Тя е уникална личност – истински космополит и полиглот. В жилите й тече испанска, френска, българска, гръцка, китайска и еврейска кръв. Баба й е удивителна кубинска красавица, актриса, в която се влюбват едновременно горещите кубинци Фулхенсио Батиста и Фидел Кастро. Баща й е незаконен син на кубинския диктатор, но става любимец на... Фидел.
Малката Мариела расте по света, получава качествено образование. Красивата й външност, езиците, които владее, и разкрепостеното й поведение й осигуряват лесен достъп до хора от световния елит. Била е модел, пиар, мениджър на световни марки.
Ексграфинята Мариела Нордел проговаря и разкрива уникалната си семейна история!
- Мариела, ти си истински космополит – пътуваш по света, превключваш в разговор на 7 езика, в жилите ти тече каква ли не кръв... С две думи – гореща сплав си! Но май по-гореща и от теб е била кубинската ти баба...
- О, тя е била ненадмината! Красавица, актриса, обожавана от мъжете! Въртеше ги на малкия си пръст! В нея се влюбва още като студент по право Фидел Кастро, но тя не му е обърнала кой знае какво внимание, защото е движела само с мъже с власт. Била е и любовница на Батиста. Фидел бил пухкавичък отличник и, по думите на баба ми – не много чистоплътен. Тя даже му лепва свой си прякор – „топка кир”, защото яката на ризата му била вечно черна.
Докато Батиста е бил от друго тесто – мъж с положение, с пари, с обноски. И двамата са женени, когато баба забременява и ражда баща ми. Батиста е знаел, че му е син, но на баща ми не са казали до доста зряла възраст. Татко ми е разправял, че си спомня като малък как са го взимали с една голяма лимузина и са го водели в Президентския дворец (който сега е музей на революцията). Той се е чудел защо този човек толкова му се радва и толкова прилича на него самия. Но не е знаел, че му е баща - мислел е за такъв съпруга на баба ми. А баща ми му е одрал кожата на Батиста!
Впоследствие татко го поема Фидел
и му дава път в кариерата като държавен чиновник. В онзи период среща майка ми и се раждам аз. През 1977 г. го изпращат в Ангола. От 1000 души, които са били под негово командване, само той и адютантът му оцеляват. Като се върна, беше много разочарован от Кастро, от възгледите му, от революцията.
И избира друг път – завърши оперно пеене и досега работи успешно като певец, един от най-добрите баритони на Куба е
Разделя се с майка ми и се жени за оперната дива Естер Гонсалес. Имаха 30-годишен брак. Тя почина наскоро. Той е още жив, но последните години някак изгубихме контакт един с друг. Преди 3 години заведох детето в Куба да го запозная с дядо му, но не успях да го открия - беше напуснал къщата след смъртта на съпругата си и живееше във вила на плаж извън Хавана.
- Казваш, че баба ти и Батиста са имали семейства, когато създават дете – баща ти...
- Човек трябва да е живял в Куба, за да разбере това. На секса там не се гледа като на нещо осъдително в този морален аспект, на който са научени хората тук. Там хората са много страстни, влюбват се, както тука хващаме грип през есента. Така че аз съм сигурна, че както дядо ми е знаел, така и Фидел е наясно чий син е баща ми, но това ни най-малко не е попречило на татко. Напротив –
Фидел Кастро може би е искал да се грижи за баща ми като израз на едно надмощие над сваления от него Батиста
или пък да отмъсти по някакъв негов си начин на баба ми. Лошото е, че баба почина навръх Нова година 1990-а. Аз не бях тогава в Куба, бях в Никарагуа – пишех за вестниците „Работническо дело“ и „Народна младеж“. Баща ми ми съобщи по телефона, че баба е умряла. - ----- Тогава чак ми разказа цялата история.
Такава е била нейната воля – не е искала, докато е била жива, да се знае в семейството. Мъжът й и дъщеря й от него напускат Острова малко след като Фидел взима властта и, доколкото знам, имам братовчеди в Маями - единият свири в „Буена Виста Сошъл клуб”. Много неща са вече завинаги погребани с баба, за съжаление! Тя знаеше много тайни от кухнята на кубинската революция. Тук се знае много малко и всичко е изопачено около тези събития. Цялата работа пак е скалъпена от Америка - защото са искали да махнат Батиста. Той е позволил на итало-американската мафия да стъпят в Куба, да си изперат и умножат парите.
