Проф. Александър Джеров (83 г.) е бивш конституционен съдия и преподавател по право в Софийския университет. Той е един от основателите на СДС. Проф. Джеров беше председател на Законодателната комисия (по-късно наречена правна) и на Конституционната комисия във Великото народно събрание, която изготви проекта за новата Конституция.
Потърсихме проф. Джеров във връзка с готвените промени на текстовете от Конституцията за имунитета на народните представители след случая "Сидеров".
Интервю на Албена Борисова
- Не крият ли опасности за устоите на демокрацията едни прибързани промени в конституционни текстове, касаещи отнемането на имунитета на народните представители, проф. Джеров? Няма ли да се създаде възможност всяка власт бързо да се освобождава от неудобните й депутати?
- Да, има такава опасност. И затова преди да се направят такива промени, ако въобще се правят, трябва много сериозно да се помисли. Защото иначе ще се получи както навремето правеха комунистите, изведоха от залата Никола Петков и не само него. А има и друго нещо, в България всеки политик може да бъде изкаран хулиган. По време на избори винаги може да се измисли история за някого. И той да бъде изкаран побойник. Конкуренцията не го харесва и иска да го елиминира. Много лесно може да стане това. Докато той докаже правотата си, изборите ще минат. Това важи за всеки политик.
- Какъв е вашият анализ на случая "Сидеров"?
- Трябва да се разбере неговата постъпка дали е поръчкова, или е хулиганска проява. Но във всички случаи има повторяемост. Това му е третият случай на Волен Сидеров. И така погледнато има всички основания имунитетът му да бъде отнет.
- Смущаващо е , че в нощта на изборите, когато дължи та хората анализ на изборите и на представянето на партията си на тях, той не даде пресконференция в Международния пресцентър в НДК, а отиде в НАТФИЗ. Но не по-малко смущаващо е, че за нула време пред театралната академия се събраха толкова много полицаи, полицейски шефове, агресивно настроени граждани, които изключително грубо се държаха с него.
- Нещата са взаимосвързани. Да, тази грубиянщина не беше нужна и недопустима. Цялата ситуация е странна и тя трябва да се изясни, но аз се съмнявам. Съдът е този, който правораздава, а не полицията и обикновените граждани, както се получи в случая.
- Уж много бързаха да отнемат имунитета на Волен Сидеров, пък го отложиха за следващата седмица?! Това какво ви говори?
- Ами чака се да се разбере кой ще командва и кой ще надделее. Има много заинтересовани от различни казуси по този случай. Когато едната страна надделее, ще се вземе решение. Но пак казвам, че имунитетът на Сидеров трябва да се отнеме, по каквито и подбуди да се е държал по този начин, за да няма такива случаи с народни представители. Ще видим какво ще стане.
- Каква е вашата прогноза?
- Не мога да прогнозирам. В крайна сметка нашата прокуратурата не работи така, както трябва. Аз й нямам доверие. Един прокурор може да ти завърти такова дело, че да се чудиш какво ти се е случило. Сега се пазим и прокуратурата, и от съда. По-скоро от прокурорите послушковци, които се подчиняват на политическата воля, независимо кой е на власт, вместо да си вършат съвестно работата. Има една взаимовръзка между магистратска и политическа власт и докато е така няма да се оправим. Тази власти се пазят взаимно. Има много добри юристи в България, но те стоят в ъгъла. Защото не искат да изпълняват политически поръчки на една или друга партия.
- Да, но и магистратите имат имунитет...
- Ето това е порочно. При тях не трябва да има имунитет в никакъв случай. Народните представители трябва да приемат такъв закон, който да им забранява иминунитета. Но се съмнявам, че ще го направят заради тази обвързаност, за която вече ви говорих. Прекаленият имунитет при магистратите е излишен. Депутатите трябва да го имат, но не и тогава, когато са виновни. Както и в случаи на повторяемонст, както е при Волен Сидеров.
- Имам чувството, че за 25 г. не сме мръднали въобще напред?!
- Да, връщаме се назад. Дори бежанците не искат да идват при нас. А те са напълно безпристрастни хора. Ето това е жалкото. Мене ме е срам като се сетя колко пъти ЕС пише предписания за нашата съдебна система. И ние нищо не правим, за да я подобрим. Никой не иска работеща съдебна система, защото не е угодна нито на властта, нито на самите магистрати.
- Някои международни чуждестранни медии окачествиха опита за атентат срещу Алексей Петров като "връщане към мутренските времена"...
- Точно така е. Макар че ние не сме излизали от тях. Да помислим колко години се води делото срещу Петров. И не само срещу него. Наказателни дела се водят и се връщат към първа инстанция. С години се влачат, нямат край. Не се явяват свидетели, адвокати - кога вятър веел, кога слънце греело и им попречило да стигнат до съдебната зала... Пълни абсурди.
- Какви са пробойните в правната ни норма, че нещата не вървят?
- Правната норма не е лоша. До човека, който я изпълнява, е. Когато слушаш политиците и те е страх да вземеш собствено решение, не можеш да си вършиш работата, както трябва, и да спазваш закона. Какво да правим, след като и в парламента няма нито един юрист с име.
