Топзвездата на родната естрада Йорданка Христова e пяла в 43 страни по света на 5 континента. Тя е най-известната българска изпълнителка в Куба. Хиляди жени там са кръстени на нея. Вечният й хит се оказва “Песен моя, обич моя” на патриарха на попмузиката ни Йосиф Цанков, която е един от символите на естрадата. През 1966 г. Данчето печели първа награда на първия “Златен Орфей” с песента “Делфините”, като се класира преди Лили Иванова.
Повтаря успеха си през 1967 и 1975 година. Йорданка Христова е и първата българска певица с голям рецитал в Париж, пее дори на Айфеловата кула през 1974 г. Същата година става и първата родна попизпълнителка, поканена да пее в Северна Америка, и по-точно в Монреал, Канада.
Любопитен факт около нейната фамилия е, че е братовчедка на футболния идол на всички времена Гунди, на дългогодишната дясна ръка на Иван Костов Екатерина Михайлова и на Катя от дует “Ритон”. Има син и дъщеря от брака си със сина на бившия кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, дългогодишен вицепремиер и министър, човекът, построил НДК – Григор Стоичков.
Днес Данчето прави пред „ШОУ” своята най-искрена изповед!
- Данче, отпразнува рождения си ден на френската Ривиера?
- Трите приятелки, с които празнувах рождения си ден, бяхме планирали пътуването още в края на април. Това са бизнесдамата Грети Чепишева, Ирина Кожухарова - художничката, и режисьорката Мариана Евстатиева.
Направихме си резервации, взехме си кола под наем. Кацнахме в Ница и оттам отидохме в Кан. Не бяхме взели хотел, защото искахме вечер, когато се върнем от разходка, да си играем карти, защото ние сме и едно каре белот...
Бяхме наели един прекрасен апартамент на първата улица над булевард “Кроазет”, с огромна тераса с прекрасен изглед към залива. Точно по това време имаше международно яхтено изложение и виждахме красивите яхти отсреща. При закриването на шоуто имаше страхотна заря!
На самия рожден ден ходихме до Монте Карло. Поканих ги в едно ресторантче на брега, там обядвахме. Вечерта пихме розово шампанско “Моет”. Купихме една символична тортичка, духнах музикална свещичка, която пееше много смешно “Хепи бърдей ту ю”.
Ирина ми подари от нейните артистични неща – колиета, гривни и един блузон; Мариана ми беше купила “Кристиян Диор” и на “Елизабет Арден” последните парфюми; Грета – едни много красиви гримове. Но това не е толкова важно, аз даже се притеснявам от такива неща. Денят мина в пътуване и разглеждане. Беше безумно весело, много хубаво си изкарахме!
- Без никакви мъже?
- Без никакви мъже! /смее се /
Те ни задяваха, като се разхождахме
насам-натам.
Това не ми е за първи път. И друг път съм правила такива пътувания само с приятелки. И си пътувахме без проблеми
- Без малко обаче да ви заварят пороите там?!
- Тъкмо тръгвахме, заваля. Дори самолетът закъсня, но, слава Богу, излетя.
После като гледах по телевизията, направо се шашнах! Води се стичаха по “Кроазет”, представям си какво чудо е било - 70 л на кв. м, имало е и смъртни случаи! Направо ужасно!... Но то не беше само там - и в Съединените щати имаше много наводнения. И сега това напрежение с бежанците, направо светът е полудял!
- Теб вълнува ли те проблемът с бежанците, как го коментираш?
- Това се очакваше. След като бомбардират и си правят каквото поискат в държавата ти, как ще седиш там с децата си?! Това просто е безобразие! Ужасно е в момента състоянието в света - нито е “соц”, нито е “кап”! Има ново пренареждане, но защо по този начин?
Не може големи финансови корпорации да диктуват в 21-ви век - в крайна сметка да не е робовладелският строй! И който го е направил, трябва да си понесе наказанието!
Всички знаем кой е създал тези огнища, за да си продава оръжията. Възмутена съм от позицията, която заемат нашият президент и правителство. Не може ние да се държим по такъв начин и каквото ни кажат, да слушаме! За какво ни беше това влизане в Европейския съюз и в НАТО, след като те мачкат като едното нищо и ти диктуват какво да правиш?! На държавата аз гледам като на едно семейство. Ако някой ми се бърка, на мен не ми е приятно. Сама искам да си преценя какво да направя. И ще контактувам с теб, ще другарувам с теб, ако искам,
ако ми е из-год-но!
