Представяме Ви оперния бас Орлин Анастасов есклузивно пред Dir.bg, с когото разговаряме непосредствено преди гала концерта "90 години Николай Гяуров", с който Софийската опера открива сезон 2019/20:
- Разговаряме дни преди участието Ви в гала концерта по повод 90-годишнината от рождението на Николай Гяуров, с който Софийската опера открива сезон 2019/2020. Още от началото на Вашата кариера Ви сравняват с легендарния оперен бас. Предполагам емоцията и за Вас е голяма?
- Да, тези сравнения са верен "спътник " в живота ми от самото начало и вече повече от 20 години... Някак отдавна свикнах с тях, както и с факта, че така и не можах да обясня на хората колко безсмислени са тези сравнения.
В крайна сметка малцина са тези, дори и в България, които реално разбират, какво всъщност беше явлението Гяуров. Точно тези хора никога не биха ме сравнили с него.
- Какво е за Вас Николай Гяуров?
- Ще избягам от чисто професионалния отговор на този въпрос. За мен, като един обикновен човек,Гяуров е един от Българите които наистина най-много е допринесъл за това, една толкова малка държава да се отъждествява с такъв колосален артист.
До толкова, че названието "български бас" да е еквивалент за нещо наистина на много високо ниво, което в последствие на нас, идващото поколение, автоматично вдига много летвата във всяко едно отношение. И на очаквания, и на отговорности.
- Лятното утро на 1993-та е. Вие слушате запис на "Мефистофел" от Гуно... Спомняте ли си ясно какво се случи тогава?
- Все едно беше вчера. Човек винаги помни събитията и моментите, които бележат живота му завинаги.
- Значи божественият му глас стори чудо?
- Определено. Чудил съм се, ако бях чул някакво друго негово изпълнение какъв щеше да е ефектът. Но Рондото на Мефисто, с Гяуров в тази роля е нещо което спокойно бих казал, че никога няма да бъде достигнато.
- По-късно имате шанса да общувате с Гяуров на живо. Какъв човек беше той?
- Не знам кой от двама ни се притесняваше повече първия път, когато бях в дома му в Модена. Тежащо тонове мълчание и от двама ни в продължение на 5 минути, които ми се сториха цяла вечност. И после ми хрумна гениалната идея да разчупя леда с обръщението: Маестро, знам че и вие сте много запален рибар.... Право в целта. Последва цял следобед увлекателни разговори по темата. Без дори и 1 изречение за опера. Такъв беше за мен Гяуров. Непосредствен, с чувство за хумор. И ОГРОМНА КЛАСА. Липсваше му само вратовръзката, толкова беше елегантен, дори и в собствения си дом.
- Колко българи влизат във Вашия топ 5 на най-великите баси на всички времена?
- Подвеждащ въпрос. (Замисля се.) Ще се въздържа да отговоря.
- Дебютът Ви в Миланската Ла Скала става, когато сте едва 23-годишен, с ролята на Дон Базилио от "Севилският бръснар" на Росини. Как се случи това?
- Всъщност нещата се развиха светкавично. През април същата година спечелих Първа награда на конкурса "Опералия" на Пласидо Доминго, месец по-късно направих прослушване за Маестро Рикардо Шаи, който ме хареса, и така останах директно в Милано за репетиции.
- По това време маестро Рикардо Шайи е главен диригент на Кралския Концертгебау - Амстердам. Продължихте ли да работите с него, след тази първа среща?
- Да. Последваха много спектакли и концерти с него. Не мога да ги изброя, но сред тях са около 20 концерта на "Реквием"-а на Верди в Милано, Париж, Амстердам, Тулуза и много други градове, както и откриване на сезон 2006/2007 в Ла Скала с "Аида".
- С кои от световните диригенти и режисьори работите най-често?
- Много са. Но бих посочил едно особено приятелство.Даниел Орен. Това е диригентът, под чиято палка съм пял най-много спектакли (над 100) в последните 20 години. От режисьорите може би Пиер Луиджи Пици.
- През 2010 г. легендарният руски режисьор Андрей Кончаловски Ви кани за ролята на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски, постановка на Театро Реджо ди Торино, която беше филмирана. Познавахте ли се преди това? Как се работи с Кончаловски?
- Кончаловски добави нещо много специално в моята работа.
Смея да твърдя, че руският репертоар е там, където най-много се чувства липсата на душевност в интерпретацията. На пръсти се броят режисьорите, които наистина знаят с какво се захващат. Работата с него беше много натоварваща. 10 дни само пластика. Не го интересуваше кой как пее. Всъщност, ако се замислите, много са певците с чудесна техника, но на мен са ми скучни.
Това изкуство е нещо много повече от хубав глас и добра техника. Малко певци преодоляват това, и за това са необходими режисьори като него, които да ни напомнят че операта е преди всичко за артисти. Това е била винаги и моята цел.
- Вие самият от една година сте отдаден изцяло на режисурата. Вече поставихте няколко заглавия. Само преди месец на Оперния фестивал в Калабрия на Арена Соверато се състоя премиерата на Вашата "Тоска" (14 август). Как я прие италианската публика?
- Получи се хубав спектакъл, а и публиката реагира много добре. Моето удовлетворение дойде най-вече от факта, че разполагах с чудесен състав, което ми даде възможност да работя изключително в дълбочина, както като интерпретация на персонажите, така и в чисто визуално отношение.
Ще разкриете ли коя е следващата опера, което ще поставите? И в кой оперен театър?
- Всъщност уж на шега и за свое удоволствие в началото, изведнъж нещата тръгнаха доста интензивно. Имам предложения за режисури в общи линии за Япония, Израел, Италия и естествено България.
- В "Тоска" - в Калабрия с други големи имена в ролята на барон Скарпия участва и баритонът Венцеслав Анастасов. Трудно ли беше да режисирате брат си?
- Никак даже. Моята концепция в общи линии беше много семпла: всяка една от ролите я "скроих " по материала, с който разполагах при всеки един от артистите. Това е и тайната. Най-големите режисьори са тези, които ти дават точната доза свобода, насочвайки те деликатно в случай че излезеш от рамката на спектакъла.
Коя е най-често изпълняваната от Вас роля?
- Най-много спектакли имам на операта "Аида". Около 330...
От централния басов репертоар изпях всичко. Има, разбира се роли, които не съм пял, въпреки поканите, но не са такива, които са точно за моите вокални характеристики.
- А тази, която още не сте изиграл?
- Да, иска ми се да изпея Скарпия, но няма как да стане.
- С кои от големите имена на операта имахте щастието да си партнирате?
- Пласидо Доминго, Брузон и Нучи от мъжете, Фиоренца Косото, Анджела Георгиу и много други.Пял съм и с Гена, но тя е над всички и не я слагам в никакви класации.
- Как се развива операта днес? Успя ли комерсиализацията да я свали от пиедестала?
- Не само операта, но целият свят с бясно темпо се насочва и движи към модерните технологии, онлайн пространството. Използването на 3D мапинг става все по-често, директни предавания от големите театри основно в интернет. И да искаме, и да не искаме - това е бъдещето. Не ни остава нищо друго освен да се адаптираме.
- Какво Ви предстои през новия сезон?
- В най-скоро време ще разберете.
Интервю на Мая Филипова