Това не се е харесало на правителството на САЩ. Намират нахаканото адвокатче Фидел, който е бил имигрант в средата на 50-те в Мексико. Финансират го, обучават го и му дават картбланш да събере наемници, за да се върнат в Куба и да свалят неудобния им диктатор. В една кафетерия в Мексико сити Кастро намира и незавършилото лекарче - аржентинчето Че Гевара. Медиите представят един идеализиран образ на Ел Че, а в действителност той е бил безскрупулен убиец, истински садист – убивал е дори бременни жени, деца и старци
Дано, след като падне режимът на Кастро, истината най-после излезе наяве. Но това е характерно и за българите – и тука историята се пренаписва.
- Като стана дума за Фидел, да те попитам, наистина ли е толкова голям любовник, за какъвто се слави?...
- Глупости! Това са митове, които според баба ми също са „исторически” изопачени. Тя казваше, че никога не го е харесвала като мъж и че дори не си е и помисляла да си легне с него. Но знаеш, жените искат да спят с някого, който е във властта, не защото го харесват, а защото ги блазни властолюбието, парите.
Фидел беше известен с това, че сменяше жените си като носни кърпички и към никоя никога не се е привързвал. Нито пък е имал връзка с някоя. Най-близка му е Селия Санчес, която му беше нещо като тази Ани - жената, дето е кърпила чорапите на Тодор Живков. Селия му става любовница в края на 50-те, после изпълнява ролята на секретарка, дясна ръка, бие се с него в Сиера Маестра през партизанския период. Когато тя почина през 1980-а, беше обявен тридневен национален траур. Иначе Фидел има много деца от различни жени, но никога не се е появявал публично с някоя, нито пък е бил влюбен, дори в официалната си германска любовница – Тамара Бунке. Бил е влюбен може би само в жена си – единствената му съпруга, която емигрира в САЩ.
- Казваш, че в жилите ти тече и еврейска кръв...
- Да, по линия на баща ми в родата има испанци, французи, евреи, негри, китайци…
Бабата на баба ми е била докарана като робиня от Конго. Тя е била дъщеря на вожда на племето и той, като тръгва на война, поверява децата си и жените на брат си. Онзи само това чака и продава децата и противниците си на холандските робовладелци. Аз често се майтапех с холандските ми мъже, че затова са се влюбили в мене и сега им харча парите, защото имат да плащат за тежката карма на родата ми.
Когато пристигат в Куба, прапрабаба ми и мъжете от племето на баща й били продадени на един испански плантатор
Той се видял в чудо. Робите му отказвали да се подчиняват на управителя на захарната плантация, а правели само каквото прапрабаба ми им кажела. Защото тя била дъщеря на вожда и почитана като принцеса. Накрая се видял принуден да я освободи и направи управителка на земите. Така тя става първата свободна жена негърка в Куба. След няколко години съпругата на плантатора умира и той се оженва за прапрабаба ми. След смъртта му тя управлява още дълги години плантацията и освобождава всички роби. От тази невероятна генетична смесица съм наследила и таланта си към готвенето и любовта към хубавата храна. Имам страница във Фейсбук „В кухнята на Мариела Нордел” и чрез нея се опитвам да повиша нивото на гурме културата.
- Мариела, а какво те доведе отново в България?
- Дъщеря ми Никол. На този етап това е важно за нейното бъдеще – за плановете ни по-нататък да учи след 7 клас в Кеймбридж. Трудно й е в момента в българското училище. Смесва езиците, защото говори едновременно шведски, английски, български и холандски. Последните 6 години сме се местили в 3 държави.
- Ти самата имаш ли някакви планове за себе си?
- Аз имам една мечта – да стартирам интернет телевизия. Последните години работя върху идеята, имам и партньорите отвън, с които да я реализираме, остава само да сложа „началната копка“. В България сутрешните блокове на телевизиите са някакъв ужас! Канят се предимно политици, използват се за лични нападки, наблягат на лошите новини, стресират хората. Аз предлагам шоу, от което хората да се забавляват и докато си пият кафето сутрин, новините да стигат до тях по един непосредствен начин и ще тръгват за работа заредени с позитивизъм.
Еми Мариянска
