Култура се възпитава, като събудим любопитството на децата. Няма по-голямо приключение от това да обикаляш света чрез културните постижения на човешката раса". Това споделя виртуозният цигулар Васко Василев за ролята на културата и предизвикателството да я възпитаваме.
Каква е мелодията на живота му, защо е важно да има повече проекти в областта на културата и защо всяко излизане на сцената е път към преобразяването на човешкото сърце? Отговаря самият Васко Василев, който сподели впечатленията си от инициативата и пред Actualno.com.
Смятате ли, че българите вече участват по-активно в благотворителни каузи? Tрудно ми е да преценя. За да подкрепиш една кауза, трябва да вярваш в нея и да има с какво реално да допринесеш.
Кое е любимото Ви музикално произведение извън класическата музика?
Харесвам и слушам музиката на Стинг, Чамбао, Ролинг Стоунс. Предстои ми да отида на един от 4-те концерта на Адел на Уембли в края на месеца. Последно слушах най-новия албум на Лили Иванова и истински се впечатлих от стойността и нивото на песните, от цялата продукция, но най-вече от изключителния й глас и талант да превзема душите на хората чрез него. Възхищавам й се и много я обичам!
Вие сте много зает човек и със сигурност свободното Ви време е кът. Какво обаче най-много обичате да правите, когато Ви остава време само за Вас? Обикновено хващам самолета и се озовавам в някой ресторант на брега на море с приятели.
Как се възпитава в култура?
Трябва да се събуди любопитството на децата. Няма по-голямо приключение от това да обикаляш света чрез културните постижения на човешката раса. Когато аз бях дете, единственият начин да пътуваш, беше да си спортист или музикант. Сега е много различно, но отново вярвам, че семейната среда и интересът на децата трябва да се стимулират под формата на игра и с лекота.
Защо е важно да има повече проекти в областта на културата?
Заради фантазията. Най-важното нещо е фантазията на децата. За да развиеш една фантазия, трябва да предприемеш приключения, да рискуваш, да си смел, да експериментираш. По-добре да сгрешиш, отколкото да си скучен и сив. Срещата ми с публиката е най-осезаeмият смисъл на всичко, което правя – когато идват хлапета и искат да се снимаме, когато не се притесняват, а искат да споделят какво им е харесало най-много.
Първият път, когато взе цигулка в ръце...
Баща ми е цигулар, а майка ми пианистка и музиката, както и музикалните инструменти, винаги са били част от живота ми. Съзнателно и професионално взех цигулката в ръце на 5-6 годишна възраст.
Кога разбра, че музиката е твоето призвание?
Това и сега не мога да го кажа със сигурност. От всичко, с което бих могъл да се занимавам, музиката е това, което ми носи най-голямо удоволствие и чрез което се чувствам най-удовлетворен и щастлив. Винаги се вълнувам, когато излизам на сцена и се чувствам привилегирован, че мога да работя с артисти, на които се възхищавам.
Най-голямата ти победа досега?
Смятам, че ако музиката е призвание, то това означава предимно да развличаш хората, да им носиш радост, удоволствие и да ги вдъхновяваш. Но това не е самоцел, а просто моето разбиране. Може би имам някаква голяма победа, но не се сещам за нея сега... Може би предстои.
Най-голямото предизвикателство?
Когато напусках Москва, моята професорка по цигулка – Мая Самуиловна, ми каза, че вече съм технически много добър цигулар, но ако не успея да остана най-вече добър човек, нищо няма да постигна. Никога не съм забравил този завет и това остана кодирано в мен завинаги.
Имало ли е моменти, в които си искал да се откажеш от музиката? Никога. Най-важният съвет, свързан с музиката, който си получавал? Ростропович ми беше казвал, че като излезеш на сцената, ти хвърляш въдица към публиката и трябва да успееш да хванеш сърцето на човек и да му го върнеш по-добро накрая.
Мелодията на твоя живот е...
Автентично фламенко.
