, които сме наблюдавали, е, че често вечер се отваря един такъв пакет с чипс, сяда се пред телевизора и всички вкупом го хрупат. Точно на това искаме да сложим край.
Както казахте и Вие, цените на много продукти ще се повишат след въвеждането на този данък. Това няма ли да рефлектира най-вече върху възрастните хора, които обикновено купуват най-евтините храни, защото са с мизерни пенсии?
Така е, напълно сте права. Аз също се опасявам, че родителите, давайки джобни пари за закуска на децата си, няма как да ограничат консумирането на вредни храни от техните наследници. Това обаче ще рефлектира върху пенсионерите. В този смисъл обаче трябва да направя едно уточнение - че идеята на експертите по хранене е да подобри и тяхното меню чрез притискане на компаниите да подобрят рецептите за производство на хранителни продукти. Или иначе казано, да заменят вредните съставки с други, които не са така опасни за организма. Ако това е невъзможно, то поне количеството им трябва да бъде сведено до съответния минимум, посочен от здравното министерство.
А някога обсъждано ли е, вместо да се въвежда данък „Вредни храни", да се намали ДДС на полезните? Така не само децата, но и възрастните хора ще могат да се хранят здравословно...
Това е една много добра идея, която се появи в хода на дебата за въвеждането на новия данък. Ако питате мен, това също би дало добре резултати, тъй като в момента биохраните са много скъпи и малцина могат да си ги позволят. От години чрез редица интервюта, които съм дала за различни медии, призовавам производителите да продават измити сезонни плодове и зеленчуци в училищните лавки, вместо децата ни да се тъпчат с евтини и вредни закуски. И въпреки всичко те продават именно това. В крайна сметка, когато едно дете има 50 ст., то би могло да ги даде за ябълка вместо за суха паста. Пак ще е сито, но ще е и здраво.
За съжаление обаче и родителите са виновни. Когато детето им се оплаче, че не може да намери любимата си вафла в училищното кафене, те му я мушкат в чантата. Така че борбата ни за по-добър хранителен режим на децата досега удряше на камък. Фактите показват, че най-добър възпитателен ефект имат финансовите санкции. Затова всички се надяваме, че с този данък най-после ще отучим родителите да тъпчат децата си с вредни за здравето им храни. Надяваме се, че след като тези продукти станат скъпи, те ще са неатрактивни както за производителите, така и за родителите и постепенно ще изпаднат от потребителската ни кошница.
Но аз съм категорично „за" въвеждането и на преференции за бизнеса, произвеждащ качествени и достъпни продукти. Защото какво става в момента - бабите купуват 2 кренвирша по стандарт „Стара планина" за децата и 4 евтини за възрастните хора в семейството. А нашата цел е не само децата, но и пенсионерите да се хранят добре.
Да речем, че бизнесът и здравните експерти все пак си стиснат ръцете и се споразумеят за въвеждането на този данък, кой и как ще осъществява контрола?
Контролът или по-скоро неговата липса винаги много ме е притеснявал, тъй като функциите на регионалните здравни инспекции бяха иззети от Агенцията по контрол на храните към земеделското министерство. Ежедневното ни меню обаче е пряко свързано със здравето. В този смисъл контролът трябва да се осъществява от хора, завършили медицинско, а не аграрно образование.
Ако едни възрастен човек има известни механизми за справяне с вредните съставки в продуктите, при децата нещата не стоят така, тъй като младият организъм е в процес на развитие и е силно уязвим от редица неща. Не зная дали сте наясно, но една лоша храна рефлектира пряко не само върху обмяната на веществата и сърдечносъдовата система, но и върху репродуктивните органи и нервната система. Затова много ми се иска да вярвам в хуманните подбуди на здравното министерство при въвеждането на този данък. Надявам се, че зад него не стои поредното непосилно облагане на бизнеса, а здравето и бъдещето на нашите деца. Затова контролът е много важен и ние ще държим на него след въвеждането на промените в началото на следващата година.
