Специалният гост на 20-ия София филм фест, световноизвестният кинорежисьор Тери Гилиъм ще получи тази вечер Наградата на София на Столичната община. Това ще стане в зала 1 на НДК по време на тържествената церемония по връчване на наградите на юбилейното издание на Феста. След награждаването англо-американският творец ще представи за първи път пред българската публика най-новия си филм (от 2013 г.) „Теорема нула”.Терънс Ванс Гилиъм, както е истинското му име, е създал редица забавни, понякога дори абсурдни филми, но винаги отличаващи се с ярък визуален стил и особено чувство за хумор. Не случайно той е член и на знаменитата комедийна група „Монти Пайтън” ( най-популярните комици на Великобритания), на която е и постоянен аниматор. Носител е на две награди БАФТА, четири приза от високопрестижния кинофестивал във Венеция, награда ФИПРЕССИ от Сан Себастиян (Испания) .
Номиниран е бил също за „Оскар” и „Златен глобус”. За участието си именно в лентата на Тери Гилиъм „12 маймуни” (1995 г.) Брад Пит получи номинация за „Оскар” за поддържаща роля.
Сега българската публика имаше възможността и удоволствието да види на „големия екран” още от 1 март в Дома на киното ретроспектива от 10-ина филма на оригиналния творец. Впрочем за гостуването у нас на Тери Гилиъм и ретроспективата от негови филми рамо даде отново Британският съвет (British Council), който партнира на София филм фест от още от неговото „раждане” преди 20 години. Режисьорът пристигна в София в самото навечерие на Британската гала в петък (18 март), за която той бе избрал своя шедьовър„Бразилия” (1985 г.)
Броени минути след кацането си на летище София Тери Гилиъм влетя в залата за срещата си с журналисти. Много енергичен и бодър (все пак е вече на 75 г.), широко усмихнат и вече закичен с мартеница. Роден през 1940 г. в щата Минесота (САЩ), но живеещ дълги години в Лондон, той се прояви наистина като британски американец. Усмихнат, дружелюбен и с непринудено държане като американец, но притежаващ и специфичното чувство за хумор, дори черен хумор, на британеца. Така Тери Гилиъм описа и своите впечатления от първата си визита у нас преди близо 30 години по повод прожекцията на „Бразилия”, поканен пак от Британския съвет: „Беше много сиво, мрачно и хладно (б.а. – очевидно сезонът е бил такъв). Но пък в София тогава нямаше много коли, беше безопасно и се разхождах спокойно нощем по улиците. Много се смях, когато видях множество хора, спрели се пред един магазин, да зяпат на витрината му два чифта обувки...”.
С гняв обаче реагира, когато сега в лондонското метро види някого да гледа филм на I-phone: „Идва ми просто да го убия! Та тези хора не получават така никакво преживяване от изкуството. Когато гледаш филм в истински салон, тогава ти, зрителят си малък, а екранът е голям. Когато гледаш на таблет или на I- phone, тогава ти си големият, а екранът е малък. Нещата се обезценяват, магията изчезва. Освен това е важно и уважението, да отидеш да видиш на правилното място творбата, труда на другия.”
По формулата „Шегата е форма, но съдържанието е истина” Тери Гилиъм сподели и какви три най-важни съвета би дал на млади начеващи режисьори: „Първо да имат търпение, второ – още повече търпение, но най-важният и първи съвет би бил: „Намери си подходяща работа, освен ако не искаш да си съсипеш живота!”.
Що се отнася до своето лично творчество (във филмите му са участвали актьори като: Робърт де Ниро, Джони Деп, Мат Деймън, Джонатан Прайс, Тилда Суинтън, Бенисио дел Торо и др.), той го обобщава така: „Белязано е от постоянната битка между въображението и действителността и въпроса кой ще победи.”
Тери Гилиъм отговори и на няколко въпроса, които му поставих специално за агенция БЛИЦ:
-В редица Ваши филми проявявате нескрито „лоши чувства” и направо неприязън към бюрокрацията. Това резултат от Вашите проблеми и „битки” с Холивуд и други филмови студиа ли е ? Или пък точно обратното – именно тази тема във Вашето богато творчество да е причина за затрудненията, които Ви създават после нарочно филмовите производители?
- Откровено казано, филмите, които направих в Холивуд, се оказаха най-лесни за изпълнение. Имаше достатъчно финансови средства, отлична техника, разполагах със „звездни” актьори. Освен това, когато кажеш, че работиш за Холивуд, всички се плашат и вратите ти са отворени. Много е важно също, че съм имал приятели като Джеф Бриджис, Робин Уилямс, Брус Уилис,Хийт Леджър и др. Техните имена също отварят врати. Моите проблеми бяха с другите киностудиа. Когато им представям моите идеи за филми, те не могат веднага да ги разберат. Почват дълго да мислят, дали ще спечелят от тях пари, дали филмът ще има касов успех. И така започват бюрократичните трудности. Всъщност моите филми са документални за света, в който живеем. Маскирам ги обаче умело. Предпочитам да работя с живи актьори. Понякога мисля толкова дълго върху сценария на даден филм, направо докато се отегча. Тогава идват „живите” актьори и ...променят всичко. Става още по-изненадващо...
- Друга важна тема във Вашите филми е недоверието към медицината и изобщо към науката. Изпитвате ли такова недоверие и в личния живот, например към лекарите, към личния Ви лекар?
- Да, изпитвам недоверие. Аз вярвам само на хората, които добре познавам. Разбира се, и на семейството си. Фактически винаги съм имал две семейства – „семейството” на моите филми и моето лично – съпругата ми Маги Уестън и дъщерите ми Ейми и Холи. С напредването на възрастта (вече съм на 75 години) все по-голяма тежест придобива второто ми семейство. Много близък чувствах и покойния Хийт Леджър. Той беше не само изключителен актьор, но най-вече специален човек. Хийт играеше в моя проект „Сделката на доктор Парнасъс”. Снимахме с него, за кратко напусна снимачната площадка и след два дни го очаквах да продължим работата. Точно в този ден дъщеря ми Ейми ми съобщи за внезапната му смърт. Всички бяхме съкрушени, просто не можехме да го осмислим. Чест прави на приятелите на Хийт Леджър – големите Колин Фарел, Джони Деп и Джъд Лоу, че довършихме филма и те го направиха в негова памет без заплащане. Това се казва солидарност и приятелство.
- Споделяли сте, господин Гилиъм, че един от майсторите на „седмото изкуство”, на когото най-много сте се възхищавали и от когото най-много сте научили, е Федерико Фелини. Какво усвоихте от него и какво още бихте желали да усвоите?
-Аз мислех,че Фелини е фантазьор. Когато обаче отидох в Рим и се запознах с него, се оказа, че той де факто е ...документалист. Героите в неговите филми бяха просто хора, които великият Фелини виждаше на улицата, а другите не ги забелязваха, не прозираха характерните им черти. Той виждаше реалността и я претворяваше в изкуство. Фелини беше и „голям лъжец”. От него се научих да лъжа. Всичко, което Ви казах сега, беше лъжа – отново с британски хумор заключи Тери Гилиъм.
Борислав КОСТУРКОВ