Никой не гледа какво е изгодно на България. На нас не ни е изгодно с никой от съседите да сме в лоши отношения, с никой. Кой си ти, аз не желая в моето семейство да има такива неща, в моята държава! Ненавиждам глобализацията! Толкова се надявах Европейският съюз да се разпадне, преди да влезем, но той е пред разпад. Като гледам как вървят нещата, то целият свят е пред разпад, та камо ли Европейският съюз! Няма никакви ценности, само парите на малко хора движат света!
И кой създаде всички тези терористични групировки?! Башар Асад не е такъв диктатор, какъвто искат да го изкарат. Била съм в Сирия. Това беше най-сигурната и спокойна държава в целия арабски свят. Образовани хора, прекрасни градове... А сега е пустиня.
Погледни какви древни културни ценности се рушат! Това е световно безобразие! Не може ти да провокираш войни на верска основа и да създаваш муджахидини, джихадисти и какви ли не, а после да воюваш срещу тях. На какво прилича това?! Не може ти на другия край на света да си правиш, каквото искаш и да останеш ненаказан! Америка не желае силна Европа, тя ще направи всичко възможно да я срине!
Не ми се говори за политика! Най-ужасното нещо е политиката! Никога не съм участвала и няма да участвам в предизборни концерти.
- Добре, кажи ми тогава как мина твоето лято?
- Моето лято беше прекрасно. Изкарах повечето време на морето. Имах доста концерти там. На Мустафа Чаушев помогнах да си отпразнува 50-годишния юбилей на сцената с пет концерта в пет града. Минаха при изключителен успех.
Бях и в Царево, в моята къща. Смених покрива, 15 години не беше ремонтиран, сложих тъмнозелени керемиди. Правих си сладко от смокини, дойдоха ми на гости много приятелки. От Норвегия пристигна моето близко приятелско семейство, братовчед ми с децата и жена си... Дъщеря ми Ивана беше също, но Гришката – не, той почти всеки уикенд е в Гърция. За съжаление, тази година в Царево ги нямаше нито Боян /Иванов/, нито Борето /Гуджунов/. Всичко ми напомняше за тях. Трудно е да свикнеш да живееш без хора, които са ти били толкова близки, с мъката, със загубата, но... трябва да вървим напред, да видим какво ще стане с този пусти свят...
- При теб в Царево през лятото е бил и свекър ти Григор Стоичков, как е със здравето?
- Разбира се, че и той беше. Кара 90 години, трудно ходи, с бастун. Охка, като става, като сяда... Но това е нормално. То аз, карайки от София до морето и като спра на бензиностанция, пак трудно ставам... Той има много приятели - естествено - в този негов дълъг живот и в строежи, и в какво ли не... Обаждаха му се и минаваха да го видят. Особено, като пуснаха лятото една доста гадничка статия, че е много зле и си отивал... Но той има чувство за хумор и казва: “Като станеш на 90 години, все трябва да умреш от нещо, не може всичко да ти е наред!”. И това е така, разсъждава философски. Има висок дух!
- А като останеш сама, обичаш ли да си спомняш миналото?
- Не тъгувам за миналото си.
Не искам да съм на 20 години!
Не знам как бих изживяла живота си, ако трябва да започна отначало. Не съм недоволна от него. Разбира се, имам и грешки.
Преживяла съм и предателства - от познати, колеги... То няма начин да си 55 години в тази месомелачка и всичко да е било розово. Но съм оцеляла. В личния си живот не дружа с много хора от моя бранш, а гледам около мен да са по-нормални хора. Има хора на изкуството, но не са певици и хора от попмузиката.
- На теб преди забранявали ли са ти да пееш дадени песни, да се обличаш по определен начин?
- Аз съм доста разумна и бях измислила някакъв начин да не дразня никого. Когато беше модерен минижупът, аз също имах много къси полички, страшно къси. Но не съм ги носила тук на сцена, а повече в чужбина, аз много пътувах. С дългите коси не ме харесваха тук. Аз започнах да си купувам перуки. В чужбина пеех с дългите коси. Съобразявах се с вкусовете. Така и с музиката. Пяла съм доста хитове – на “Бийтълс”, Том Джоунс, Хулио Иглесиас, Роберта Флек, италиански, френски хитове. Но ги превеждахме на български.
- Имала ли си финансови проблеми с авторите на песните си?
- Никога! Безумно уважавам авторите, както и музикантите си.
Моите музиканти винаги са били много по-добре платени от на другите певци
всеки ще го каже. Кристиян Платов, който свиреше на китара, вземаше хонорар колкото един певец.
