Светът си е един, хората го правят да е различен. В България има много завист, злоба, подмолни игрички. В Америка хората са повече готови да ти протегнат ръка. Ако покажеш, че си благонадежден, трудолюбив, че си готов на всичко, за да постигнеш мечтите си, са готови да откликнат. А не както тук често се случва - точно тогава да ти забият нож в гърба. В Америка нещата ми се получават по-лесно, но тук е родината ми, и макар че съм и американски гражданин, съм преди всичко българин. Пътувам по света, поне два пъти годишно си ходя в Ел Ей, там се чувствам у дома, изповяда Краси Аврамов пред Impressio.
Излезе аудио книгата на Човека Глас "Между два свята: Любов, лъжи и една песен".
Краси лично чете книгата си, която преди години се превърна в бестселър.
Слушайте и поръчвайте в Storytel - ТУК.
С него разговаряме за това трудно ли се живее между два свята, за приятелствата и предателствата, за ударите под кръста, за "сбъркания" шоубизнес в България, за силата да се изправиш, след загубата на много близки хора...
Представяме ви Краси Аврамов ексклузивно пред Impressio:
- Краси, излезе аудиокнигата ти "Между два свята: Любов, лъжи и една песен". 9 часа и половина хората ще имат възможност да слушат най-съкровените истории от живота ти, описани в книгата - лично от теб , ще слушат собствения ти глас. Доста вълнуващо, наистина. Как дойде идеята за такъв контакт с феновете ти?
- Книгата ми, която излезе през 2013 г., отдавна е изчерпана в книжния си вариант. Получих стотици, да не кажа хиляди положителни отзиви и комплименти за нея. Започнах да обмислям вариант за преиздаване, но понеже винаги се стремя към нови неща, не обичам повторенията, а и докато бях в Америка, се уверих колко хора предпочитат да слушат книги, вместо да четат, та затова реших да я направя като аудиобук. Удобно е, можеш да си слушаш по всяко време, докато шофираш, тренираш или дори докато готвиш.
Така възникна идеята да я запишем на аудиофайл, който вече е факт и може да се тегли - засега само в един сайт, скоро и в още няколко.
А да я озвуча сам, за мен се оказа доста интересно предизвикателство. Първоначално идеята беше четецът да бъде нает от самата фирма, но едно, че не можахме да се спрем на подходящ глас, и второ, заедно с екипа ми решихме, че кой, ако не аз самият, най-добре ще пресъздам емоциите и чувствата си, които съм преживял и описал в книгата.
Записахме в студио пробно една глава и тонрежисьорите казаха, че звучи чудесно, гласът ми е чист и мелодичен и слушането носи наслада. Така стигнахме до решението да я запиша аз. Отне ни около 1 месец, тъй като това не е никак лесна работа, не може на ден да записваш повече от час-два, непосилно е за гласа. Но се радвам, че докато бяхме в карантина, поне свърших нещо полезно.
-"Между два свята: Любов, лъжи и една песен" - защо точно любов и лъжи?
- Любов и лъжи, и музика, разбира се... Ами това е животът, има от всичко, а при мене особено много. Любовта ме съпътства постоянно и макар че не обичам да повдигам прекалено завесата на личния си живот, в книгата съм описал няколко мои страстни връзки, които са били от особено значение за мен.
В Америка, когато си чужденец, хората те приемат като равен на тях, не те отблъскват. Имах страхотни отношения с няколко страхотни жени там. И до ден днешен поддържам връзка и се чувам редовно с някои от тях.
А лъжите? Аз мразя да лъжа, мразя и да ме лъжат, но за съжаление, съм получавал доста изненади през живота си - както от по-далечни познати, така и от близки хора, на които съм имал пълно доверие. То това е и най-големият ми недостатък - че съм прекалено доверчив, даже наивен, вярвам безпределно на хората и на това, че са доброжелателни. Но както се оказва - това нерядко е пълна илюзия.
А да не говорим също колко неверни неща се изговориха и изписаха по повод на участието ми в Евровизия през 2009 г. Да не кажа, че почти нямаше "новина" по онова време, свързана с мен и моето класиране за финала, която да беше вярна. Лъжи, та чак фантасмагории! Всеки ден бях по страниците на жълтите вестници. Съжалявам единствено, че заради това страдаха семейството ми - майка ми, баща ми, брат ми. Те усетиха на свой гръб тежестта да плюят най-близкия ти човек.
