– Госпожо Динева, не е тайна, че дружеството премина през доста трудни периоди. Какво е в момента икономическото състояние на „Напоителни системи“ ЕАД?
– Състоянието на „Напоителни системи“ към момента е добро. Втора поредна година отчитаме положителен финансов резултат. През 2017 г. беше приет бизнес план за стабилизация на компанията. В рамките на петгодишен период до 2021 г. ще действа планът, утвърден от Министъра на земеделието. Ние го следваме стриктно, като все още продължава оптимизацията на нашата работа. Втора поредна година увеличаваме приходите си. Благодарение на стабилната финансова дисциплина, която успяхме да наложим, сме на положителен финансов резултат, което за нас е изключително важно. Успяхме да преструктурираме нашите задължения и към настоящия момент нямаме задължения към държавата. Това ни дава увереност и смелост в бъдеще да кандидатстваме за финансиране по европейските програми и да надграждаме нашия положителен финансов резултат. Бизнес планът ни, естествено, включва изплащане на старите задължения.
Мога да твърдя, че нашето дружество е поело курс към стабилизация и се надявам всичко да върви, както сме го предвидили.
– На депутатско питане в Парламента министър Порожанов отговори преди време, че дружеството има дългове. За какви задължения по-точно става дума?
– Това са дълговете към държавата, конкретно към Национална агенция по приходите, както и по изискуемите изпълнителни дела, които затрудняваха много дейността на дружеството. Поради тази причина беше взето решение и имаше процедура за кандидатстване и преструктуриране на тези дългове чрез финансиране от банкова институция. Това вече е факт и имаме гратисен период да стабилизираме дружеството. Към настоящия момент „Напоителни системи“ вече няма задължения към държавата. Реално изискуемата сума, която дължахме, е 10 милиона лева, които осигурихме с банковия кредит. Останалите средства са дължащи, но не са изискуеми. Поради тази причина сме направили разсрочване към големите ни контрагенти. Изпращаме редовно дълговете си към големите контрагенти.
– Как успявате в момента да финансирате вашата дейност?
– Миналата година беше много влажна и се увеличи работата ни по услугата за защита от вредното въздействие на водите. Това е обществената ни задача, която изпълняваме за предпазване на населението и за следенето на нивото на реките и състоянието на дигите. Нашият персонал е на място постоянно – ако има някакъв проблем, ние го решаваме веднага. В същото време се стремим да не допускаме такива ситуации. Търговската ни дейност беше по-слаба в частта използване на водата за напояване, тъй като 2018 г. беше с много валежи. Надяваме се обаче тази година да е нормална и приходите да са добри. Тези постъпления зависят и от цената на водата, която тази година се запазва без промяна. Нейната конкретна стойност се определя ежегодно със заповед на Министъра на земеделието. От миналата година се промени методиката за определяне на цената. Сега тя е двукомпонентна и ще остане такава, защото се съобразяваме и с Европейската рамкова директива за водите. В нея имаме включени и цената на декар поливни площи и цената за кубик вода. Цената за декар се определя от постоянните разходи, а за кубик вода от променливите ни разходи. Нашата огромна цел е да увеличаваме приходите си, като доставяме вода на повече земеделски производители и имаме повече клиенти. Предстои да направим работна среща със земеделските производители, тъй като за нас е важно да имаме и продължително сътрудничество с тях. Стремим се към дългосрочни договори за напояване. Така фермерите ще си предвиждат разходите за цена на водата, а ние – приходите. Това е възможно само, ако увеличим поливните площи и намалим разходите си. А те се формират най-вече от загубите на вода по старата канална мрежа, която от 40-50 години не е ремонтирана качествено.
– Колко обекта стопанисва „Напоителни системи“ ЕАД?
– Имаме 2 500 км канална мрежа в цялата страна. Смея да твърдя, че главните напоителни канали са в задоволително състояние, но е абсолютно необходима рехабилитация, за да се избегнат загубите на вода, за които говоря. Надяваме се да кандидатстваме за финансиране по различни европейски програми. Очакваме по Програмата за развитие на селското стопанство да се отвори мярката за напояване. Вече се готвим активно за това нещо.
