Васил Чолаков е зам.-директор на Трето ОУ „Димитър Талев“ - Благоевград. Там през 1988 г. започва работа като начален учител. След това учи икономика и в продължение на 15 години е председател на КНСБ за Благоевградска област. През 2010 година се връща в Трето ОУ, този път на ръководен пост. 58-годишният Чолаков е кандидат за общински съветник от Местна коалиция ЕНП (ЕНП-СДС-БДО).
Познавате много добре дневния ред на образованието. Като професионалист как бихте коментирали тази толкова важна сфера?
– Вече 10 години съм зам.-директор на едно от най-големите благоевградски училища. Това, което се случва напоследък, все повече ми харесва. Ще се върна обаче малко по-назад в годините – през 1991 г., когато беше поставена основата на начина на финансиране на учебните заведения, който и до момента ползваме. Тогава в мандата на Елиана Масева като кмет на Благоевград беше подписан първият колективен трудов договор в областта на средното образование в страната. По това време бяха въведени прословутите делегирани бюджети, както и единните разходни стандарти. Или казано по друг начин - парите започнаха да следват ученика. Оттогава училищата с по-голям брой ученици оперират с по-голям бюджет и имат повече възможности от останалите.
Средствата от тези делегирани бюджети достатъчни ли са, за да може училището да покрие всичките си разходи?
– Напълно са достатъчни. В училището, в което работя, през тази година оперираме с бюджет от малко над 1,5 млн. лева. Но много е важен въпросът как ще разпределиш тези средства и тук е мястото и ролята на директора като мениджър. Той трябва да съумее така да разходва тези средства, че да са достатъчни и за работни заплати, и за осигуровки на персонала, и за материална база, и за ново оборудване, и за различни инициативи. При училищата с по-малко ученици със сигурност е по-трудно и колегите невинаги биха могли да се справят сами, но това трябва да бъде стимул за тях да привличат повече деца с качество на образованието, което предлагат, с добра материално-техническа база, с допълнителни стимули за учениците, така че това да доведе и до по-голям бюджет за училището.
В такъв случай къде е ролята на местната власт в развитието на образованието на регионално ниво?
– Разбира се, ролята на местната власт е огромна. Все пак бюджетите, с които разполагаме, трудно биха ни позволили сериозни ремонти и инвестиции в подобряване на базата например. Те са за текущи разходи. Благодарение на общината това лято в нашето училище, както и в още две средни училища и една детска градина, бяха направени много сериозни инвестиции чрез европейски проект, спечелен от администрацията на кмета. Сменена беше парната инсталация, подменен беше отходният канал от училището до градската канализация, което беше сериозен проблем. Това са все неща, с които едно учебно заведение с бюджета, с който разполага, няма как да се справи. Тези подобрения в средата и материалната база създават по-голям комфорт за учениците и учителите, което пък се отразява на качеството на образователния процес. Нееднократно общината се е отзовавала за решаването на конкретни проблеми в различни учебни заведения.
Ами системата за видеонаблюдение около учебните заведения? Отново общината успя да изгради такава, а значителна част от камерите са свързани и с контролен център и в полицията. Това ни дава спокойствие и сигурност, както на нас – стопаните на учебните заведения, така и на децата – което е много по-важно. Надявам се, че в следващия кметски мандат надграждането на системата за видеонаблюдение в учебните заведения ще продължи.
Добре платен ли е вече българският учител?
- Промяната във възнагражденията на учителите започна, докато бях председател на КНСБ. Това е времето на голямата учителска стачка от 2007 г., която продължи точно 42 дни. Тогава беше постигнато 18% увеличение на учителските заплати. Сега всички сме свидетели какво се случва в последните години с доходите в образованието, но тогава беше поставено началото - една стъпка от близо 20%, която беше доста осезаема. През последните 3 години всяка година доходите на учителите се увеличават с 20%, като очакванията в края на мандата на сегашното управление през 2021 г. са средната работна заплата в образованието да бъде над 1500 лв. Това възнаграждение би върнало самочувствието на учителя, би го поставило на едно от почетните места в обществото, както беше преди години. За съжаление онова уважение към някогашния даскал все по-рядко се вижда. И тук вече освен за заплащане, говорим и за възпитание. За този тристранен процес родител-ученик-учител, в който най-голяма роля има родителят. Първите седем години са в семейството и, ако те са загубени, това изоставане просто няма как да бъде наваксано.
Каква е ролята на родителите в процеса на интеграция на деца от малцинствата?
- През последните три години беше създаден един механизъм за обхват и задържане в системата на образованието на контингента от Предел махала. Извозват се до училище със специален транспорт сутрин, хранят се, като за социално слабите това хранене е безплатно. В резултат на тази кампания има статистика, която в национален план води около 40 000 деца обратно в системата на образованието. Със съжаление трябва да кажа, че специално за ромския етнос много малък процент от тези, които посещават училище, изкарват до 5, 6 или 7 клас. Въпреки всички усилия една съществена част отпадат още в началния етап. Има приятни изключения, но те са единици. Просто усилията и средствата, които се влагат години наред не водят до очаквания резултат, но тук е огромната роля на родителите. Когато родителят е убеден, че детето му трябва да ходи на училище, там нямаме никакви проблеми, но за съжаление тези родители са малко. И тук отново опираме до общината - има медиатори, които работят в махалата. На практика те подпомагат нашите усилия в този процес. Те идват и в училище, ние контактуваме с тях, след което посещават на адрес родителите и се опитват да им въздействат в положителна посока.
Кое Ви накара да се кандидатирате за общински съветник?
– Аз вече съм бил съветник в мандата 1999-2003 г. от листата на Обединени демократични сили. Но тогава нещата изглеждаха по доста различен начин. Имаше една еуфория след 1997 г., когато през Виденовата зима се състояха прословутите 33 поредни шествия, които тръгваха от киното и завършваха пред ГУМ. 33 вечери поред в студа скачахме на площада в търсене на промяна. Това е нещо, което трайно се е запаметило в съзнанието ми. След това през годините винаги съм наблюдавал състава на Общински съвет и виждам как там попадат хора, които буквално пазаруват мястото си. Без да са допринесли с каквото и да било за развитието на града и на хората. Питат ме и познати защо го правя. Ето заради това. Защото иначе там отиват хора, които работят само за собственото си облагодетелстване.
По въпросите на образованието е направено доста, но и има още много да се работи. Ако получа доверието на моите съграждани, ще искам да подобрим ситуацията в детските градини. Почти всички са ремонтирани, условията са добри. В последните години обаче непрекъснато се увеличава с решение на общинския съвет броят на децата в групите. Трябва да успеем да направим така, че децата да са по-малко в група. Защото хората, които работят в сферата на предучилищното образование, също се нуждаят от по-добри условия за работа. Друга задача е медицинският и немедицинският персонал в яслите и градините също да получат достойна отплата за труда си. Да обърнем внимание на дворовете на забавачките, които в голямата си част са с морално остарели съоръжения. Говоря все за неща, които местната власт може да постигне. Това ми е мотивът и вярвам, че заедно с колегите от Местна коалиция ЕНП (ЕНП-СДС-БДО) можем да го постигнем. Номерът в бюлетината е 68, преференция 108.
