В България той е най-известен с филма си „Рамбо: Първа кръв”, в който „екшън-актьорът” Силвестър Сталоун наистина блести под неговата режисура. Лентата за зелената барета от войната във Виетнам и за сблъсъка на оцелелите ветерани с недружелюбното след това към тях американско общество далеч обаче не е единственият бисер в огърлицата от филми и награди на канадския режисьор от български произход Тед Кочев.Сега 84-годишният Уилям Тиодор (Тед) Кочев е специален гост на 20-и София филм фест, придружен от своята винаги усмихната съпруга Лайфун Чунг (запознават се в Пекин), чаровната си дъщеря Александра и свой племеник. Неговата визита е специален подарък от дългогодишния верен партньор на фестивала Jameson Irish Whiskey за юбилея на Феста. Роденият в Торонто от баща пловдивчанин и майка варненка, доайен на канадското кино бе удостоен още на галата при откриването на фестивала с Наградата на София на Столична община за неговия принос към „седмото изкуство”. Ден по-късно, дълбоко развълнуван, той прие от министър Вежди Рашидов и най-престижното отличие на Министерството на културата „Златен век”- звезда.
Към огърлицата от филми на световноизвестния режисьор – носител на „Златна мечка” от Берлинале за „Чиракуването на Дуди Кравиц” (1974 г.), с две номинации за „Златна палма” в Кан, една за „Оскар” –най-добър адаптиран сценарий отново за „Чиракуването на Дуди Кравиц”, и британски награди „Еми” за документалната ТВ- драма „Една – безпризорната жена”, несъмнено спада и австралийската класика „Да се събудиш в страх”. Именно тази творба, заснета през 1971 г. в австралийската пустиня и все още смятана от много обитатели на „петия континент” за най-добрия австралийски филм на всички времена, Тед Кочев бе избрал за прожекция след своята „среща с автограф” с фенове в Дома на киното.
Изключително симпатичен и скромен, много жизнен, въпреки своите (по негови думи) „стари кокали”, говорещ много сладко на развален български език, а понякога и редуващ български и английски думи, Тед Кочев веднага грабна публиката. „Когато бях момче, говорех перфектно български. Майка ми така и не научи добре английски и у дома говорехме на родния ни език. Сега обаче станах стар вампир, стари кокали и не съм добре с езика”, „призна” си той. Напоследък обаче усилено го опреснявал. Повече от час се стараеше да говори колкото се може повече на български и даде автографи на всички желаещи, въпреки подканванията на организаторите да започва прожекцията. Веднага трябва да кажем, че големият творец даде и урок по родолюбие на тези нашенци, които дори след само 2-3 години престой в чужбина, вече се правят, че търсят думите или говорят за „по-интелигентно” с акцент. Даде урок и на тези българи в залата, които в желанието си да блеснат, му задаваха въпроси на ...английски, а той им отговаряше на ...български.
С голямо уважение Тед Кочев сподели, че най-важните неща за кинорежи-сурата е научил може би от италианския майстор Микеланджело Антониони: ”Филмът, казвал Антониони, е поредица от свързани картини. Трябва да разказваш в картини, а не с думи. Думите, диалогът са най-вече за театъра. Киното е картини.”
Много интересна е историята на „Да се събудиш в страх” (Wake in Fright),поставил началото на ренесанса на австралийското кино. Именно този филм е представял „страната на кенгурото” на фестивала в Кан през 1971 г. На официалната прожекция Тед Кочев седял на първи ред балкон, а зад гърба му видимо по-млад мъж непрестанно възклицавал: „Уау! Каква сцена! Какъв режисьор! О, Боже, той е толкова велик!”. След края на филма Тед попитал двамата Пи-Ар-и на продукцията, дали познават този млад човек. Те му отвърнали: „Едно младо режисьорче с един филм, който бе провал. Не е от значение! Американче е, ама името му е нещо италианско – Мартин, Мартин Скорсезе, май се казва”. Лентата на „Да се събудиш в страх” незнайно как изчезва. След десетилетия е открита в САЩ и цели 38 години по-късно е възстановена дигитално. Веднага е обявена официално за класика на Канския фестивал. Обявена е за класика лично от ...Мартин Скорсезе! А той не се нуждае от представяне. Скорсезе (род. 1942 г.) е наистина доста по-млад от родения на 7 април 1931 г. Кочев.
