Младите предприемачи могат да се възползват от различни видове финансиране. Едно е т.нар. външно финансиране, с партньори, с инвеститори, с акселератори. Другото е безвъзмездното финансиране от европейските програми. Те са най-различни както по "Хоризонт 2020", така по Програмата за стратегически инвестиции. Или пък по Програмата за подпомагане на малък и среден бизнес, по Оперативните програми, Развитие на човешките ресурси, икономическите програми. Така че всеки, който има желание, има иновативна идея, може да намери в интернет, в съответните институции повече детайли за възможностите за финансиране.
- Как мислите, достатъчно информиран ли е българският бизнес по отношение на възможностите, които ЕС предлага, и ако не, как да се подобри това?
- Аз не смятам, че има недостиг на информация. Този, който е иновативен, има идея, която иска да реализира, той трябва да е и достатъчно иновативен да намери тази информация за финансирането и тя съществува. Имаме в интернет лавина от информация за възможностите за финансиране. Разбира се, че конкретният проект на съответната идея и конкретно най-добрият начин, за да се финансира от коя програма, от коя банка, от коя инвестиционна платформа, би могла най-добре да отговаря на съответния идеен проект. Но информация има и аз смятам, че не е проблемът в липсата на информация, а просто желанието на всеки да намери тази информация.
- След 2020 година парите от еврофондовете обаче ще намалеят. Какво да правим тогава?
- Еврофондовете са помощ за самопомощ. Те не са вечни, те са за създаването на устойчиво функционираща пазарна икономика, за устойчиво финансиращ пазар в България, инфраструктура - всичко, което е свързано с подобряване на инвестиционния климат. И разбира се, че България трябва да се подготви за 2020 г., максимално използвайки този програмен период. Защото след 2020 няма да спрат на 100% европейските фондове, но ще бъдат много по-ограничени за определени нишови инвестиции.
- Студенти по кои специалности, извън IT сферата, могат да получат целево финансиране от ЕС?
- Всяка иновативна идея във всеки сектор има тази възможност. Имаме много такива идеи в селското стопанство. Колкото и традиционно да звучи, има определени нишови производители на селскостопански продукти, примерно пчеларство, овощарство, които могат и получават такива субсидии и помощ от ЕС. Така че много зависи от конкретната идея и тук няма ограничение само IT сектора или само селското стопанство, зависи от идеята. Между другото планът "Юнкер" (Планът носи името на сегашния председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и се съсредоточава върху инвестициите, свързани с Европа - бел. ред.) е точно към проекти, които да бъдат финансирани от банки, а не от европейските фондове.
- Електронното правителство се бави включително и през времето на управлението на ПП ГЕРБ. Вие като член и на ГЕРБ как смятате, защо се случва това?
- Отпреди 10 години в България започна да се говори за електронно правителство, но бяха направени според мене доста грешни стъпки, като например закупуване на хардуер вместо на програми за електронизиране на съответните административни услуги и тук трябва да кажем, че наистина прогресът на електронното правителство не е толкова бърз, колкото на мен би ми се искало да бъде. И аз виждам едно нежелание в някои от министерствата, особено в средния ешелон на администрацията, за бързото въвеждане на електронните услуги.
- Политическо ли е решението за електронното правителство?
- Не, в никакъв случай! Политическото решение е да имаме електронно правителство и заместник-министър председателя Бъчварова (в оставка - бел.ред.), която отговаря за електронното правителство, прави всичко възможно това да се случи бързо, но има две неща: доколко администрацията е мотивирана да помага за този процес и разбира се, техническите въпроси, доколко време е нужно за повече сфери да бъдат включени в електронното правителство.
- Съвсем наскоро Вие отправихте въпрос към Европейската комисия относно въвеждането на предмета "Гражданско образование" в учебните програми за основно и средно образование в държавите членки. Смятате ли, че "Гражданско образование" трябва да бъде и предмет, който и да насърчава младите хора от рано да се ориентират към възможностите, които предоставя ЕС, включително и в сферата на бизнеса и предприемачеството?
- Аз съм убеден! Гражданското образование в средния курс за модерното общество на XX век е изключително важно. Младите хора не трябва да се чака да отидат в университета, а от средния курс трябва да се подготвят и да знаят какво значи да си гражданин, какви са ти правата, задълженията, защо се плащат данъци, защо се плащат социални осигуровки, здравни осигуровки, какви са институциите, които съществуват, в съответната държава, и разбира се в Европейския съюз. Да бъдат подготвени и за историята на ЕС. Това е един вид и имунизация срещу национализъм, популизъм. И то (гражданското образование - бел. ред.) трябва да включва възможностите, които дава държава и ЕС за започване на икономическа дейност или реализация. Защото не всеки ученик ще бъде и студент. Някои биха искали да имат техническо образование, което е в някои от техническите специалности. Дуалното образование е един много добър инструмент, който съм убеден, че трябва много по-серизно да навлезне и в България, където бизнесът, заедно с училището, дава комбинирано и практично образование, и теоретично, и по този начин съответният ученик получава една подготовка за своята реализация.
- В последните седмици в ЕС бяха разбунени духовете около темата за пропагандата, насочена към Съюза от трети страни. Вие направихте няколко предложения по тази тема, които намериха място и в доклад за противодействия на пропагандата. Кажете ни повече за тях.
- Аз подкрепих Европейската комисия да има възможност да анализира феномена на водене на пропагандна война срещу Европейския съюз като цяло - за всяване на недоверие към европейските институции, за разединение на Съюза, за невъзможност за взимане на общи решения. Ние наблюдаваме и анализираме такава целенасочена кампания за разпространяване на полуистини, откровенни лъжи и манипулации. Колко пъти се появи в българското обществено пространство това, че Европейският съюз забранява ракията, шкембето, розовите домати, кръщенетата и накрая вече върхът - православието, което разбира се, всеки, който малко мисли, ще разбере, че няма нищо общо с истината и никога и по никакъв начин това не е било в дневния ред на ЕС. Напротив - ЕС се застъпва за правата на християните по цял свят, за всички малцинства, и е може би най-толерантният Съюз, който съществува на нашата планета. Но тази пропаганда има хора, които ѝ вярват и затова ЕС трябва да предприеме такива стъпки. Те не са ограничителни, тук е много важно да се каже, свободата на медиите е отговорност към истината, свободата на медиите не означава свобода за лъжа и дезинформация.
Интервю на Румен Скрински /Actualno.com
