На 6 май 1997 г. 8-годишното българче Съвестин излезе от дома си в столичния квартал „Люлин" и оттогава никой не го е виждал. Става ясно, че детето е отвлечено, макар че в началото полицаи се опитват да излъжат баща му, че хлапето се е удавило.
Случаят става емблематичен за България с това, че таткото на Съвестин Тодор Деянов не спира да се бори с всички средства да го намери и да разбере истината. Разговаряхме с родителя, за да научим търси ли го още и има ли останала надежда днес, 19 години по-късно.
Г-н Деянов, започнахте сам борбата срещу отвличането на деца. Мина много време оттогава и всички хора се питат сега отказал ли сте се?
Не съм се отказал, но човек опитва всички възможни и правни средства, докато има смисъл. След това не може да се продължава по този начин, още повече че други родители не ме последваха. Ако и те при техните случаи реагираха така, както го правех аз, можеше да се промени нещо в държавата.
Надявате ли се още, че детето ви може да позвъни на вратата ви и да ви намери?
Това е най-същественото нещо, което може да се случи. Последните години аз отказвам интервюта, въпреки че винаги съм давал конкретни неща и факти. По телевизиите дават минутка-две, когато съм се разплакал, а не съществото на нещата и това как човек би следвало да се пребори - ако не за всички останали, то поне за собственото си дете. Аз изчерпах всички възможни методи и средства. Имаше и такива, с които рискувах и живота си. В един момент исках да се самозапаля. Смятам, че е безсмислено тези неща да се повтарят. Това, което чакам като надежда, е да се случи нещо, в което осиновеният вече човек разбира, че хората, които го гледат, не са мама и тате. Разчитам той вече от любопитство да започне да търси истината и да достигне до мен. Да разбере кой е, откъде е. Това се е случвало много често в България, а и по света. Последната надежда е и за мен. Надявам се някой ден, може би след 5, 10 или 20 години, Съвестин сам да ме намери.
Защо не успяхте вие да го намерите?
Попречиха ми да събера средства, за да го издирвам, нямаше как да направя каквото и да е без финансови възможности. Едно такова дете се търгува за 200 000 евро за момче. Горе-долу толкова пари са ти необходими, за да организираш издирването и да го откриеш. Такава сума аз не успях да събера, затова се надявам той да ме потърси и намери. Дали ще се случи, не знам. Но се надявам много...
Вие спечелихте сам без адвокати дела срещу държавата и тя пак не се задейства да търси сина ви. Разочарован ли сте? Съжалявате ли, че сте роден тук?
В една нормална държава щяха да търсят детето ми и без да водя дела. Страната взе мерки с поставени съдии да не мога да взема същинските дела, от които трябваше да дойдат средства, за да мога да направя самостоятелно издирване. Защо цялата тази енергия не беше хвърлена да търсят Съвестин? Страсбург не връщат деца, а там обезщетенията за такива дела са малки. Ако бях хомосексуалист - да, щях да взема пари, но като съм просто един отчаян баща, не става.
Децата се отвличат от България и Румъния, но консуматорите са на Запад. Тези, които отвлякоха сина ми, са ченгета от Ловеч, а през 1999 г. са избягали в Канада. Никой не пожела да ги търси там. Няма реално издирване у нас.
Какви са корените на тази зловеща търговия с деца?
Това е огромен бизнес за милиарди, който съперничи на мръсния бизнес с наркотици и оръжие. Търговията с деца започва у нас още по времето на ЦК на БКП през 70-те години. Тогава се изнасят оръжие и бебета. Тогава раждаш, даваш 500 лева на ръка в родилния дом, слагаш подпис и бебето ставаше държавно. Българско семейство винаги имаше проблем да осинови бяло дете, къде отиваха тези бебета? Десетки, стотици деца са били изнасяни от България през 70-те и 80-те години на миналия век. Документи за това няма. След демокрацията стана ясно, че без международни канали няма как да съществува търговията с деца.
Не трябваше ли, когато свидетел каза, че е видял сина ви във Франция наскоро, да се възстанови издирването?
Да, свидетели казаха по БНТ, че са го видели в Лион. Тотално размиване на нещата се случи впоследствие. Размотаваха ме във времето, за да не намерим Съвестин. Не подадоха сигнал за искане да се видят камерите от метрото навреме. Тези записи се пазят само 3 дни. Там се влиза с карти, но никой не пожела да се установи дали това наистина е моето дете. Унищожиха този сигнал, въпреки че Цветан Цветанов обеща тогава в ефир, че веднага ще се вземат мерки.
Следите всичко по темата. Продължават ли да изчезват и днес деца по същия начин, както потъна вдън земя вашият Съвестин?
Уви, да, даже нещата са по-зле. Има си международни организации, трафикът си тече с пълна сила. Няма кой да го спре. Аз бях само една бяла лястовица. Нито съм се отказал, нито съм спрял, но трябваше да сменя начина. Отнеха ми детството му, това не се връща. След това аз съм решил какво и как да го направя, за да приключи земният ми живот. Някои хора не трябва да си въобразяват, че са безсмъртни.
Търсят ли ви още хора за помощ? Има ли много пресни случаи, за които никой не знае?
Да, пълно е с такива. Продължават да заблуждават родителите с думите „Трай, това е много страшно, ние сме по следите им, ще ти върнем детето" и хората вярват и не правят нищо. Манипулират родителите, че ако много говорят, ще закъсат и детето им няма да бъде намерено. А разследващите слагат случая в чекмеджето и спокойно чакат да го хване прах. Няма реално издирване, толкова години схемата е една и съща. Абсолютна незаинтересованост!
Каква бе вашата грешка в цялата тази борба? И какво бихте посъветвал родителите да не правят, за да не я повтарят?
Всеки случай е доста различен. Аз се опитах това, което преживях, да стане норма, да бъдат обучавани родители как да постъпват в такива случаи. Сега искат да събират отпечатъци, а аз много отдавана бях предложил родителите да имат пръстови данни от децата си, за да могат да ги разпознават, ако се наложи. В профила ми в Гугъл, който сега поддържам, съм дал много информация.
Нека всеки се замисли защо пет правителства поред воюват с мен, вместо да направят това, което трябваше. Защо делото за Съвестин е строго секретно и до днес? С какво то пречи и заплашва държавата? Не го дават дори на съдиите, а в МВР нямат това правомощие. Имат ресурс да следят всяко мое действие, но не и да търсят детето ми. Аз ли съм най-опасният човек в държавата? МВР продължават да го търсят като Съвестин Деянов, толкова ли са зле тези хора?
Какво ви крепи, за да не стигнете до крайност?
- Единственото, което ме крепи, е надеждата, че Съвестин ще ме намери. Само заради това не съм предприел някакво крайно действие, за което всички щяхте да разберете. В тази държава има толкова богати и силни хора, от които само един да беше решил, че Съвестин може да се намери, това щеше да се случи. Помагаха ми само бедните и малките хора. Те са истинските... Фондацията я направих, за да мога да пробия навън. Подслоняваха ме малките хора, големите демонстративно ми обръщаха гръб. Но ако сега тръгна да си сменям пола например, съм сигурен, че ще се намерят стотици богаташи и фондации на милиардери, които да ми помогнат. Това е за съжаление светът днес...
