Особеност на мисленето е, че човек аналитично изгражда определено твърдение и търси факталогичен материал за неговото потвърждение. Например, ако в нашата представа се чувстваме като жертви на пандемията, парадоксално е, но ние неистово ще търсим факти, потвърждаващи катастрофалността на събитията. Ако приемаме, че наложените мерки са несправедливи и това предизвиква в нас вълна на негодуване, то търсим и обръщаме внимание на фактите, доказващи нашата теза. Обективно, ограничителните мерки и самоизолацията се предприемат с оглед на това да издържи здравната система, т.е. да има плавност в приема на засегнатите от COVID – 19, за да им се предостави качествена медицинска грижа и оттам по- благоприятни възможности за нас ситуация, такава пред която се изправяме за първи път, да се обострят страховете – екзестенциалният страх, страхът от непознатото, страхът от промяната и др. Основно ние губим усещането си за контрол над ситуацията и в частност на дейностите в собствения си живот. Точно загубата на усещане за контрол ни поставя в състояние на стрес и оттам провокира страховете ни.
Смятата ли, че призивите „не изпадайте в паника” имат реален ефект и как вие бихте успокоили хората? Какво бихте посъъветвали онези със засилена степен на тревожност в тези времена?
Как да преодолеем това – като определим точно от какво се страхуваме, изградим стратегия за справяне и план за действие. Например, страхуваме се, че ще загубим пари, че финансово няма да се справим. В този случай правим преценка на доходите, съкращаваме някои разходи, преговаряме с банките, към които имаме заеми, ако е необходимо обмисляме бъдеща преквалификация, търсим форма на социално подпомагане. Необходимо е да знаем,, че за всеки проблем има решение. Но когато сме в емоционалното отреагиране, ние се фокусираме върху преживяванията си и поради тази причина не виждаме изхода от лабиринта. Това всъщност е терапия, чрез решения – краткосрочни техники, които в последствие могат да се превърнат в копинг стратегии / стратегии за справяне / и да ни помагат да преодоляваме сходни ситуации, ситуации на криза. А ние сме в криза. Ако ви е сложно да се справите сами, обърнете се към психотерапевт /в настоящата ситуация ние работим онлайн /.
Как активните хора да преодолеят социалната изолация?
Съществува един съществен момент, на който искам да обърна внимание. Социалната изолация и посттравматичният стрес. Първо за социалната изолация и как да се справим. Ние сме южняци, хора, за които общуването, събирането с приятели, излизанията са част от нашия живот, от нашата култура и това е заложено в генома ни. Например предците ни в зимния период са се събирали на вечеринки, седенки, а в топло време – хората, градските разходки и т.н. Изключително сложно е да сменим дори и за известно време стереотипа си на живот. Много хора ми се обаждат и ми казват: Ели, вече четвърти ден съм вкъщи и имам чувството, че откачам! Дори мотивацията да ограничим контактите, с оглед предпазване на уязвими наши близки, трудно помага. Много е важно в такъв момент да „излъжем” съзнанието си. Да му дадем идея, че правим съществени, полезни и удовлетворяващи неща. Направете си график за деня. Включете работа и почивка. Ако работите от дома си, не работете по пижама, а се пригответе все едно реално отивате на работа. По възможност определете работно място в домашното си пространство и го използвайте само за такова, а не за хранене или забавление. Определете си онлайн „среща” с приятели, съвременните технологии позволяват това. Пийте онлайн кафе или питие пред монитора. Разговаряйте за неща, за които бихте говорили и ако имате реална среща. Програмата, ритуалите са тези, които помагат в подобна ситуация. Това показва опита. Вече 11 години работя в онкология и това са част от начините за справяне на нашите пациенти. Нека имаме предвид още нещо важно, а именно, че настъпва пролетта и се проявяват характерните за сезона депресии. А от депресия се излиза чрез движение. Нека изградим домашна активност – работа, почивка, гимнастика, онлайн срещи.
Имате ли притеснения, че всичко случващо се, ще се отрази негативно след време? Споменахте за посттравматичния стрес – състояние, което сме свикнали да свързваме с психологическите белези след войните.
Не бива да се подценява посттравматичният стрес. Тази ситуация ще отмине, но ако нашата психика е възприела това, като сериозен стрес, то във времето /дори до 3 години след събитието / може да се прояви посттравматичен стрес, водещ до психосоматични състояния. Емоционалното състояние влияе на имунната система. Това е проблемът, на който бих обърнала внимание. След отшумяването на вълната ще е необходимо да проявим загриженост към психичното и емоционалното си състояние. Препоръчвам при необходимост да се консултирате със специалист. А ние - като общество, ще е необходимо на създадем центрове за преодоляване на последствията от Ковид -19. За работеща икономика са необходими хора в добро психоемоционално и физическо състояние.
