Една от главните цели на България по време на председателството ни на ЕС трябва да е изграждането на Регионална стратегия за приобщаване на Западните Балкани към съюза. Ние трябва да заложим пътната карта със съответните инструменти, които ЕС да приеме и да започне да следва, считано от 2020 г., от новия програмен период, посочва в интервю за OFFNews.bg директорът на Европейския институт за стратегии и анализи Бранимир Ботев.
Какви са изводите от изследването за Западните Балкани, което изготви Европейският институт за стратегии и анализи?
Европейският институт за стратегии и анализи на Европейската лига проведе аналитично изследване по отношение на Западните Балкани и ролята, която България би могла да има, свързана с председателството ни от 1 януари следващата година. Категорично се утвърждава виждането, че Западните Балкани могат да бъдат приоритет, който от една страна ще бъде в интересите на България, а от друга страна - съвпада ясно с европейските виждания и общите цели на ЕС.
Какви са основанията? На първо място: утвърдената практика на ЕС за създаване на стратегии в регионален формат. Достатъчно е да се каже, че още през 2009 г. ЕС прие първата регионална стратегия – за страните от региона на Балтийско море, включваща 8 страни от ЕС. И към 2011 г. прие и стратегията за Дунавския регион, известна като Дунавската стратегия, където всъщност ЕС променя формата - вече включва освен страни от ЕС, и страни извън него. В рамките на Дунавската стратегия са включени 9 страни от ЕС и 5 извън съюза.
На второ място: това са правните основания, тъй като има действаща договорна база, която представлява съществен и незаобиколим юридически аргумент. ЕС има подписани с всички страни членки на Западните Балкани т.нар. ССА – Споразумения за стабилизиране и асоцииране. Те са неделима част от процеса на стабилизиране и асоцииране на Западните Балкани, стартиран още през 1999 година, като правното основание за това е дял 5 от Договора на ЕС – това е външна дейност и външна политика на ЕС, и член 49 от Договора за ЕС, както и член 207 от Договора за функциониране на ЕС.
Имаме една много сериозна и стабилна правна основа, за да можем да твърдим, че Западните Балкани са в процес на асоцииране и оттук нататък скоростта, темповете и интензивността на това асоцииране зависят до голяма степен от правилата, които ЕС е заложил.
Даже би могло да се каже, като един правен факт, че ЕС подписва споразумение, аналогично с другите страни от Западните Балкани за стабилизиране и асоцииране, и с Косово - това е последното споразумение, подписано на 27 октомври 2015 г. Въпреки че 5 от страните членки на ЕС не са признали Косово като самостоятелна държава. Дори този факт подчертава значението, което ЕС придава на района на Западните Балкани и оттук нататък необходимостта този процес да продължи много интензивно и поставен на сериозна правна основа.
Третият аргумент: моделът на ЕС за регионални стратегии, за тяхното структуриране и провеждане дава възможност в рамките на една стратегия да се включват - както видяхме от Дунавската стратегия - както страни от ЕС, така и страни извън ЕС.
На базата на тези три групи аргументи България е в пълното си право да иска по времето на председателството си да постави въпроса за създаването на необходимите правни, финансови и административни инструменти, които в рамките на следващия програмен период след 2020 г. да започнат и реално да структурират процеса на присъединяване на Западните Балкани.
И това решение е съвсем възможно, при достатъчно добра аргументация, да бъде взето именно по време на Българското председателство. Бих казал, че това би могло да бъде цел номер едно във външнополитически план.
Още повече, че България през последните години просто се утвърди като лидер по отношение на Балканите, както в процесите на стабилност, така и по отношение на външнополитически инициативи.
Достатъчно е само да споменем, че възелът, който 25 години се затягаше в отношенията на България с Македония, успя в момента да претърпи едно много добро решение с подписването на договора от 1 август. Договорът за добросъседство може да интензифицира този процес.
Как да дефинираме главната ни цел по отношение на Западните Балкани в рамките на председателството?
Нашето искане трябва да бъде следното и много категорично: изграждане на Регионална стратегия за приобщаване на Западните Балкани към ЕС. Този процес, разбира се, ще претърпи съответните фази до пълно членство в ЕС на страните от Западните Балкани. Но създаването на регионална програма със своя политически, икономически, правен и финансов инструментариум трябва да стане сега.
Ние трябва да заложим пътната карта със съответните инструменти, които ЕС да приеме и да започне да следва, считано от 2020 г., от новия програмен период. Ние имаме формата на аналогични регионални програми. Първо, за Балтийските страни и след това за Дунавския регион.
Към кои страни членки на ЕС трябва да се обърнем за реализирането на подобна регионална програма?
По отношение на Западните Балкани България трябва да търси синергия и консенсус по оста Атина-Букурещ, а от друга страна трябва да отчете специфичните интереси на Хърватия в региона, особено след периода на разпад на Югославия. България има уникалния шанс в момента да успее да изведе своите виждания и интереси.
Има и нещо, което трябва да се направи максимално бързо. Всички добре знаем, че и досега стартирането на процедурата за прием на Македония в ЕС и НАТО се блокира от Гърция заради името. Ние трябва да работим в пълна синергия с Гърция. Максимално бързо би трябвало правителството да вземе решение за назначаване на български посланик в Атина, тъй като България вече почти една година е без посланик.
И от тази гледна точка усилията, които министър Захариева и премиерът Борисов полагат и до този момент дават прекрасен резултат, могат само да бъдат катализирани още повече, ако бъде изпратен в Атина и съответен дипломат от кариерата, който може много бързо да стикова въпросите между нашето външно министерство и гръцкото външно министерство.
