Ирен Кривошиева със сина си Влади Данаилов, който е решил да става доктор, за да лекува освен душите и телата на хората
Култовата актриса Ирен Кривошиева завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1982 г. Снима се в около 30 филма, един от които е „Хотел Централ”, награден с международна награда. В САЩ участва в американския сериал „13 часа”. Има син, Владимир, от легендата на българския театър и кино Стефан Данаилов. Сега обаче живее с Николай Николов, който е известен и като оператора на Елена Йончева. Запознават се, когато той снима в дома й интервю с нея. До този момент не знаел нищо за Ирен, само бил чувал името й. Вече почти 2 години са съпрузи и тя прие неговото фамилно име в личната си карта.Единствено пред „ШОУ” актрисата се върна към шокиращи моменти по време на снимките на своите култови филми през 80-те години. А също така съобщи само на нас: „Боря се с имотна мафия!”
- Ирен, и ти ли като повечето актриси ще кажеш, че от малка мечтаеш за сцената?
- Като се събирахме всяко лято на селото на баща ми, Болярци, до Пловдив, с братовчедите се гонехме и те ми викаха Джина Лолобриджида. Не знаех въобще коя е тя. Плачех, че ме наричат така. Бях най-малката, на 10-ина години, а те бяха 7 на брой. Голям тормоз беше. Аз бях весело дете, незлобливо. Баба и дядо много ме обичаха. Всички възрастни ми се радваха, защото ги веселях.
Често като седнехме на масата и аз кажа нещо, те се заливаха от смях. Въобще не знаех защо се смеят. Но ми беше приятно, че се забавляват, защото не исках да са тъжни, да са загрижени и да се сърдят. Като ходехме на почивки, забавлявах компанията на нашите – пеех си, скачах по разни маси. Цял живот съм така с хората около мен. Неистово не искам някой да се сърди и да се кара.
Това е болезнено при мен. Дори преди 2 години си счупих крака, защото компанията, в която бях с мъжа ми, се поскараха и за да ги развеселя, аз започнах да се въртя и да правя маймунджилуци и паднах лошо. Не мога да понасям мъката на хората, а виждам, че тя е навсякъде.
Когато вече осъзнах, че искам да ставам актриса, разбрах, че ще е много трудно.
Ходех на уроци при една прекрасна учителка – Мария Карел. През нейната школа са минали доста известни актьори. И каква съдба – в момента е в дом за стари хора.
Сама е, а е отдала живота си на театъра.
Ходех при нея на уроци и понеже бях без връзки, реших да започна работа като билетна касиерка в Сатиричния театър, защото си мислех, че така ще стана позната в тези среди и ще ми е по-лесно. Истината е, че аз видях сума ти актьори, но на мен никой не ми обърна внимание просто защото никой от тях не разбра, че искам да кандидатствам. Притеснявах се. Изпитвах респект и страхопочитание към известните актьори, страх ме беше дори да ги погледна. Сегашните кандидатки за слава са коренно различни.
Влязох във ВИТИЗ на третия път при проф. Надежда Сейкова. Тогава се коментираше, че ме е приела само с едно минаване по сцената. И това си беше така. Просто си ме хареса. А аз мислех, че съм скъсана, защото видимо не прояви интерес към мен.
Вече бях омъжена, занимавах се с готвене, с чистене, трябваше да излизам от клас, за да напазарувам. Все важни дейности за една домакиня. Нямах и 20 години, но си знаех задълженията. А във ВИТИЗ се учеше сутрин от 9 часа вечер до 10. Проф. Сейкова ми каза:
„Ти, мойто момиче, ако искаш да ставаш актриса, трябва да се разведеш!”. Приех спонтанно съвета й, а сега осъзнавам, че съм допуснала житейска грешка, защото винаги, макар и неосъзнато, съм мечтала за семейство.
- Как те откриха за киното?
- Първата ми роля е за студия „Екран” преди ВИТИЗ. Имаше един режисьор, не мога да си спомня името му. По-възрастен, особняк.
Погледна ми зъбите, като на кон
Каза: „А, добре”. И ме взе за един малък телевизионен филм. След него Иля Велчев вече ме избра за „Ако те има”. За всичките ми роли в киното съм избирана в последния момент, без кастинг. Правят кастинг по няколко месеца, минават за една роля десетки актриси и в един момент 10 дни преди да започнат снимките, всички отпадат и решават, че аз ще играя. За всичките ми 30 филма е било така.
- И за хотел „Централ”?
- Веско Бранев, Бог да го пости, бил избрал вече актриса. Първо се коментирало, че Борянка Пунчева ще бъде, после Елжана Попова и няколко други. В последния момент вижда „Ако те има” и казва: „А, не, не, тая ще бъде!”. Маха всичките и дава ролята на мен в последния момент.
