Средната продължителност на трудовия живот на българите през 2017 г. е била 33 години, показват данни от анализ на Евростат за вариантите на продължителност на професионалния живот в страните на ЕС, предаде БТА. Средният показател за продължителността на професионален живот в ЕС е бил 36 години, отчита европейската статистика.
Данни на НСИ показват, че по трудово или служебно правоотношение и на пълно работно време през въпросния период у нас са били ангажирани над 3,4 млн. българи, от които над 650 хиляди в обществения сектор и около 2,4 млн. - в частния сектор.
В централната администрация са били наети около 100 хиляди души, а в териториалната администрация - близо 42 хиляди, сочат данните на НСИ. Тук не са включени наетите лица в МВР и МО.
Актуална справка в НОИ пък сочи, че към октомври т.г. броят на отпуснатите пенсии у нас е бил 2 161 434, което показва че около 30 процента от българското население вече е извървяло професионалния си жизнен път. През 2018 г. мъжете у нас са се пенсионирали на възраст 64 г. и 1 м., а жените - на 61 г. и 2 м. От 1 януари догодина възрастта за пенсиониране се вдига съответно на 64 г. и 2 м. за мъжете и на 61 г. и 4 м. за жените.
Според данни на експерти масова практика в света е да се работи 8 часа дневно и 40 часа седмично /както е и у нас/, а близо 2/3 от времето да отива в почивка или лични грижи. Така средно годишно един работещ българин се труди по около 2000 часа, което за 33 години среден професионален път /според данните на Евростат/ прави приблизително 66 000 часа прекарани на работното място.
Най-кратко време се трудят в Италия, най-дълго - в Швеция. /dir.bg
