Проф. Бойко Ганчевски е роден през 1951 г. Започва работа в системата на МВР през 1972 г. От 1982 г. е в Института по психология на МВР, където е бил началник секция, началник на катедра, а от 1995 г. до 2001 г. - и негов директор. Доктор по психология /1980 г./ и доцент по психология /1990 г/. Доктор на психологическите науки с дисертация на тема” Психодиагностика на истината и лъжата в досъдебното производство”/2003/, професор/2004/. В момента е преподавател в СУ "Св.Климент Охридски" по юридическа психология и психодиагностика на противоправното поведение. В академията на МВР чете лекции по полицейска психология и социална психология на сигурността. Ето какво сподели той пред Агенция ПИК във връзка с отвличането на Адриан Златков.
- Г-н Ганчевски, отново изпаднахме в ситуация на отвлечен човек, след като дълги години имаше спокойствие. Трябва ли това да е някакъв знак?
- Позволете ми да започна отговора си от малко по-далеч, за да обясним нещата. Отвличанията на хора, образно казано, могат да се сравнят с грипните вируси, които непрекъснато мутират. И независимо от това мотивите са по-често меркантилни и по-рядко за лично отмъщение и сплашване. Цената е в отвлечената жертва да се създаде в емоционален план чувство за безпомощност и чувство за обреченост. Респективно в семейството страх и силно безпокойство. Характерно за отвличането е, че печалбата е много бърза и е по-добра от разпространението на наркотици или от проституция. В МВР отлично знаят това. Преди две години под мое ръководство колектив автори, сред които имаше и хора от практиката, се направи научен анализ на причините и основните начини за отвличане. На базата на това бе отпечатано монографично изследване, което бе „Психологически анализ на оперативно-издирвателната дейност при отвличания“. И като основна грешка бе отчетено изтичането на информация към похитителите. Анализът на 19-те отвличания, които са ни известни, и на работата на други сродни служби показа, че за тяхното разкриване са необходими поне три основни условия.
- първото е съвременни оперативни средства и обучението на оперативния състав
- второто е създаването на няколко групи от по няколко сътрудници – прокурори, оперативен работник, експерти, които имат нужната лоялност
- третото е спазването на тайни за работата
Аз мисля, че това при отвличането на Адриан Златков се спази. И това е причината да се получи и основният резултат той да се върне при семейството си жив и здрав. Всяка специална служба в такава ситуация има за основна цел да се съхрани животът на похитеното лице.
- И на вас да ви задам този въпрос. Нека тогава да формулираме какво означава добър изход при отвличане. Реално имаме платен откуп, срещу който получаваме живота на похитения. И в бандата са доволни при тази развръзка – постигнали са целта си да получат пари, и семейството на похитения е доволно, колкото това може да се определи като вид радост, както в случая става въпрос за сина им, че се е прибрал жив и здрав. И двете страни имат повод за облекчение. Да, разбира се, трябва да отчетем, че семейството е платило значителна сума… Но, както казват хората, пари се печелят. Кое е за вас добър изход?
- Основното е похитеният да се завърне жив. Това е добър изход. Второто е, разбира се, извършителите да бъдат разкрити. И съответно парите да бъдат възстановени на семейството, което с голям труд ги е събрало.
Тук искам да спомена още нещо. Обикновено криминалните психолози правим т.н. типология на извършителя. По-скоро да кажем, че правим личностен профил. Какво считам аз относно това кой може да извърши такова престъпление. Според мен става въпрос за лица от криминалния контингент, които копират или подражават на предишната банда - визирам „Наглите“.
- Прекъсвам ви, но множество анализатори покрай случая припомниха факта, че не всички от групата на „Наглите“ са в затвора. Твърди се, че „мозъкът“ на групата, т.н. основната фигура, не е в затвора…
- Това е друг въпрос за хората, които не са осъдени поради липса на определени доказателства. Да, те може да присъстват в тази група. И това го показва т. н. почерк на отвличането. В криминалната психология това се нарича „модус операнди“. Ясно е, че това е една организирана група криминални престъпници психопати.
Става въпрос поне за 10-12 души, които работят с изключителна конспиративна насоченост. Разбирайте, че общата група е съставена от отделни групи от по 3-4 души, които не се познават. Има ясни разпределения на функциите и задачите. Първо по отвличането, после по охрана на жертвата, след това за преговори, после за получаване на сумата и т.н. И обикновено при такава ситуация практиката показва, че има изключително силни конфликти при разпределение на средствата между отделните групи, а на следващ етап и за тяхното разходване. Това вече трябва да се следи от МВР. Тук най-често се допускат грешки, които службите трябва да използват ефективно.
