Д-р Петър Берон е популярен като учен, еколог, политик и общественик. Наследник е на прочутия Беронов род, а авторът на „Рибния буквар" е негов прачичо. Бил е директор на Националния природонаучен институт 12 години. Ръководител и участник в много експедиции в повече от 80 страни. В продължение на 3 години работи като управител на резервати в Нигерия. Един от основателите на „Екогласност", участник в Кръглата маса и депутат във Великото народно събрание. Лидер е на СДС от август до декември 1990 г. Бил е кандидат за президент и вицепрезидент. През 2005 г. е избран за депутат от коалиция „Атака" и става зам.-шеф на парламента. Продължава да работи в Природонаучния музей, не спира и с експедициите по пещерите. Потърсихме го по повод казуса с вече отменената забрана за палатките в планините.
Г-н Берон, защо приехте толкова лично забраната за палатките в планините и извън къмпингите? Вие бяхте и основен участник в дискусията по темата в сряда във Военния клуб, където предложението бе отменено.
Представлявах българската Федерация по спалеонтология и Природонаучния музей на срещата във Военния клуб. Нашата федерация излезе със становище към Министерството на туризма, че е напълно неприемливо да не може да се опъват палатки извън къмпингите. Като се има предвид, че нашата работа, на пещерняци и природоизпитатели, т.е. хора, които изучават растенията и животните, изисква много често работа на терен и преспиване навън. Затова подобна забрана за нас е напълно невъзможна.
Още един аргумент е, че в България има само 16 регламентирани къмпинга, а не стотици, както е в други страни. И няма как да се вкарат пещерняците, зоолозите и ботаниците да спят в къмпинг, при положение че техните терени са на съвсем други места.
Това е нашата професионална гледна точка. Между другото съм учуден как Найден Зеленогорски, който е в нашия пещерен клуб в Плевен, докато бе кмет в града и много добре познава спецификата на пещерняците, внесе подобно предложение, и то с идея да се глобяват хората, ако отидат в даден район или просто да си отпочинат на някаква поляна в планините.
Основният мотив за идеята бе, че хората в шатри замърсяват планините, хвърлят бутилки и остатъци от храна и реално унищожават природата.
Всички хора, независимо дали са с палатки, или са за малко, за да хапнат, са длъжни да си събират боклуците в раницата и да ги свалят долу в града. А там, където се отива за продължително време, се изкопава една дупка и употребените неща се засипват в нея, ако няма как да си ги носят в раниците. Но забраната за палатките е необмислена и напълно неприемлива за нас. Хората трябва да пазят чиста природата, независимо дали са с палатки, или са просто на излет.
А вие, като един от създателите на „Екогласност", одобрявате ли като цяло постоянните протести на еколозите по всякакви теми?
Одобряваме тези, които са за Банско, защото за един национален парк в ЮНЕСКО да се прави референдум дали да бъде за ски спорт, или да стане национален парк, е все едно да питаш касапите дали нямат желание да станат вегетарианци. Не може местните интереси да взимат връх - Пирин е световна забележителност, паметник на ЮНЕСКО и не принадлежи нито на жителите на Разлог, нито на банскалии. Да са живи и здрави, направиха си там 400 грозни хотела, които сега стоят празни.
Но валят обвинения, че под етикета екоорганизации се върти крупен бизнес и че се харчат огромни пари, които не отиват по предназначение.
Всички твърдения трябва да се доказват. Всеки може да говори и пише каквото си иска днес - от това, че си педераст, до това, че си мошеник. Дали е така, е отделен въпрос.
Ами случаят с храненето и броенето на лешоядите у нас, където се оказа, че са били хвърлени луди пари, милиони?
Що се отнася до броенето на лешоядите - това са едни европейски фондове за възстановяване на съобщества и видове животни. У нас избиха не само лешоядите, ами и всякакви хищни птици. Сега се полагат грижи и слава богу, в Кърджалийско има места, където гнезди белоглавият лешояд, възстановява се присъствието на египетския лешояд. Да са живи и здрави тия момчета и момичета, които го правят. Повечето от тях ги познавам лично и знам колко усилия правят, за да купуват животни, за да осигурят храна - безкористно и с лични усилия.
