Безспорен, всепризнат и неоспорим лидер, Гоце Делчев успява да развие една идеология в действаща машина, която намира хиляди сподвижници. Той си поставя за цел да доведе до край националноосвободителното движение отпреди Освобождението и подобно на Левски има призвание за тази апостолска мисия. Като задграничен представител на ВМОРО Гоце Делчев организира и подготвя революционните прояви. Сам неведнъж влиза начело на чети в Македония, за да създава и утвърждава комитетите на Организацията.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев.
Във фонда на Регионален исторически музей - Благоевград се съхраняват писма и телеграми на Гоце Делчев до Никола Малешевски, пунктов началник на ВМОРО в Дупница, и до Лазар Киселинчев, ръководител на Организацията в Костурско. Разполагаме с оригинални портретни и групови фотографии с посвещения от Гоце до Малешевски. Значителен е и броя на печатните издания, посветени на героя, сред които и първото печатно издание на неговата биография, дело на П. Яворов от 1904 г.
