Може да е жена, но боят не е чужд на Лора Караджова. Щерката на фронтмена на „Сигнал” Данчо Караджов владее някои бойни техники, които е придобила още в детските си години. Наложило й се, тъй като е израснала в „Банишора” – гангстерски квартал, както самата тя го нарича.
От детските си години родената на 3 декември 1982 г. певица си спомня за куп пакости, в които дейно участие взимал брат й Даниел - почти 4 години по-голям от нея. Като дете Караджова дружала предимно с момчета. И сега има повече мъже за приятели, защото с тях се разбира по-добре, отколкото с представителките на своя пол.
Не създавала много грижи на родителите си, но на улицата била неудържима фурия. Лора доста често се биела с по-големите. „Израснах в доста гангстерски квартал – „Банишора”. Бях по-буйна, но приятелите на братовчед ми винаги ме защитаваха. Те бяха „лошите” на квартала. Веднъж дори
се наложи да се бия заради батко
защитавах го на улицата от някакви хора”, връща лентата назад Караджова.
Един от лошите спомени от детския й период е свързан с факта, че се налагало да износва системно дрехите на брат си и братовчед си.
„Аз съм най-малкото дете в цялата рода. Беше ми много гадно, че трябваше да им нося аз дрехите. Затова нямах търпение да порасна и да си имам свои”, споделя Лора. Един път вдигнала такъв скандал на родителите си, че стените се разтресли. Събрала абсолютно всички дрехи на брат си и братовчед си и заявила на висок глас, че повече няма да ги докосва.
Когато тръгнала на училище, чак на 7 г., Лора брала голям срам, задето носела очила. Имала проблеми с очите и в клас трябвало да чете и учи с тях. „Срам ме беше да ходя с очила, затова ги държах в чантата. После се прибирах вкъщи със счупени очила от разни боричкания със съученици”, смее се певицата.
Лора не била лоша ученичка, но имала много отсъствия – и извинени, и неизвинени. „Даже не знам последните години как съм завършила училище…”, през смях си спомня днес певицата. Абитуриентският й бал пък бил абсолютен кошмар: „Беше голяма скука. Наоколо имаше предимно момичета, при това все отличнички, такъв ми беше класът. Мислеха само за учене, за нищо друго”.
Освен до болка познатите на всички детски игри като жмичка, стражари и апаши и т.н., Караджова имала и своя запазена марка –
готвене на кюфтета от кал
поръсени с червен пипер – който всъщност бил счукана тухла. Правела и салати – от листата на цветя. „Майка ми ме караше постоянно да мета шумките от двора. А аз много обичах да си играя в калта. Като всички деца, много обичах да се цапам”, казва щерката на Данчо Караджов.
Освен типично женските игри с готвенето, малката Лора била активна и в мъжките занимания. По цял ден ритала топка с приятелите на брат си.
Понеже не била надежден нападател, я слагали за вратар. А зимата всеки ден имало люти престрелки със снежни топки над бункерите, които си правели от снега.
Лора имала навика да прибира в банишорския апартамент на семейството си бездомни животни – я кучета, я котки, та дори и... кокошка.
„Отглеждах я 3 дни под една щайга, на 4-ата сутрин тя се беше вкочанила, защото бях забравила да й давам вода”, признава си Лора. Много тежко преживяла смъртта на любимото си куче, Лаура, също приютено от улицата. „Още си мисля често за това животинче. Почина преди 9 г. Живя при нас 13 години”, спомня си с тъга певицата.
Лора разбрала, че баща й е звезда
чак когато тръгнала на училище. Семейството й я завело на „Златният Орфей” през 1982 г. Но не помни кога за първи път е пропяла песните на баща си. Те просто били част от най-ранните й спомени. „Израснах с тях, с колегите на баща ми от „Сигнал”, с техните деца. Любимото ми парче е „Лодка ли е любовта”. Като тръгнах на училище, децата все ми подхвърляха „Какво, като баща ти е еди-кой си?”. Отначало не разбирах за какво ми говорят, после разбрах, че всъщност татко е звезда”, признава Лора.
