По-скъпо ли излиза да се инвестира в устойчиви сгради и какъв тип хора ги предпочитат?
Със сигурност проектирането и строителството на устойчиви сгради, които са сертифицирани по международни стандарти излиза по-скъпо. Нашите клиенти са хора, които работят в международни компании или имат собствен бизнес. Това са успели хора, които знаят какво търсят и как да живеят и могат да направят разликата.
Кои са най-големите им предимства?
Най-голямото предимство е здравословната среда, комфорта на обитаване и енергийната ефективност, която влияе на експлоатацията и ниските разходи за отопление/охлаждане. След като завършихме проекта, направихме термографско обследване (това е обследване на всички места, през които незабележимо прониква влага), обследване за шум и осветеност. По всички показатели сградата Изгрев 132 е доста над стандартите, които се изискват от ЗУТ. При обследването за шум се оказа, че покриваме стандарта над 5 пъти, дори експертите, които го правиха, казаха, че сградата е като звукозаписно студио.
Вие спечелихте приза "Сграда на годината 2017" в категорията "Устойчиво строителство - жилищна сграда". Законовата и нормативна уредба в България стимулира ли подобен тип строителство?
За съжаление подобен тип проекти не се стимулират, напротив, дори местните данъци за такива сгради (които се водят луксозни) са по-високи, което е абсурд. Нормативната уредба в България е доста остаряла, и на устойчивото строителство не се отделя достатъчно внимание. Както знаем, в целия свят сградите са най-големият консуматор на енергия и производител на вредни емисии. В момента енергията се хаби в огромни пропорции с неподдържани сгради и остарели технологии. Дори не може да се направи качествено и бързо обследване на сградите, тъй като липсва необходимата техника – наличните в България термокамерите се броят на пръстите на едната ръка. А за да направим подобрения, трябва да сме наясно с какво разполагаме като сграден фонд.
Ако бъде вменено като изискване или се предложат материални/данъчни стимули за собствениците, съм убеден, че ще се създаде обществена нагласа за едно позитивно състезание за енергийно ефективни сгради и екологичен личен и обществен транспорт. Необходимо е също да се подменя и обновяват енергийните ни източници и да се стимулира "зелена" икономика, да се увеличат е-базираните услуги, да се рециклират наистина все повече отпадъци, да се намали разхищението на енергия и ресурси в сградите, в които живеем и работим.
Как може да се спре архитектурния хаос при масовото застрояване в София?
Чрез правила и норми, които трябва да се спазват. Трябва да има стандарти за визия, етажност, зелени площи, паркоместа. Виждали сме много сгради с кули, еркери и други "архитектурни шедьоври", което е недопустимо. Цветовете и визията на фасадите също трябва да се уеднакви според района в който попада сградата.
Най-големите предизвикателства са уличната инфраструктура, наличие на тротоари, пешеходни и вело-алеи. В новите жилищни територии темпът за изграждане на уличните трасета е изоставащ или блокиран. Това затормозява провеждането на транспортните потоци и пречи за нормалното функциониране на средата. Състоянието на настилките е лошо, липсват уширения при кръстовищата, в активните ленти за движение се наблюдава безразборно паркиране. Паркирането се извършва преди всичко по уличните платна и тротоарите. Съществуващите паркинги в жилищните комплекси, оразмерени съгласно нормативите от периода 1960-1980 г. за 250 места на 1000 жители, не удовлетворяват потребностите, поради преуплътняване на комплексите и увеличаване броя на автомобилите.
Несъмнено новите "мащабни" проекти в София ще утежнят още повече трафика и достъпа до сградите.
Какво смятате, че е бъдещето на устойчивото строителство у нас и може ли то да е съизмеримо с най-добрите практики от чужбина?
Устойчивият град е ориентиран към хората, създаден е за тях. Това е град с добри обществени пространства, който приканва хората да ходят пеша или да се придвижват с велосипед, с добри условия да се използва градския транспорт, така че хората да станат по-малко зависими от това да използват колите си.
Друга посока на развитие на градовете е те да станат по-зелени и да имат достатъчно количество растителност, която може да пречиства въздуха и да осигурява прохлада през лятото. Също така устойчивите градове трябва да имат повече "зелени сгради". Но "зелените сгради" сами по себе си не могат да създадат устойчив град. Уникалният климат и ресурсите – минералните извори, планините с които разполага София, предполага градът да се развива устойчиво. Можем да се превърнем в Будапеща* на Балканите ако развиваме добре тези ресурси. Защо не София да си има и един АРТ Квартал като Кройцберг в Берлин. С желание и правилно планиране, София може да се превърне в устойчив / зелен град.
*Будапеща е един от градове в Европа, които се стремят да се развиват с "еко" насоченост и устойчивост. Например - шофьорите в дните с особено големи замърсявания са задължени да не карат автомобилите си заради опасния смог в унгарската столица. Те имат правото да пътуват безплатно в градския транспорт.
Интервю на Милена Славкова