Да ви върна назад, в най-силното ви време - в зората на демокрацията, когато тръгнаха първите екопротести. Тогава някой получавал ли е пари за тези шествия?
Дали са ни давали пари? На кого? Сега може да се говори всичко, има свобода на словото. Но това са празни дрънканици. Аз съм участвал навремето в събирането на подписи за проекта за Рила и Места. Направихме първото шествие на „Екогласност" на 3 ноември през 1989 г., още преди 10-и. Събрахме 12 000 подписа, когато тогава проходи демокрацията. Никой и един лев не е давал на тия хора до ден днешен.
И в крайна сметка какво постигнахте? Опазихте ли природата?
Кое се запази, кое не, но тогава имаше ефект, защото в края на краищата се показа, че хората реагират срещу проекти, които не са много добре обосновани. Затова организацията ни се казваше „Екогласност", за да се обявяват параметрите на околната среда - кой го опушват, кой го отравят... Сега наистина вече и да те опушват, е много трудно да намериш истинския виновник. Сега тука бизнесът се налага, но какво да правиш.
Вие продължавате да бъдете активен и сега. В коя организация сте?
В момента не съм толкова активен в екологичните организации, защото там има достатъчно млади хора, но съм зам.-председател на Патриотичния съюз „Защита" с национални приоритети. Първата политическа партия, в която съм членувал, иначе винаги съм бил безпартиен.
В „Екогласност" се събраха хора отвсякъде...
„Екогласност" беше създадена от една група хора, които после имаха различни идеи и се конструираха по различен начин. Аз наистина няма да се впускам в подробности. Но съжалявам, че в тази организация са членували личности, чиито имена не искам да споменавам, като основалите т.нар. Български хелзинкски комитет, които дълбоко презирам. Те също бяха в „Екогласност".
Но какво да правиш, някои хора наистина получават пари от чужбина. Но еколозите получават пари, колкото за своите проекти. Аз никога не съм получил и един лев за нито един свой екологичен проект. Гордея се с това, че съвестта ми е чиста и мога да говоря и спя спокойно.
Нека завием малко към чистата политика. Навремето се кандидатирахте за президент и вицепрезидент.
Да, така е. Каква наивност...
Изкушавате ли се пак да се впуснете в тая битка - предстоят избори за държавен глава тази година.
Навърших 76 години преди дни. Бачкам усилено, имам твърде много неща събрани, които трябва да се публикуват. Някои публикувах. Продължавам научната си дейност, пиша най-различни книги. Да се впускам в такива битки, нямам време и съм на възраст. Трето - нямам подкрепа, както и тогава, когато се кандидатирах. За целта трябва да имаш благотворител от американското посолство и на големи партии. Не съм от послушковците и хората, които се навеждат. Съответно няма кой да застане зад мен.
Сега не контактувате ли с някоя от водещите партии - с ГЕРБ или пък с реформаторите?
Не контактувам с тях, но нямам нищо против, когато вършат нещо полезно за държавата. Иначе, когато се получи нещо такова като със забраната на палатките, подкрепям напълно протеста на хората. Съдя според делата, не според хората.
Малко неприятен въпрос. Простихте ли на Желю Желев след смъртта му, след конфликтите ви приживе?
Желев е починал и нямам намерение да обсъждаме покойници.
Добре. Кажете, продължавате ли да ходите на експедиции?
Продължавам да се занимавам с пещерите - бях 3 седмици в Лаос на пещерна експедиция, върнах се преди няколко дни. По пещерите, спусках се с въжета в пропасти, насам-натам, събирах нови видове животни за науката. Изобщо се занимаваме със спелеология. Иначе си имам кабинет в Природонаучния музей и там поддържам колекциите, които съм събирал много години вече. Отговорен редактор съм и на изданията на музея. Интересно живея, не скучая. Надявам се да съм полезен и на науката.
Автор: Валерия Йонкова
