Христо Ботев написва стихотворението си "Моята молитва" през 1873 г. Тогава е едва 26-годишен. Няма много примери в световната история и литературата, като тази "молитва" за правда, чест, достойнство и талант. И то, написана на такава млада възраст.
Ботев живее "бързо" и пламенно, като че усеща че няма много време, за да изрази целия потенциал на личността си.
Поетът е роден на 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г. по нов стил) в гр. Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, а после в Калофер. През октомври 1863 г. заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер и започва своята революционна пропаганда срещу поробителите турци и продажните български чорбаджии.
Първото си стихотворение - "Майце си", публикува във вестника на Петко Р. Славейков - "Гайда".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, откъдето е освободен, благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Любен Каравелов, сътрудничи на революционния орган. Под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме".
През1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
През май 1876 г. вече се разгласява новината за Априлското въстание. Ботев организира чета, на която става воевода. С част от четниците си се качва на кораба "Радецки", плаващ под чужд флаг, и заставя капитана на кораба да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев./dir.bg
