Андрей Аспарухов е бивш футболист на “Левски”, който след края на кариерата си работи няколко години и като футболен коментатор в БНТ. Той е син на легендарния футболист Георги Аспарухов - Гунди. В момента Андрей е треньор в САЩ, а съпругата му Изабела, която също е дете на прочут играч - Павел Панов, работи в изследователска лаборатория на университета в Бостън. Ето какво разказа за своя начин на живот и за контузиите си треньорът Андрей Аспарухов в интервю специално за в. “Доктор”.
- Андрей, останаха ли ти контузии от футбола?
- О, по цялото тяло. В моята футболна кариера имах нещастието да получа каквито заболявания и травми човек може да си помисли. То бяха жълтеница, тромбоза, счупвания. Няколко години излизах по 5-6 месеца от строя. Имам много тежка операция на коляното в България, след години правих втора операция на същото коляно, но вече в Америка. Счупих ключица. Спортът е здраве, но не и професионалният. И сега имам проблеми с коляното, защото не мога да го свивам докрай, а с жена ми обичаме да караме ски.
- Кой ти оперира коляното?
- Оперира ме покойният вече проф. Шойлев. Беше приятел на баща ми, ние също бяхме много близки и нямаше как да отида при друг хирург.
- Как пипна жълтеница?
- Никой не можа да разбере - при зъболекар ли съм се заразил, от друго място ли. Бях на 22 г. тогава, играех в “Левски”. Трябваше да пътуваме за мач в Мостар, но аз вместо да се кача на самолета,
се озовах в Инфекциозна болница
Жълтеницата ми откри докторът на отбора Жан Филипов, който беше един от най-добрите спортни лекари. Той само ми огледа лицето, вкара ме в докторската стаичка и ми направи няколко теста. За по-сигурно ме заведе в Инфекциозна болница и се оказа, че имам хепатит В. Лежах един месец в болницата, а след това шест месеца ми забраниха всякакво физическо натоварване. А това е много за един спортист - да му вземеш половин година.
- Тромбозата как се получи?
- На кандидатстването ми в Националната спортна академия имаше доста сериозен изпит по гимнастика. Пак д-р Филипов първи видя, че имам проблем. Лекарите в Медицинска академия предположиха, че съм скъсал мускулни влакна и така се е получила тромбозата. За съжаление, изгубих още шест месеца.
- Макар че Гунди загина, когато си бил едва на 6 годинки, баща ти здрав човек ли беше?
- Когато става дума за контузии - не. Детските ми спомени са: той на леглото с вдигнат на високо крак - на възглавница или гипсиран. От близки приятели, роднини и от майка ми знам, че е имал страшно много контузии от футбола, доста операции. За неговия кратък живот и кариера - той е играл от 1962 до 1971 г. - му се събират две години, в които е бил контузен. А това е много за един футболист. То показва също какъв талант е бил, щом е успял за толкова кратко време игра да влезе в сърцата на хората и да остане там след толкова години.
- На какво се дължат контузиите на Гунди?
- Когато аз играех футбол преди 25-30 г., правилата бяха доста по-различни от сегашните. Имаше футболисти, които сега няма да могат да останат на терена повече от 5 минути, защото съдията ще ги изгони. По времето на баща ми правилата са били още по-либерални. Тогава не е имало жълт и червен картон, а директно са гонили играчи за страшно тежки нарушения.
Грубата игра е причина за контузиите на баща ми
Той е бил изключителен талант, а един от начините да спреш най-добрия футболист на противниковия отбор е да бъдеш волно или неволно малко по-агресивен към него. Интересното е, че всичките си контузии е получил в мачове от българското първенство, а нито веднъж не е контузван на международен мач.
- С какво се занимаваш в Бостън?
- Правя това, което обичам, което ми доставя удоволствие - тренирам няколко отбора. Много работя, но съм доволен. Системата е на училищни отбори и частни клубове, на които децата плащат, за да играят там.
- Тук треньорите се оплакват, че трудно намират деца с качества, с двигателна култура, че повечето са с наднормено тегло. Как е в САЩ?
- Да успокоя колегите от България. В Америка имаме четири пъти по-малък шанс да намерим деца да тренират футбол, защото те вече играят бейзбол, американски футбол, хокей, баскетбол и други спортове. Тук е невъзможно да видиш дете, което се занимава само с един спорт, а освен това и учат сериозно. Децата са спортни натури, обичат да играят, възпитани са, слушат и не се разправят с треньорите.
- Значи това, което сме чували за пълните американци, е мит, или те напълняват като възрастни?
- Проблемът е, че когато завършат гимназия, спират да тренират. Само ако са на много високо ниво, продължават да тренират в колеж. Така цялата им спортна кариера свършва към 18-20 години. И ако в България може да не се движиш непременно с кола, може да ползваш градски транспорт, в САЩ колата е необходимост. Затова хората водят по-застоял живот. За да се компенсира застоялия живот в големите градове, американците отделят много време да посещават фитнеси и да се занимават със спорт. Гледам хора над 50-60 г., които участват в аматьорски футболни лиги. Играят в 22-23 ч. вечерта на осветление. И аз се
стремя да живея здравословно
Освен че се занимавам с тренировки по 4 часа на ден, че съм в движение на терена, гледам да се храня правилно. Разбира се, тежа повече в сравнение с времето, когато бях футболист. Но поддържам определено тегло и не се отпускам много.
Всяка година спазвам Великденските пости и когато свършат, дори ми е мъчно. Ако не е прекрасното агнешко, което жена ми прави на Великден, не бих хапнал месо и следващите няколко седмици. Организмът ми се пречиства и аз се чувствам прекрасно след пости.
Осъзнавам колко умен е бил нашият народ, когато навремето е създал традицията на постите. Затлъстяването, сърдечните проблеми, диабетът карат и хората в Америка да обръщат внимание на правилното хранене. Да, има страшно много дебели хора по улиците в Средна Америка, но специално в Бостън, където живея, не е така.
- Пиеш ли лекарства за нещо?
- Не. Другата седмица ще имам годишен профилактичен преглед и се надявам всичко пак да е наред. Застраховката покрива веднъж в годината за няколко часа да те прегледат обстойно. Разпитват те имал ли си здравословни проблеми и ако е така, те пращат на специалист. В САЩ е развита така наречената превантивна медицина. Преди да се случи нещо сериозно, трябва да го предотвратят.
Мара КАЛЧЕВА