Имаше много тежък момент по време на снимките. Трябваше да се снимам гола, а това беше проблем за мен. Режисьорът започна да ме убеждава: „Само операторът ще бъде и фартаджията!”. Снимахме в Шумен. Заключих се на един таван в хотела, в който снимахме, и 24 часа не излязох оттам и ревах през цялото време. Всички седят отпред: „Моля ти се, излез, моля ти се, излез!”. Но аз страдах, защото не можех да приема такова поведение на жена. Но великият оператор Яцек Тодоров, който си отиде после от рак, ми предложи да нарисува кадъра предварително. Много красив кадър, един от най-красивите в българското кино. На него аз съм гола, но цялата съм скрита зад таблата на леглото. Показа ми рисунката, аз му повярвах и се съгласих. Живко Гарванов, моят партньор, също много ми помогна. Каза:
„Хайде, бе, какво се притесняваш!”. Не обърна особено внимание на моите терзания и аз се отпуснах.
- Една от големите ти роли е в сериала „В името на народа”. Трудни ли бяха снимките?
- Много тежки бяха снимките в този сериал на Иванка Гръбчева. Като играех малко момиченце, трябваше да отслабвам много. И за 10 дена отслабнах 10 килограма, но пък трябва да напълнявам. Играех различни периоди от живота на Митка Гръбчева. Тя присъстваше на снимките от начало до край. Направих комоцио при една от сцените. Скачала съм с парашут, стреляла съм, кон съм яздила, за което преминах специално обучение. Не съм ползвала каскадьор, всичко сама съм си правила. В „Романтична история” с Иван Иванов също стигнах почти до комоцио – от шамара му главата ми се удари в стената.
- Е, сигурно си имала и забавни случки?
- Снимах с един оператор, Роко Железния, филма „Не се сърди, човече”, на който той беше и режисьор. Много чувствителен човек, но много пиеше. Почина млад. Имах едно куче английски сетер. Понеже нямаше кой да го гледа, го вземах със себе си на снимки. А то също се казваше Роко. Режисьорът ме взема с колата за снимки, а аз – с кучето. Като ме ядоса той, започвах да говоря на кучето: „Роко – долу, Роко – слез, Роко – мирно!”. Нарочно го правех, за да ядосвам Роко Железния. А той беснееше: „Стига си говорила на това куче!”
- Съвсем млада разбра, че не можеш да бъдеш и съпруга, и актриса, а продължи с браковете...
- А, де? Той и мъжът ми онзи ден ми каза: „Странно, че голямата ти мечта през целия живот е да направиш семейство. А професията ти е точно обратното на твоята мечта. Как да стане?”. Ние, хората, допускаме едни и същи грешки. Целият ни живот е един кръговрат. Центробежната сила те увлича и пак неминуемо се връщаш в същото положение. Трябва да си много силен, за да излезеш. Това коства болка и страдание, а аз не обичам болката и страданието. И през целия си живот въртя в този кръг. Всичко се повтаря.
- Сега не се ли кротна след брака си с Николай, не намери ли успокоение? Да не искаш да ми кажеш, че пак е грешка?
- Е, как ще намеря? Ако намеря успокоение, ще започна пак същия цикъл. А на всеки човек, който живее с някой друг, му минава от време на време през ума, че е направил грешка. С всеки е така. Целта на съжителството на един мъж и една жена, на едно семейство, е те духовно да израснат, да си помагат. Това е много трудно, защото е болезнен път. Ако Николай ми помага да страдам често пъти, това е за моя полза. Но трябва човек да го осъзнае. Той често пъти ми казва, че съм като ренде и го рендосвам. И това е страдание. Но то е, за да стъпиш вече на друго ниво. И двамата го разбираме.
- Трудно ли е една актриса да разбере себе си?
- Актьорите сме с болезнено его. Сега дори, ако не ме разпознаят на улицата, може би няма да спя (смее се). Но нашето съсловие е смачкано. Актьорът е слабо същество, нежно, крехко. А аз съм своенравна и своеволна и се хвърлям, разчитайки на себе си. Обичам разнообразието, „кацам” от цвете на цвете,
но в подобно препускане е невъзможно да видя себе си, липсва ми търпение. „ВИП брадър” ме научи на това. Защото бях в затворено пространство и нямах избор, започнах да мисля и да виждам истините за себе си и за другите. В реалния живот хората много бързат, суетят се непрекъснато, правят това, онова, защото, ако се затворят вкъщи без работа, започват да виждат себе си. А те не искат, страхуват се.
- Какво още спечели във „ВИП брадър”?
- Усещането за ненавист и отхвърляне от съсловието е това, което „спечелих” във „ВИП брадър”. Но аз и преди това не съм имала любовта на колегите, бидейки толкова години в чужбина. Така че не мога да загубя нещо, което не съм имала. И до ден-днешен моите приятелки от актьорското съсловие казват, че решението ми да вляза там е пълен провал. Може би са прави, защото последиците от “ВИП брадър” и досега ги усещам като отношение на хората, на гилдията към мен. Риалититата се смятат от моите колеги, и те са прави, като нещо долнокачествено, долнопробно, което те прави бързо популярен, а получаваш и пари.
