Александър Горчев Александров е доктор по история. Той е кмет на Велики Преслав от 2011 г. Бил е зам.-директор и учител по история и философия в Смядово, директор на училището в с. Троица, директор на хуманитарната гимназия в Шумен, учител в гимназията по селско стопанство във Велики Преслав, зам.-кмет по просвета, образование и култура в община Велики Преслав, директор на археологическия музей в града, общински съветник.
Г-н Горчев, как завършихте финансовата 2017-та година?
Не са излезли окончателно всички данни, но сме изпълнили собствените приходи на 105% и на 98% капиталовата програма, която беше одобрена за цялата година. С изключение на две неща, които са свързани с проектирания на два обекта и един недовършен ремонт. Изпълнението е добро и има много неща за вършене, но предпочитам да ги обсъждаме на 15 януари първо с Общинския съвет, когато ще внеса новия бюджет на общината за 2018 г.
Кои важни проекти изпълнихте?
Пълна рехабилитация на няколко улици - със смяна на водопровода, с улични настилки, бордюри, тротоари, маркировка. Подменихме голяма част от един основен водопровод, който захранва града. Подменихме и 600-метров водопровод в село Драгоево за захранване с питейна вода на 1/3 от населението, което беше на воден режим. Започнахме рехабилитация на централната улица на града, която ще бъде довършена в края на тази пролет, тъй като е на два етапа. Рехабилитирахме още няколко отсечки в населените места. Имаме четири проекта, които сме спечелили. От тях три сме подписали с европейски средства и за които текат процедурите по Програма за развитие на селските райони. Ще рехабилитираме народното читалище заедно с настоятелството във Велики Преслав за около 320 000 лева. Другият е за общинска пътна мрежа в промишлената зона за 2,4 млн. лв. Имаме подписан договор по програма "Региони в растеж" за изграждане на Център за обществена подкрепа за 745 000 лв. През януари месец ще подпиша два проекта за рехабилитация на улици в населените места за около 2 млн. лв. и за рехабилитация на пет улици в гр. Велики Преслав с тротоари и настилки на стойност около 1,8 млн. лв. Това са неща, които сме извоювали през миналата година. По три от проектите текат процедури за избор на изпълнител. Аз съм доволен, че градът ни беше определен с национално гласуване на второ място като дестинация за културно-исторически туризъм.
С какво я спечелихте тази позиция?
Наградата е от Министерството на туризма. След Пловдив сме. Ние сме на второ място и това е с гласуване от цяла България. Имаме напредък в развитието на туризма и в посещението на нашите обекти и атракциите, които правихме през цялата 2017 г. - възстановки на средновековни битки при превземането на Преслав, при Ахелой. Проведохме на много високо ниво няколко международни научни конференции, свързани с археологията, със средновековното стъкларско производство, с Преславската книжовна школа. Показахме, че имаме потенциал и за развитието на т. нар. конгресен туризъм.
Явно имате много посещения на туристическите обекти?
Да, от там ни идва една значителна част от приходите. Нямам точните данни, защото те се отчитат в археологическия резерват и в музея, но имаме над 100 000 лв. приходи от билети и други дейности през активните туристически сезони. Това за един малък град като нашия е доста добър резултат.
Докъде стигна процедурата за специално законодателство, касаещо старите български столици Плиска, Преслав и Търново?
Представихме го официално с колегите от Плиска и Търново в парламента. Правната комисия има няколко забележки и ни върнаха обратно да поработим върху няколко от текстовете. Надявам се, че имаме обща подкрепа от всички политически партии. Поне такава беше изразена в парламента. Може би в първите месеци на годината преработеният текст ще започне да се разглежда в съответните комисии, основно в правната и в комисията по култура.
Какви възможности ще се разкрият с приемането му?
Най-важното, което ще се постигне, е, че окончателно ще се определят сферите на отговорности и задълженията на различните институции - от държавата в лицето на МК, областта, общината и ОбС. Ще се създаде рамка, в която ще е ясно какво може да се прави в резервата, какво не може. Ние сме една от малкото общини с приет през миналата година Общ устройствен план на цялата община, където има специален раздел за археологическия резерват. Той е обвързан с текстовете, предложени за Великите стари столици. Оттам, ако всяка институция си знае отговорностите и работи по тях, ще започне да се променя и визията за реставрация и консервация. Ще започне да се разширява публично-частното партньорство, което в момента е недобре развито специално в туризма във Велики Преслав поради многото неясноти и изключителната държавна собственост на този археологически резерват. Не очаквам да се сипят пари след приемането на този закон, защото идеята не е такава. Мисля, че ще се случат добри неща.
