След Освобождението на България през 1878 година и след Съединението на княжество България с Източна Румелия официалният статут на нашата страна е „васална на Османската империя“. Това спъва развитието на България в много аспекти, включително и на международно равнище.
В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване – Решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко межди Франция и Германия, а през лятото на 1908 година е извършен младотурски реформистки преврат.
Получават се известни противоречия относно Австро-Унгария и България, които за момент възпират князът да направи решителната крачка и да обяви независимостта, но на 22 септември 1908 година в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. Един символичен акт, символизиращ продължението на Второто българско царство. България за независима държава.