- А как става така, че Лили Иванова заминава на фестивал в Япония и те измества? Генко Генов описва такъв случай в книгата си...
- Става дума за 1972-1973 година. Генко Генов иска България да участва в Токио на фестивал. Те му казват да изпрати плочи на известни тукашни певци. Той изпраща на всички певци - и мъже, и жени - те избират мен. Даже ги пита няколко пъти, те казват: „Не, Йорданка Христова!”. Друг не искат! Аз по това време съм в Египет с Кристиян...
Японците искат обаче да изпрати песента, която предлага да се състезава, защото конкурсът е песенен. Той изпраща някакви, които аз въобще не знам. И накрая изпраща “Панаири” на Тончо Русев! Те казват: тази песен – може. И понеже тогава Тончо работи предимно с Лили, тя казва: “Не! Аз ще я пея, аз ще отида на конкурса!”. И Генко прави невъзможното, за да може Лили да отиде.
На Генко Генов съм му малко обидена, че не ми каза, а трябваше да прочета за всичко това едва в книгата му. Обидих се на това, че не ме е попитал коя песен да изпрати. Ние с Емил /Димитров/ бяхме кумове на сватбата на Дариана и Генко, той лично ме покани, а скри неща, които можеше да ми каже... В края на краищата никой няма право да ти отнеме шанса! От толкова певци да те харесат теб лично - това не е малко признание! Без да се самоизтъквам, мисля, че съм една от най-конвертируемите певици,
най-много са ме харесвали в чужбина
- Тази година финансов скандал провали 50-ия “Златен Орфей” - можеше ли да се избегне това според теб?
- Тази година трябваше да има само едно честване, един концерт, посветен на годишнината. Защото за фестивал трябват страшно много пари. А и Летният театър в Слънчев бряг го няма вече, атмосферата не може да бъде същата. Иван Костов и Хампарцумян извършиха сделката и продадоха сградата. Да събориш театър, за мен е голямо престъпление! И организаторите имат вина - контактували са с неправилните хора.
Трябва да го има “Златният Орфей”, но явно в организацията куца нещо.
Чувствам се малко пренебрегната сега от Дариана Генова при организацията, като човек, на когото няма доверие и не го цени. С авторитета, с връзките си и познатите си можех да й помогна да се реализира “Златният Орфей”. А аз последна научих, че имат намерение да правят фестивала тази година... Но - точка, аз няма да настоявам, ако тя не ми се доверява!
- Спомена за предателствата, които си преживяла. Ти след промените дори губиш гласа си от шока от отношението към теб на твои колеги...
- След 10 ноември 1989 г. почти всички мои колеги се втурнаха много щастливи по площади и предизборни кампании. Отнасяха се много враждебно към мен, тъй като бях останала единствената “червена” снаха, която не се беше развела. Защото имаше още много други снахи на най-различни партийни функционери и другари...
Но ето че Георги Минчев, който ми беше много добър приятел и който за мен беше най-честният демократ, много държеше да отида да се снимам на онзи прочут плакат на СДС с певците пред “Св. Александър Невски”!
Три пъти ми се обажда този ден! Накрая го попитах: “Има ли политическа сила зад това?”. Той ми каза: “Да!”. Отговорих му: “Забрави!”.
Край! С моите колеги за демокрация бих застанала, но не и зад партия, политическа сила. Не можех - синът ми се казва Григор Стоичков, аз имам морал! А освен това в СДС 99 на сто бяха бивши комунисти! Аз исках да съм си свободна. Да мога да казвам, каквото си преценя, а не да правя, каквото ми каже Костов, примерно, и като направи грешка – да го заплюя и да ми хареса друг. Не отидох да се снимам на този плакат, дори закарах Боян Иванов и жена му, оставих ги пред “Радисън”, грандхотел “София” беше тогава, и си продължих към къщи...
През януари 1990 г. имаше едно събрание на дружеството в Съюза на музикалните дейци, на което 5 години бях председател и на което си бях посветила цялото време. Събранието беше в “Балкантон”. Там като гракнаха срещу мен, няма да забравя дори колеги, от които не съм очаквала! Смятаха, че не съм от “техните”! Защото, след като не съм се снимала за плаката на СДС и съм още снаха на Григор Стоичков, аз съм “червена бабичка” или “червен боклук” или кой знае какво още! Не ги обвинявам - в такива моменти хората си показват истинските физиономии, амбициите, наежват се и са готови да ти скочат! Бях шокирана, дръпнах се, дадох си самоотвод.
Беше ми много зле, не можех да повярвам!