Все пак говорим сега за очаквания?
Да, в тази насока е нормативната база, защото тя по отношение на резерватите и старите столици като Плиска, Преслав и Търново е прекалено остаряла – от 1958 г. е, с няколко промени през 60-те, 70-те и 80-те години. Оттам е застинала на едно ниво. Част от нещата, които сега ще преработваме, ги има записани в Закона за културното наследство, но ние предлагаме по-голяма конкретика.
Вероятно сте били силно ограничени заради факта, че собствеността е държавна?
Тя пак ще остане държавна, но вече ще имаме регламентирани отношения и няма само да стопанисваме и управляваме резервата, без тези две понятия да са изпълнени със съдържание. Тоест, ние можем да се грижим и да наблюдаваме, но не можем да печелим от резервата, не можем да извършваме дребни реставрационно-консервационни работи, защото няма нормативна база. Всички тези неща сме се опитали да ги преодолеем в предложения закон. А в момента работим и в края на януари, мисля, ще бъде готов нов проект за реставрация и консервация на средновековния град Преслав, който сме възложили за 50 000 лева. С него ще кандидатстваме по програма "Региони в растеж" по туристическата мярка.
За начина, по който подготвяте проекта, ще ви бъде ли нужен регламентът на този нов закон?
Не, ние сме започнали да го правим преди да внесем новия закон. Проектът е съгласуван с МК, имаме утвърдено задание от Националния институт за недвижимо културно наследство. По него работи екип от проектанти, архитекти, инженери и, разбира се, по визията, която ние имаме за обектите.
Давате 2500 лв. награда за най-добър идеен проект за градски парк, какви са намеренията Ви за него?
Градският ни парк и сега е добър за посещения, почивка и отдих, въпреки че му липсва развлекателната част. Той е ситуиран в началото на археологическия резерват, в последната улица, където е минавала крепостната стена. Идеята, която заложихме в заданието, е, тръгвайки към старините, действителните обекти - дворцови манастири и археологическия музей извън града, да се влиза още от самия град Велики Преслав в една историческа обстановка. Тоест, тръгвайки по централната алея, да се отреди подобаващо място на основателите на т. нар. Крумова династия, от която произлизат преславските царе Симеон, Петър, Борис ІІ. Хората да се движат сред тези паметници. Тази историческа средновековна част да отвежда към археологическия музей, да има наблюдателни площадки към средновековната столица Преслав. Да има място за по-съвременната история след 1878 г. до нашето съвремие, тъй като има алеи с участници от първата и втората световна война, от антифашистката съпротива. Те да бъдат обособени на определено място и към тях да има достъп за поклонение. Внасят се и два нови елемента, свързани с активната почивка, с децата, с водно огледало и т. н. Имаме вече решение кои от четирите екипа ще спечелят. Остава да ги обявим на предстоящата сесия през януари или февруари. Авторските колективи са се опитали да се справят и има добри резултати. Предстои определената идея да се превърне в технически проект и да започнем поетапно да го изпълняваме, защото по моя лична преценка то ще струва много милиони. В района на този парк е разположено и спортното ядро на града. Имаме проект за рехабилитация на стадиона, на спомагателните игрища, който е на стойност 3,5 млн. лв. и предстои да го обезпечим. Той също е заложен в идеята за промяна на цялостната визия на нашия парк.
Има ли в проектите изискване да се състави и КСС за реализацията им?
В нашето задание това е вторият етап. Първо искаме да видим одобрения идеен проект, след което авторският колектив е готов да представи количествено-стойностните сметки за отделните елементи. А ние ще търсим средства за реализирането им.
Опциите за финансиране какви са?
По сегашните схеми този проект може да се подаде пред програма "Региони в растеж" за туристическите атракции. За там имаме два подготвени проекта, този ще бъде вторият. Ще преценим, когато излязат окончателните условия за финансиране и се надявам към март месец вече да се отвори схемата, за да преценим какво можем да подадем като проектно предложение. Другият вариант е да работим поетапно със собствени средства от капиталовата програма няколко години подред. Смятам, че и гражданите, и Общинският съвет може да подкрепят една такава идея. Все пак работим тя е в полза на всички.
Редактор: Анита Чолакова