Стопанисваме около 200 язовира, които са в доста добро техническо състояние. Имаме 21 язовира публична държавна собственост, като четири от тях са стратегически обекти.
– Каква е готовността на дружеството за справяне с повишените води през пролетта?
– Следим денонощно природните явления, имаме добра комуникация с Националния институт по хидрология и метрология. Екипите ни по места са много отговорни. Имаме достатъчно свободен обем в момента в нашите язовири – около 50%. Нивата на реките са под средния праг на внимание. Към настоящия момент нямаме притеснения, но това е природа. В крайна сметка, както и миналата година се случи, ако реката е оразмерена за едно количество, но дойде друг обем, решаваме проблема според аварийните ни планове. Към настоящия момент нямаме притеснения от гледна точка на поемане на водни количества и за снеготопенето също.
– Предстои приемът по подмярка 4.3. Какви са амбициите Ви в това отношение, какви възможности има за „Напоителни системи“ да кандидатства?
– Очакваме отварянето на мярката. Най-голяма нужда имаме в активните поливни райони да бъде рехабилитирана съществуващата напоителна инфраструктура. Това е основната ни напоителна инфраструктура, която доставя вода до второстепенните канални мрежи. Само така можем да увеличаваме поливни площи и да отговаряме на очакването на земеделските производители за реално поевтиняване на услугата за вода за напояване. В момента уточняваме кои са най-нуждаещите се обекти, тъй като сумата, която е предвидена в мярката, е твърде недостатъчна за цялата напоителна инфраструктура в страната. Търсим и други източници за финансиране, не сме спрели и нашето собствено финансиране, за да можем да рехабилитираме колкото може повече обекти. Това е огромната ни цел, но целим цялостното възстановяване на главните напоителни канали. За осъвременяване са също така водомерните и измервателните устройства. Успяхме да направим система за проследяване на договорите за напояване, имаме система за финансово управление и контрол. Всичко това е направено от колеги, които работят в „Напоителни системи“ без ползването на външни услуги.
В крайна сметка гледаме да намаляваме разходите и да влезем от 19-и в 21-ви век.
-Колко човека работят в дружеството и предстои ли оптимизация?
– 1610 човека работят в „Напоителни системи“, а оптимизацията тече постоянно, като има още клонове, които се нуждаят от подобрение на структурата. През 2018 г. сме подавали вода на 250 хиляди декара, от които 110 000 са оризовите полета. Оризарите са нашите основни клиенти. При всички случаи през миналата година имаме водоползватели, които се отказаха от поливките, тъй като имаше много дъждове, което ни генерира по-малък паричен поток от напояване. Имаме доста повече средства, изработени в дейността по опазване от вредно въздействие на водите.
– В края на миналата година държавата ви разреши да продавате имоти, поради отпаднала необходимост. Всъщност има ли много имоти, които „Напоителни системи“ вече не ползват и предстоят ли още такива операции?
– Дружеството е притежавало на територията на цялата страна над 7800 сгради. През 2017 г. направихме пълен анализ на нашата собственост по всички клонове. До този момент плащаме за тези имоти местни данъци и такси, както и всички други нормативно заложени такси – напр. за битови отпадъци. Всичко това генерира разходи, но в крайна сметка основната дейност на „Напоителни системи“ е доставката на вода, а не поддръжка на имоти. Дружеството има необходимост от определен тип оперативни активи, но за останалите, ако има заявен интерес, ги предлагаме по реда, по който се продават имоти на дружествата с държавно участие в капитала. Много се надявам на първо време да рехабилитираме съществуващата мрежа от канали, която никак не е малка. Имаме нужда от увеличаване на поливните площи. В миналото са били около девет милиона декара, сега са пет милиона годните поливни площи. През миналата година са били напоявани почти 300 хил. декара годишно, но идеята е да увеличим площите. С рехабилитация на поливната структура, която не е обновяване от 40-50 години, очаквам поливните площи да станат повече. Това е най-важната цел, към която се стремим. Там, където имаме заявен интерес, сме готови да обърнем внимание на всяка една канална мрежа. Ние го правим и в момента, но наистина трябва да има така желания за поливно земеделие от конкретни клиенти, тъй като разходите за рехабилитация не са никак малки./agrozona.bg