Това, което разбрах, е, че в такава обстановка каквото и да прави, човек не е в състояние да контролира себе си. Той е в ръцете на другите. А това са хора. Когато си в ръцете на Бога, ти си спокоен, но в ръцете на други хора трябва винаги да си неспокоен. Те са подобни на теб. А всички сме грешни. Единственото, което можеш да направиш, е да бъдеш в разбирателство с този, който те е наел, и да знаеш, че той те е наел с някаква цел, която неминуемо ще осъщести. Но предаването на мен ми беше полезно, колкото и да не им се вярва на моите близки.
- А как е Влади, с какво се занимава в момента?
- Владето ще става лекар. Казва, че след като иска да лекува душите на хората, трябва да знае как да лекува телата им. Той има две бакалавърски степени, трябва да вземе още 3, за да запише медицина. Ходи на практика в болници, лаборатории. С Виктория си живеят заедно. Засега няма да се женят, защото следването му е на преден план. Промени плановете си. Човек като майка си, какво да го правиш!
- С Николай ще им ходите ли в Америка на гости?
- Ами може и да отидем да живеем там, не само на гости. Натам отиват нещата. Но първо трябва да си решим проблема с наследството...
- Какво се случва - при положение че притежавате нотариален акт, имотна мафия иска да заграби от вас апетитен парцел в Банкя, наследство от дядо ти?
- Да, вече 5-6 години не можем да ползваме необезпокоявано собствения си наследствен имот.
Съдебната система дава възможност за корупция
Имотът на дядо ми, който е реституиран, е бил в рамките на Почивна станция на ЦК на БКП. Оказва се, че законът в България въобще не гарантира спокойното ползване на собствеността. Например съседът ми може да ме съди за каквото си поиска и когато си поиска, дори да се опитва по съдебен път да отменя нотариалния ми акт за собственост, разрешенията ми за строеж, дори и да събори построената ми по законен ред къща! Достатъчно е да има мно-о-о-го пари за адвокати, „дълги ръце“ в съдебната система и след безброй дела, целящи да ме изтощят психически и финансово, имотът става негов.
Първоначално съседът ми се стреми да се снабди с всевъзможни документи в негова полза. В нашия случай Балнеоложки комплекс „Ясен” е успял да се снабди с нотариален акт, увреждащ собствеността ни. Сигнализирахме прокуратурата и чрез вещо лице се установи, че във въпросния акт има неточности по отношение на граници и площ. Също и че в документа, по който съседът ни претендира, че е собственик на неговия си имот, няма основание за придобиването му, но въпреки това нотариус му е издал нотариален акт с части от нашия имот.
След всичко това прокуратурата реши, че престъпление няма и случаят не е за нея. В същото време в общинските служби ни отказват издаването на скица за имота ни, което възпрепятства евентуалната му продажба. А като капак на всичко, възползвайки се от „вратите” в съдебната система, съседът ни, представящ се ту за едно дружество, ту за друго, е завел дело срещу майка ми, която е вдовица, за отмяна на нотариалния й акт за собственост на имота, получен в наследство от баща й!!! След такъв тормоз и нехайство на държавата в лицето на община, съд и прокуратура майка ми е крайно изнервена и много се безпокоим за здравето й.
Опитах да й помогна, ходих при кмета на София, г-жа Фандъкова, при кмета на Банкя, г-н Марков, при омбудсмана г-жа Манолова с молба да въдворят справедливост, но към момента не сме получили помощ въпреки обещанията им. Оказа се, че въпросният ни съсед по подобен начин води дела и срещу другите си съседи.
Наглостта и алчността за парите е безкрайна!!! Мисля и че някои институции и чиновници в България са заслепени от алчност в служба на лични интереси. Угоднически са забравили какво е справедливост и служба в полза на народа. Но се питам дали и ние, народът, не сме като тях? Дали и ние не сме забравили какво е справедливост и служба в полза на ближния? Дали и ние не сме захвърлили съвестта си в тъмното мазе на душите си, увлечени в грижите за повече храна, пари, къщи, все мислейки си, че е малко това, което имаме?
И не като актриса, а като човек, търсещ, се питам не забравихме ли Бога, не се ли отклонихме от правдата Му, служейки на лъжата, на алчността, на разврата, на стомаха ни, на руски, американски и европейски идеологии, на отслабване и дебелеене, на йоги и фитнеси, на банки, кредити и хранителни вериги? Уж си върнахме материалната свобода, а кога ще си върнем духовната свобода в Бога, която ни прави братя и сестри, народ свободен, силен и славен в името на нашия Господ Иисус Христос? Парите и имотите са временни, а душите ни са вечни, не трябва да забравяме това!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