Имах възможността и удоволствието да задам на изтъкнатия режисьор Тед Кочев(в негови филми са участвали освен Сталоун, и други „звездни” актьори като: Джийн Хекмън, Джейн Фонда, Дъстин Хофман, Джордж Сийгъл, Ник Нолти, Филип Ноаре, Жаклин Бисе и др.) няколко въпроса специално за агенция БЛИЦ:
- В началото на февруари тази година Вие кандидатствахте пред генералното ни консулство в Лос Анджелис за получаване на българско гражданство, а по-късно и на български паспорт. Кога ще получите окончателно документите си?
- Надявам се още до края на идната седмица. Произходът ми е абсолютно български. Баща ми е от Пловдив, майка ми е израснала във Варна. У нас в Торонто се готвеха само български гозби (б.а.- Тед използва типично българската дума «гозба»): боб и леща, кебапчета, сарми с месо или постни. Майка ми и леля ми правеха великолепни баници – със сирене и праз, зелници. Ох, как ги обичах! На масата винаги имахме кисело мляко. На празници в къщата ни звучеше българска музика, виеха се хора, играеше се ръченица. Аз винаги съм бил българин! Не съм се чувствал канадец. Винаги съм се чувствал българин!
- Баща Ви е пловдивчанин, майка Ви – почти варненка. Вероятно имате все още роднини в България? Ще се срещнете ли с тях и кога?
- В Пловдив покойният ми баща имаше брат и сестра. Имам оттам братовчеди. С четирима от тях вече се видях онази вечер в София. Сестрата на майка ми, моя леля, живееше във Варна. Там също имам братовчеди. Ще се срещна с тях сега при отиването ми в морския град в рамките на Феста. Ще посетя и село Въмбел в Южна Македония, което сега е в пределите на Република Македония. Въмбел е родното място на майка ми. След разгрома на Илинденското въстание (б.а.- 1903 г.) за отмъщение половината село е било изклано от турците. Други са успели да избягат в свободна България. Сред тях е било и семейството на моята майка, която е израснала във Варна. Ще потърся и във Въмбел някои роднини, ако има живи такива...
- Изявихте желание да направите филм за България и евентуално в България. Казахте, че имате много добър сценарий на филм за спасяването на българските евреи от лапите на Хитлер. Ще стане ли тази кинотворба, господин Кочев, и кой е авторът на сценария?
- Цели 30-40 години си мислех как е било възможно нито един български евреин да не бъде изпратен в лагерите на смъртта и съответно да не намери там своята гибел ? Как е било възможно Цар Борис ІІІ и изобщо България, при това съюзник на нацистка Германия през Втората световна война, да се противопоставят на могъщия тогава Хитлер и да спасят своите евреи? Това дело е достойно за голям игрален филм. Върху сценария за него работихме заедно с един американски сценарист Дейвид Курчак.
Проблемът е финансирането на филма. В Холивуд, за да получиш «благосло-вия» и съответно пари за снимане на филм, трябва едва ли не задължи-телно в заглавието му да има ...думичката Man: Batman, Spiderman, Iron Man, Superman… За интелигентен филм пари трябва да се търсят и намерят от другаде. Канадското правителство в интерес на истината дава пари за творби на канадски режисьори. Само тези средства обаче няма да стигнат. А филм на такава значима тема заслужава да види бял свят и бял ...екран.
Борислав КОСТУРКОВ
