Днес отбелязваме 115 години от Илинденско - Преображенското въстание.
На конференцията в Берлин на 1 юли 1878 г. Великите сили, ръководени единствено от егоистичните си геополитически интереси и амбиции преначертават картата на Балканите. Според Берлинския мирен договор Македония и Одринско остават под властта на Османската империя. Вкусили веднъж от свободата, българите нямат намерение да се откажат от мечтата да живеят в рамките на единна и целокупна България.
През 1893 г. в Солун шестима българи от Македония създават Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Две години по-късно в София се учредява Върховен македоно-одринско комитет (ВМОК). И двете организации имат една цел – освобождението на Македония и Одринско и по-късно присъединяването им към България. Най-високият връх в освободителните борби в Македония и Одринска Тракия е организираното Илинденско-Преображенско въстание от лятото на 1903 г. То е най-масовата проява на българите от двете области за извоюване на политическа, социална и духовна независимост.
По своя размах и същност въоръжената борба от 1903 г. се превръща в най-ярката проява на освободителните борби на българското население в Македония и Одринска Тракия.