В 9.30 ч. на 30 юни 1971 година на стадион "Герена" в столичния квартал "Подуене" се провежда тренировка на сините футболисти. От нея обаче са освободени звездите Аспарухов и Котков. Двамата трябва да пътуват за Враца, където са поканени да уважат 50-годишния юбилей на местния ФК "Ботев".
28-годишният Гунди и 32-годишният Котков се качват в бежовата "Алфа Ромео - Джулия ГТ" на Аспарухов, след като са раздали автографи на чакащите ги фенове. Колата потегля и номерът СГ 9999 завинаги изчезва от погледа на изпращачите.
На прохода Витиня Гунди спира да зареди бензин. Към автомобила се приближава непознат мъж, който моли да бъде взет на автостоп. Играчът на "Левски-Спартак" се съгласява охотно и качва мъжа в колата.
След последния завой на Витиня обаче, на 160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, пред "Алфа Ромеото" излиза ЗИЛ с тежко ремарке. Аспарухов прави отчаян опит да предотврати катастрофата – следите от спирачния път са цели 30 метра. Но всичко е напразно. Ударът е челен и страшен, а предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху колата плисва бензин, който се възпламенява. Автомобилът изгаря напълно.
Никой не може да помогне на двамата футболисти.
"Димът и пламъците достигаха небето", разказва Веселин Радков, който е видял как колата на Гунди се врязва в камиона на фаталния ден.
Преди 46 години той е бил в кола, задмината от Георги Аспарухов секунди преди сблъсъка. По това време счетоводителят Радков бил изпратен на командировка със служебен автомобил.
"Завоите свършваха на стотина метра от нас и когато вече наближихме моста, с висока скорост ни задмина една кола. След секунди нагоре се издигна огромно кълбо от пушек и пламъци. Когато видях се втурнах да помагам. Така се оказах първият човек на мястото на катастрофата. Заварих горящ автомобил и товарна кола с ремарке. Пламъците бяха толкова големи, че и дума не може да става за спасяването на хората. За това първата ни мисъл с шофьора бе да откачим ремаркето. Така и направихме без да си дадем сметка, че и ние можеше да загинем.
Веднага след това започнаха да идват и другите автомобили. Първият, който пристигна след мене е бил на бензиностанцията, където Аспарухов е заредил. Първите му думи като излезе бяха: "Ама това е колата на Гунди, той беше преди малко на бензиностанцията". Шофьорът на ЗИЛ-а, като чу това, се хвана за главата и започна да си скубе косите.
След това се събраха доста хора от двете страни на горящата кола, но нямаше какво да се направи", разказва Веселин Радков.
Смъртта на двамата футболисти шокира цяла България.
За да изпратят Гунди и Котето в последния им земен път, към София се стичат хора от цялата страна. Във влаковете и автобусите няма места, а има и фенове, които пристигат пеша. На "Герена", където е поклонението, тълпата чака с часове да се отворят вратите на стадиона. Смята се, че над 150 000 души са дошли да се сбогуват завинаги с футболните си идоли, като това вероятно е и най-масовото изпращане на личности в цялата история на България.
Цялата столична милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни милиционери се мъчат да въдворят ред. В същия ден обаче погребват загиналите съветски космонавти от екипажа на "Союз 11".
Всичко около траурното събитие, било организирано от вътрешния министър Ангел Сокалов, който бил кум на Гунди. Той подканял целия народ да почете паметта на легендарните играчи. Това по-късно му коствало и работата като държавен ръководител. Запознати твърдят, че по това време комунистическата власт се е дразнела от факта, че хората повече скърбели за Гунди и Котков, отколкото за загиналите съветски космонавти.
Обстановката в страната станала тревожна и се наложило политбюро на ЦК на БКП съвместно с колегиума на МВР да обсъди "някои отрицателни постъпки" на вътрешния министър Ангел Солаков, който бил определен за изкупителна жертва (Само той от тогавашното управление отива на поклонението) и на 13 юли 1971 г. е свален от поста си.
На съвещанието, на което става това, в присъствието на най-видните членове на политбюро на ЦК на БКП и на шефовете на МВР, самият Тодор Живков прави емоционално изказване, с което слага край на кариерата на шефа на вътрешното ведомство.
"Другари, колкото и да звучи парадоксално, другарят Солаков се смята за най-добрия познавач на футбола, въобще на спорта в България. Той се е пристрастил до такава степен, че вече неговият авторитет е подронен сериозно в МВР и в някои кръгове на нашата общественост.
Той се занимава с подреждане на спортисти, с купуване на спортисти. Създал е огромен щат с високи длъжности и звания. Известно е, че на няколко стадиона в нашата страна е освиркван.
Това, което ни разтревожи, е погребението на двамата спортисти. Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което другарят Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат такова нещо, без това да разтревожи партийното и държавно ръководство! Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало! 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров!", е само част от изказването на Живков, с което Сокалов е бил свален от пост.
Днес ръководители и ветерани на "Левски" традиционно ще почетат паметта на двете легенди от 11 часа на Централните софийски гробища.
Привърженици на отбора пък ще поднесат цветя на лобното място на двамата./dir.bg