Не след дълго получих страхотна травма за един певец - вокалните ми мускули от психичния шок отказаха да функционират. Една седмица лежах във Военна болница във фониатрията при доц. Друмева, много добър специалист. Тя всъщност разбра за какво става дума. Най-жестоката травма е травмата на психиката! Предписа ми лечение с медикаменти и всичко беше наред. Така е трябвало да стане - станало е... Трябва да се преживее. Това са уроци. Вече внимавам. Разбрах, че в този живот двама души, присъствали на едно и също събитие, имат три истини за него.
Преживяването от една случка се изкривява и се променя, и много често си казваш: “А, как може, това не беше така?!”. Това го разбрах много рано в живота си и много страдах - не можех да го приема. Защото аз съм много точна, много държа на истината, но... изведнъж се оказва, че това е само моята истина. Всеки си има своята истина и нямаш право да му държиш сметка. И от 12-13 години живея по-нормално, без да се вживявам толкова много и да страдам от “този казал”, “онзи направил”... Не ме интересува!
- И все пак, можеш ли да простиш предателство?
- Е, да си приятел с даден човек и той да ти забие нож в гърба - това са неща, които са непростими... Не, по-точно - аз прощавам, но повече този човек не съществува за мен. Най-пресният случай е Евгени Минчев.
Хубавото в нашата професия е, че всеки си има пътечка. Могат да ни упрекват, че трудно съжителстваме заедно, но това е нормално...
От ляво надясно: Маргарита Хранова, Йорданка Христова и Кичка Бодурова
- Сега наблюдаваме такова съжителство във “ВИП брадър” между Кичка Бодурова и Катя и Здравко от дует “Ритон”. Как ще коментираш - ти се пече на този огън в миналия сезон на риалитито?
- Като знам, че това са режисьорски постановки, не мога да обвинявам никого. Всеки е това, което е. Но се възхищавам на братовчедка ми Катя - желязна е, просто е прекрасна! Не я познавах в такава светлина, но я виждам колко е разумна, колко е мъдра, колко е тактична! Затова хора, които излизат от Къщата, казват, че те са най-хубавото семейство и им завиждат.
А повечето мои колеги в тази медийна надпревара да разкажеш къде си, какво си и що си, лъжат безобразно! За всеки един почти мога да кажа нещо - че не е прав, че лъже за това, за онова, но защо да го казвам? Всеки човек си отговаря за думите и за постъпките. Имал някой нужда от някоя лъжа - казал я. Аз не съм излъгала за нито една секунда от моя живот! Или никой не го знае или, ако кажа нещо, е точно така, както го казвам. А визитките във “ВИП брадър”? - Те бяха изпълнени с такива суперлативи за всички до един! Като са толкова успешни световни звезди, какво търсят вътре?! Това са си наши звезди. Моите уважения към
Кичка, ако е толкова голяма звезда в Щатите, какво търси непрекъснато в България?!
Защото там няма какво толкова да работи. Голямата звезда, международна... Хайде, холан! Здравко затова му кипна чайникът! Не искам да влизам в тази тиня, защото мога такива неща да кажа за госпожата от миналото й, от живота й в Кипър и какво ли не. Къде е пяла в Лос Анджелис, как е отишла след това във Вегас, всичко знам! Но защо да го казвам, тя си написа и книга, кое е вярно, кое – не, това си е нейна работа... Но колежката от отвъд Океана, от Града на звездите, не може да стъпи на малкия пръст на братовчедка ми! /смее се/ Знам това заведение, за което казва, че да гледат Катя и Здравко са дошли 20 човека. Сигурна съм, че не е било така. Това е издребняване - просто, за да се заяде с тях!
- Кой е твоят фаворит за победата в риалитито?
- Катя за мен е върхът! Здравко си го обичам, нищо, че е кибритлия. Ернестина я обожавам! Гъмов не го познавам отблизо, но ми харесва. Преслава страшно я обичам, за мен е прекрасно създание, изключителна певица, но това с излизането си беше извъртян, измислен, договор. Тя си има толкова ангажименти, че си е поставила условия – две седмици и толкоз! И се изкара, че не можела да номинира, че не знам какво, а това си е договор, 1000 на сто съм сигурна!
- И накрая, кажи ми, с такава шеметна кариера, в месомелачката, както ти се изрази, кой остава твоята най-голяма любов?
- Кристиян Платов, разбира се! Може би, защото не сме били женени, нямаме и деца. Ако се бяхме оженили, може би нямаше да е така. Може би затова... Не знам... /смее се/ Но Георги Стоичков, от когото са двете ми деца, също съм го обичала много.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