- Книгата ти започва с поредица от самоубийства на твои близки приятели, докато самият ти си затънал жестоко в лични проблеми - любимата ти Мая те зарязва по телефона заради друг... Защо реши това да е началото?
- В Америка хората работят много, животът е забързан, труден, има голяма конкуренция във всичко. Затова и съвсем лесно е човек да стигне до отчаяние, да изгуби смисъла на живота си. Ако в този момент нямаш близък приятел, роднина, ако не споделяш, ако не изкараш навън от себе си тревогите и проблемите, това може да доведе да фатален край. Това, за съжаление, се случва често, не само в Америка, разбира се, а навсякъде по света.
Но на мен ми се случи да преживея загубата на близки приятели за кратко време, и то точно, когато и моето положение не изглеждаше никак розово. Тръгнах за Щатите с пълна кошница мечти, надежди, очаквания, без особени страхове, разчитах на възможностите, таланта си... Само че се оказа, че Америка не ме очаква с отворени обятия, а трябваше да се боря за своето място под калифорнийското слънце. Този период от живота ми беше напоен с много съспенс, просто всеки ден очаквах някакво чудо, а вместо него - обаждания като това: "Краси, Вес се самоуби!". Затова избрах за начало точно този момент от живота си.
Защо остави бляскавата си кариера в България през 90-те и замина за САЩ?
- Често ми задават този въпрос. Аз бях много млад, когато станах звезда в България. При това много бързо. След успеха на тв предаването "Мис макси шоу" и грандиозните концерта в Античния театър в Пловдив, имах чувството, че съм постигнал всичко, което може да се постигне в България. Бях страшно популярен, всички говореха и пишеха за мен.
Възможно е да съм се главозамаял, но наистина чувствах, че мога много повече, а нямам поле за изява тук, в родната ми страна. Просто България ми стана тясна. Исках да покажа на целия свят кой съм и какво мога.
Така че решението ми да замина за Америка беше взето бързо, но обмислено. Аз съм космополитен човек, стоенето на едно място ме уморява. И до ден днешен не мога като повечето ми колеги тук - просто да си ходя по участия, да си получавам уговорените хонорари и така... едно и също постоянно. Това не е за мен. Както се казва, ако ще е гарга, да е рошава. Ако ще пея, ще бъде пред хилядна публика, ще има фойерверки, ще има събаряне на стени, ако трябва. Пълен съм с идеи за шоу на световно ниво. Неслучайно работя с продуцентите на Селин Дион и други изпълнители.
-Лесно ли е да се живее между два свята?
- Може да не е лесно, но е интересно. Той светът си е един, хората го правят да е различен. В България има много завист, злоба, подмолни игрички. В Америка хората са повече готови да ти протегнат ръка. Ако покажеш, че си благонадежден, трудолюбив, че си готов на всичко, за да постигнеш мечтите си, са готови да откликнат. А не както тук често се случва - точно тогава да ти забият нож в гърба. В Америка нещата ми се получават по-лесно, но тук е родината ми, и макар че съм и американски гражданин, съм преди всичко българин. Пътувам по света, поне два пъти годишно си ходя в Ел Ей, там се чувствам у дома.
Имам страшно много приятели и когато и да се видим, все едно вчера сме се разделили. Не мога да смогна да отида на гости на всички, сърдят ми се после, като разберат, че съм бил там месец и половина, а не съм звъннал. Но разстоянията са огромни все пак, не мога да обиколя толкова щатове за толкова кратко време. Но обичам Америка много, тя е моя втора родина.
- Кулминацията в книгата са скандалите на "Евровизия 2009", на която ти представи България. След това беше сринат със земята. Наясно ли си кой стоеше зад кампанията срещу теб?
- За Евровизия мога да ти говоря с часове, неслучайно цяла книга написах (смее се). Съвсем целенасочена беше медийната (и не само) война, която откриха тогава срещу мен. Тя беше насочена не персонално към Красимир Аврамов, а към един "американец", дошъл да отнеме правото на други хора да станат известни. Игричките в Евровизия са публична тайна и по тази причина основните фаворити са били почти сигурни в успеха си. Гласуването за мен с такава огромна разлика в резултата беше като шок за много хора и те започнаха една "студена война", като в крайна сметка ми направиха голяма реклама.
Да, имаше грозни моменти, обиди, клетви, но аз отдавна съм се "оперирал" от човешката злоба и завист и тези нападки не ми се отразиха по някакъв критичен начин. От Евровизия в крайна сметка аз излязох с дивиденти, песента ми Илюзия ми донесе много успехи и до ден днешен почитателите ми я харесват и си я искат по време на концертите ми. Подробностите около финала и кой изигра главната роля за оплюването ми са в книгата ми и който я прочете или прослуша, ще разбере доста интересни факти. Нека не разкриваме всичко.