- Именно такъв бе и акцентът в последната информация от МВР, че неминуемо се допускат грешки от престъпниците…
- Да, така е. Все пак това не е убийство, при което имаме ясни следи на местопрестъплението. Тук наличието на много хора води към това, че съществува много голяма вероятност някой да направи грешка. И ако тези грешки правилно се анализират, могат да доведат до разбиването на бандата. Разследването сега е насочено именно в тази посока.
И аз съм на мнение, че скоро ще има резултат. За да твърдя това ме навява фактът, че трите условия, които споменах, бяха изпълнени от МВР. Но има уговорка. Ако това се забави във времето, се формира чувство за безнаказаност у похитителите. Бандата получава чувство за превъзходство над МВР. Това също е основен мотив при тях. Да се докажат над службите. Те искат да покажат, че не могат да бъдат заловени, защото са професионалисти, и на база това ние можем да очакваме още отвличания. Това води пък до сериозно и основно чувство на вина сред служителите на МВР, че не се справят.
Общественият натиск, когато случаят стане известен, върху службите е голям. За това допринасяте много и вие, медиите. Сега службите, слава Богу, издържаха. И това ме кара да мисля, че разследващите имат нужната информация. Има две причини службите да мълчат – или имат информация и работят, или нямат такава и няма какво да кажат. Това пък води до проблема дали ще има нови отвличания? Както беше при „Наглите“ и тези 19 похищения. Това е голям страх за хората от бизнеса. Такъв страх се създаде сега. Това може да доведе до разпад на частния бизнес. Ако се повтори скоро отвличане, можем да станем свидетели на изтичане на капитали от страната. Това също е опасно.
- Нека анализирате друг ключов момент от едно похищение - моментът на предаване на откупа. Парите са оставени някъде, хвърлени някъде, пъхнати някъде до момента на освобождение и връщане на похитения. В случая сега бащата на Адриан – Тони, е хвърлил парите с обещанието, че синът му ще бъде пуснат. Кой на кого трябва да вярва в тази ситуация?
- Вижте, основното, което се цели в работата със семейството, е да се създаде усещане за стабилност и отговорност в действията на МВР, че ще направят всичко, за да защитят живота на похитения. За съжаление имаме 3-4 случая при отвличания на хора, когато откупът е платен, но човекът не се връща. Тук можем да разсъждаваме дали това е било така и при бащата на Адриан. Дали е имало недоверие от негова страна. Обикновено се използват оперативни мероприятия с проследявания, защо се очаква именно той, в случая сега, да направи връзка с похитителите. Това означава, че няма начин МВР да не е проследило бащата до мястото, където е предаден откупът и негласно да са установени някакви лица. Това обаче е само предположение. Ние имахме такъв опит, когато бяха предадени парите на един мост на Подбалканската линия. Тогава имаше и снайперисти, но никой не каза „огън“, когато предадоха парите. И това бе така, за да се запази вероятно животът на похитеното лице.
- За кой похитен става въпрос?
- За Киро Киров. Тогава похитителите се измъкнаха по неведоми пътища. Това беше един неуспех, който тогава МВР претърпя. Вярвам, че вече няма да се повтори това, защото има все пак натрупан опит. Сега предполагам, че те имат достатъчно информация, за да съберат и предоставят в съда годни доказателства срещу похитителите.
- Преди дни Алексей Петров разкри пред ПИК, че при разработките срещу „Наглите“ е имало теч на информация към похитителите от доста високо ниво. Той директно назова името на бившия заместник-главен прокурор Бойко Найденов. Бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев пък обясни, че човек е дал информация директно на вътрешния министър по това време Цветан Цветанов срещу групата. Как гледате на това?
- При всички случаи информацията, която изтичаше тогава към „Наглите“, идваше от високо ниво. Явно бандитите отделят достатъчно средства. Ако вземат 1 милион лева, сигурно едно 500 000 лева отиват за подкуп на магистрати и полицаи, другите 500 000 разпределят за техника и съответното възнаграждение за всеки от тях. Именно затова аз още тогава призовах да се изследват всичките тези лица за нелоялно поведение и чак тогава да се допускат до работа с класифицирана информация. Това бе направено още по времето на министър Емануил Йорданов и после спря. А колкото до това, че информация е споделена директно с министъра по това време Цветан Цветанов, това означава, че въпросният човек не е вярвал на службите, а е търсил политическо лице на високо ниво, на което може да се довери. Иначе относно обвинението към Бойко Найденов мисля, че това е безпредметно. Найденов участваше много активно в мероприятията, а и някак не звучи сериозно, че един заместник-главен прокурор може да е замесен. Ако имаме такова очакване, това значи, че нямаме държава.
