В средата на месец юни, 2017 година, беше обявено сливането между две от най-големите банки в България - СИБАНК и ОББ. Всъщност KBC Group, част от групата на която е СИБАНК, придоби ОББ. Така новата банка се очертава като третата най-голяма в България по отношение на активите.
За сделката, за бъдещето на банковия пазар в България, за ситуацията във финансовия сектор в Европа Actualno.com разговаря с г-н Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК. Г-н Андронов е бил и главен директор на "Банков надзор" на БНБ в периода 2002 - 2007 година.
Г-н Андронов, на практика сливането между СИБАНК и ОББ изглежда формалност, но със сигурност предстоят още процедури. Очаквате ли трудности в тази насока и какви са предизвикателствата, ако има такива?
Нека да сме коректни, сливането не е започнало, защото белгийската KBC Груп придоби ОББ само преди месец, но банките все още са две отделни компании. Те ще се слеят, след като се извърви дългата и тежка законова процедурата за разрешение, което трябва да получим от БНБ. Това отнема месеци, т.е. сливането предстои.
Има ли в двете банки различен тип и вид звена или портфейли, при които сливането ще е по-трудно, защото всъщност присъстват засега само в едната банка и сега трябва напасване?
Нашата цел е от двете банки да направим трета, която предлага най-добрите възможности, които двете поотделно сега предлагат плюс нови неща, които размерът на новата банка ще ни позволи да предложим – например услуги, които компанията-майка (бел. ред. - KBC Груп) предлага в Белгия и на другите домашни пазари. Такава услуга например е мобилното банкиране, което KBC Груп използва в Централна и Източна Европа и което е една от най-модерните платформи във финансовия свят. Без никакво колебание може да се твърди от опита на развитите страни, че мобилното банкиране постепенно се превръща в основния канал за продажби. То измества интензивно и онлайн банкирането и това вече се наблюдава и у нас. Виждаме мобилното банкиране като канала за продажби на бъдещето и то близкото бъдеще, така че ще заложим на развитието му по най-удобния за клиента начин. Това ще е възможно още догодина, след като се осъществи юридическото и фактическото сливане.
Какви са основните предизвикателства пред новата банка, която ще е и третата по големина в България, ако гледаме притежаваните активи?
Основно предизвикателство на този етап е да слеем банките бързо, с минимални отклонения от нормалните функции на обслужване на клиенти, на вътрешните процеси, с минимални рискове. Без никакво преувеличение мога да кажа, че това е най-сложната операция, защото СИБАНК и ОББ заедно са много по-големи от които и да е други банки в България, извършили сливане в миналото – и като брой хора, и като инфраструктура, и като сложност на процесите и обем на бизнеса. След като приключим със сливането, нашата амбиция е да започнем активен растеж. Групата работи в две основни направления – гражданите и малките и средни предприятия. Ще опитаме да въведем сравнително опростена структура от продукти и услуги, която да осигури на нашите клиенти всички основни възможности и да е еднакво достъпна и във физическите канали т.е. клоновете, и по електронен път, т.е. в мобилното и онлайн банкирането.
Характерна особеност за банковия сектор са рекордно ниските лихви по депозитите. Смятате ли, че тази тенденция ще се задържи за по-дълъг период от време или можем да наблюдаваме в срок от година-две-три постепенно покачване на лихвените проценти?
За да сме коректни, трябва да кажем, че спадът на лихвите почти спря, защото те стигнаха нула. Общо взето лихвените проценти по привлечените средства на всички банки са близо до 0,3% средно, което подсказва, че дори и спадът да продължи, ще е съвсем незначителен. Не вярвам банките да наложат отрицателни лихви, каквото се случва със свободните банкови средства, които държим в БНБ или на други места. Във всеки случай за клиентите на банките доходността е минимална, а с разходите за поддръжка на сметките със сигурност общо взето е или нулева, или в редки случаи дори отрицателна. В същото време обаче корекцията на лихвените проценти по кредитите продължава надолу, но и там достигаме нива, които минават отвъд разумното и предполагам, че скоро ще настъпи стабилизиране. В кой момент ще започне обрат – и при депозитите, и при кредитите, е много трудно да се каже. Наблюдаваме развитието на икономиката на ЕС, индексите на инфлация в еврозоната, които са най-важният измерител на нагласите на ЕЦБ. Никога повече от сега през последните 7-8 години не е имало предпоставки ЕЦБ да мисли за обрат в политиката си и вдигане на лихвите. Едно обаче трябва да е ясно – за разлика от Федералния резерв, ЕЦБ взема много трудно решения т.е. тя няма да избърза със сигурност и не вярвам до края на годината да реагира с корекция на основната лихва нагоре. Причината е, че признаците за корекция не са проявени достатъчно дълго време, а ЕЦБ иска наистина устойчивост на индикаторите, преди да пипа лихвите. Трябва да има дълго време инфлация в еврозоната, и то не на храни и горива, а основна инфлация над 1,5% поне, икономическият растеж също да е устойчив, преди ЕЦБ да каже, че може спокойно да се увеличат лихвените проценти. Големият страх на ЕЦБ е да прибърза с вдигането на лихвите, а след това да се окаже, че икономиката още е крехка, а растежът е нестабилен и неустойчив.