- И все пак, кое е повече в конкурса "Евровизия" - изкуството или политиката и задкулисните игри и интереси?
- Мисля, че за всички българи вече е ясно след многократните ни участия на сцената на "Евровизия", че там витаят задкулисните интереси. Става въпрос за политика. Толерират се определени каузи, определени страни или песни със съответстващото на политическите интереси съдържание. За пример ще дам случая с момчето от Португалия, което събираше пари за сърдечна операция, или с израелката, която изпя песен с определено политически контекст. Аз заложих на изкуството в по-екстравагантен стил и резултатът показа, че този подход не беше оценен. В същото време много хора в Москва ме поздравяваха.
- Започваш да пишеш книгата може би 3-4 месеца след конкурса в Москва, но след като я прочиташ, решаваш, че трябва да я скъсаш, защото си бил прекалено остър, необективен, прекалено емоционално афектиран. Защо? Не си ли прекалено безпощаден към себе си?
- Човек трябва малко да се дистанцира от събитията, за да бъде обективен, а аз тогава прецених, че съм по-скоро емоционален, отколкото обективен. Затова унищожих написаното и започнах отначало. Нали утрото е по-мъдро от вечерта и след като събитията се отдалечиха, се уталожиха и чувствата. Исках преди всичко да съм достоверен откъм събитийност и да създам увлекателно четиво, а не да правя дисекция на една нечестна игра и да обвинявам някого.
- В процеса на писане научаваш скандални неща, които са се случвали по време на твоето участие през 2009 г. на "Евровизия" ? Кое те шокира най-много?
- Както казах преди малко, аз съм доброжелателен човек и все ми се струва, че и другите са такива. В този смисъл никога не очаквам някой да поставя прът в колелото, особено когато то се върти добре и дава резултати. Но ме шокира точно това - колко души, които довчера са ме величали, хабят усилия да злословят по мой адрес и да се радват на всичко лошо, което ми се случва. Трябваше да инвестирам нерви и време в излишни обяснения и да превъзмогвам интриги и скандали, заради което, признавам си, изгубих много енергия.
- Как издържа човек психически на атаките, на които ти беше подложен? След толкова "богат опит" по въпроса, можеш ли вече безпогрешно да различаваш приятелите и фалшивите доброжелатели и предателите?
- Аз съм все още същото момче, отпреди 15-20 години, устроен съм да мисля позитивно и не знам колко трябва да ме разочарова някой, за да му обърна гръб. Само ако прекрачи границите на нормалните човешки отношения, и то многократно. А и съм много религиозен човек. От малък съм вярващ, пял съм в църкви, в катедрали... Умея да прощавам. Прощавам дори на враговете си. Само Бог има правото да съди, затова аз не търся реванш за нищо, което са ми сторили.
- Има ли нещо, което винаги те е крепяло през годините? В какво вярваш?
- Вярвам преди всичко в Бог, който подрежда всичко справедливо, дори когато на хората им се струва, че наоколо е хаос. Ето примерно сега тази пандемия ще пренареди приоритетите на човечеството, надявам се за добро. Надявам се също да осъзнаем нещо много важно: колко е хубаво да сме заедно, да споделяме и да мислим целенасочено.
- Какво разбираме повече за Краси Аврамов, докато лично ще ни чете книгата?
- Смея да твърдя, че съм добър разказвач. От всяка случка мога да направя интересна история. Затова, когато сам поднасям на читателя мислите си, все едно сме седнали на дивана и си говорим. Искам да се чувстват комфортно и да им е забавно. Иначе всички, които слушат книгата ми, ще разберат, че ми е било трудно, разкрачен "между два свята", но винаги следвам мечтите си и винаги, когато се срещам с почитатели, особено деца и тийнейджъри, им казвам: Следвайте мечтите си, не бойте се от трудностите, защото само който вярва, може да прави чудеса.
- Има ли развитие идеята за филм в Холивуд по автобиографичната ти книга "Между два свята". Споменаваха се имена като Джош Хартнет и Чарлийз Терон в главните роли?
-За огромно съжаление, извънредното положение по света замрази проекта. Все още не знаем, как ще се развият събитията. Хубавото нещо от това е, че книгата се превежда на английски, както и работата по сценария продължава.
- Благодаря ти, желая ти успех!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА /dir.bg
