Нишан Джингозян от Лондон: София да се замисли за Брекзит и българите във Великобритания

Нишан Джингозян от Лондон: София да се замисли за Брекзит и българите във Великобритания

Нишан Джингозян е от Варна, но вече 21 години живее и работи в Лондон. Ръководи програми за социална интеграция в кметства Брент и Хартфъртшиър. Учредител е на неправителствената организация Български център за социална интеграция и култура, която е финансово подкрепяна от кмета на Лондон Садик Кан.

 

-Г-н Джингозян, май Великобритания ще напусне ЕС без сделка?

-Външният министър на Обединеното кралство Доминик Рааб заяви, че Великобритания ще напусне Европейския съюз в края на октомври със или без споразумение. Това е и позицията на Борис Джонсън, който многократно заяви, че страната напуска ЕС, независимо от това дали ще бъде постигната сделка, или не. За голяма част от крайнодесните и националистите във Великобритания напускането на ЕС се превърна в религия, която не подлежи на обсъждане. Нито разумни аргументи, нито факти или позицията на експерти и международни институции, нищо не е в състояние да промени позицията им.

 

-Как си обяснявате това? Защо идеята за независимост от ЕС е толкова популярна във Великобритания?

Не е толкова популярна, колкото изглежда. Референдумът за напускане на ЕС бе спечелен с много крехко мнозинство, а мнозинството от тези, които имаха право на глас, дори не упражниха това право, дадено им по закон. Шотландия примерно масово гласува за оставане в ЕС. За да се отговори на този въпрос е необходимо да се познава добре историята на тази държава. Сред по-възрастното население идеята за Британската империя все още съществува. Европа не е добре позната във Великобритания.

Географското положение също определено играе роля. Когато си отделен от континентална Европа, отношението към този континент и процесите, които протичат в него, са различни. Не на последно място, във Великобритания от години се води кампания против ЕС, подклаждана, финансирана и подкрепяна от крайно-десни политици, както и медии, гравитиращи около тях. Тази кампания достигна апогея си по време на референдума за напускане. Откровени лъжи и манипулации бяха широко тиражирани.

Не на последно място, трябва да бъдат споменати интересите на едрия бизнес от САЩ. Приватизирането на здравната система на Великобритания (здравеопазването е безплатно тук) от големи застрахователни компании от САЩ е апетитна сделка, която си заслужава средствата и усилията, вложени в това страната да напусне ЕС. Не случайно Доналд Тръмп, твърд привърженик на Брекзит и приятел с Найджъл Фарадж, заяви, че в бъдещото търговско споразумение между Великобритания и САЩ “всичко ще бъде на масата”.

 

-Подготвя ли се Великобритания за напускане без сделка?

Активно! Отделят се огромни суми за това щетите да бъдат намалени до възможния минимум. По време на кампанията, предшестваща референдума, се говореше за икономически бум във Великобритания след Брекзит, за сключване на търговски споразумения с цял свят при условия, благоприятни за Обединеното кралство и т.н. Това е затворена страница.

В момента единствената тема е как последствията за икономиката на страната да бъдат намалени, ако това е въобще възможно. След половин век в структурите на ЕС, прекъсването на практически всички връзки неминуемо ще доведе до дълбоки сътресения в икономиката на страната. Очаква се още по-голям спад на лирата, рецесия, нарастване на безработицата. Цените на недвижимите имоти започнаха да пропадат. Великобритания до момента е изхарчила 4 милиарда лири само за запасяване с лекарства и някои основни хранителни продукти, които се очаква да изчезнат на пазара.

Борис Джонсън обяви, че правителството планува допълнителни 2 милиарда към тези над 4 милиарда, които Тереза Мей бе обявила за справяне с негативните последици. Средствата ще бъдат изразходвани за справяне с километричните опашки, които се очакват по границите, складиране на лекарства, храни, инфраструктура и т.н

 

-Как напускане без сделка ще се отрази на българската общност във Великобритания?

Кметствата активно започнаха работа по спешна процедура, която да намали негативните последствия. Работи се по оценяване на възможните рискове и възможните опции, ако съществуват, за намаляване на рисковете и гарантиране на нормалното функциониране на институциите на територията на всяко кметство. За съжаление, не съществува правна рамка във Великобритания, която да гарантира правата на гражданите на ЕС, включително българите на Острова, (тези, които не са придобили новия статут, или не са британски граждани), след напускане без сделка.

Това поставя в изключително трудна и рискова ситуация десетки хиляди българи във Великобритания. Само преди два дни бе оповестено, че гражданите на ЕС, няма да имат достъп до Националната здравна система на Великобритания, ако не заплащат услугата, която ще ползват. За голяма част от тях цените на тези медицински услуги ще бъде невъзможно да бъдат покрити, което означава липса на достъп до основни медицински грижи.

При напускане без сделка тези, които не са успели да получат новия статут, ще бъдат изправени най-вероятно пред безброй препятствия - от удостоверяване на право на работа, невъзможност за наемане на жилище, до практическата невъзможност за ползване на услугите, предоставяни от локални кметства и институции, и т.н. Усилията на кметствата, в които работя, са насочени именно към това – да се опитаме да предотвратим доколкото е възможно тези проблеми.

За съжаление, няма яснота към кой сценарий за напускане ще се премине, дали въобще страната ще напусне ЕС - очаква се вот на недоверие през септември, който може да промени коренно политическата конфигурация в парламента, съответно Брекзит да бъде отложен или отменен. Великобритания преминава през изключително труден и непредвидим процес, който според много анализатори тук ще доведе до дълбока политическа, конституционална и икономическа криза, както може би и до евентуално отделяне на Шотландия.

 

-Какви мерки трябва да предприемат българските институции, правителството и политиците в България, изобщо прави ли се нещо в подкрепа на българите? 

Необходимо е цялостно преосмисляне на политиката спрямо големите, новосформирани общности в чужбина. Активна работа с тези общности, а не симулация на дейност. Аз бих могъл да спомена само няколко имена на български политици, които през годините, активно са работили за това проблемите на българите в чужбина да бъдат чути в България. Тази политика не е допустима и е в ущърб на български граждани и гласоподаватели.

За Брекзит и българската общност във Великобритания. Според мен, на първо място е наложително многократно увеличаване на бюджета на посолството в Лондон, както и на броя на служителите. Оказване на активна подкрепа от всички българските институции. След 10 седмици над четвърт милион български граждани ще се окажат в държава извън ЕС, без ясна законова рамка, касаеща техните права. Българската диаспора трябва задължително да има представител в парламента в България, който да отстоява правата ни и да е информиран и компетентен. Необходима е активна роля на Комисията по политиките за българите в чужбина.

Темата за българите в чужбина задължително трябва да бъде поставена в центъра на политическия дебат. Тази тема от дълго време е игнорирана от повечето политици. При тези темпове на обезлюдяване на България, ние не можем да си позволим разпадане на връзките между България и тези общности. Това е процес, който изисква усилия и от двете страни./offnews.bg

 
Прибави коментар
   
Име * :
Град :
Коментар * :
 
Прибави
 
 

WebDesignBG