Дигитализацията на българското образование е кауза на Виваком повече от 5 години. Компанията развива редица инициативи в тази посока като платформите VIVA Cognita и VIVA History, а през 2018 г. заедно с партньори, медии и институции стартира най-голямата си инициатива -Образование 4.0. Тя цели да покаже как въвеждането на технологиите в учебния процес може да го направи по-ефективен, интересен и полезен за учениците, така че те да получават необходимите знания и умения, за да се реализират в живота и на пазара на труда, който ги очаква.

Съвместно с Виваком в поредица материали ще ви покажем добрите примери за дигитализация в образованието и ползите от него.

Как се провежда обучение в дигитална среда? Преподавателите в България изпитаха това на гърба са, след като коронавирусът "разбута" света. След въвеждането на извънредното положение у нас училищата преминаха на дистанционна форма на обучение. По този повод говорим с д-р Ваня Кастрева, началник на Регионалното управление на образованието (РУО) в София-град. Ето какво сподели тя пред Dir.bg.

 

- Г-жо Кастрева, тази годна учениците завършват дистанционно, след като у нас бе въведено извънредно положение заради коронавируса? Как гледате на това, което се случи в образованието?
- На това, което се случи в образованието, гледам като една крачка напред, която времето предизвика. Буквално в рамките на няколко дни моите колеги директори на училище успяха да се организират и направиха това добре. Това е знак за професионализъм и отговорност, от една страна, а от друга, че, все пак, имаше предварителна готовност.

 

- Доколко преди дистанционната форма на обучение да влезе веднага в ход от МОН имаше подготовка да се върви в тази посока на електронно форма на преподаване?
- Вижте, понякога човек прави много планове, но трудно се решава да направи стъпката на промяната. Самият ход, че нещо трябва да започне от един момент, е труден. Сега, в случая с извънредното положение, то беше провокацията, която ускори процеса да се случи веднага. Иначе от години в МОН се развива политиката за модернизация, за иновация, за креативност в образованието. Тя не е от вчера. В своето методическо развитие педагогическата наука много във времето назад е залагала на креативността на учителя на неговата гъвкавост да бъде в крак с времето. Ние живеем във века на дигитализацията и няма как да бъдем извън него. Аз много харесвам и мъдростта на хората преди мен, защото, както Левски е казал - "...ние сме във времето и времето е в нас". Времето изисква от нас да бъдем част от неговата промяна. Българският учител имаше готовност, говоря в глобален мащаб, заради политиките за квалификация, които се водят в последните години, заради методиката, която е давала шанс да се изведе напред интерактивността в системата на училищното и предучилищното образование. Ето, сега времето наложи това се случи за кратък период, но смятам, че се справихме добре. Ние отдавна се опитваме да пренастройваме системата, но сега външният натиск се оказа катализатора, който ускори процесите.


- Ако говорим за големите градове, там нещата се случиха доста добре и нормално. Но какъв е общият поглед и изводите, които си направихте. Имаше и едни 10% от училищата и учениците, които не можаха да влязат в крак веднага?
- В национален мащаб е така. В София е малко по-различна ситуацията, но то винаги е така и това има своите положителни и отрицателни страни. В крайна сметка моите колеги усетиха, че разстоянието и местоживеенето може и да нямат няма значение, за да се получи едно качествено образование. Ние и преди това сме си говорили за Teams на Microsoft, за Оffice 365. Още преди пет години в нашето образование имаше училища и колеги, които бяха запознати и работиха в тези платформи, правейки си свои групи. Тук ще дам пример със СМГ, където буквално за 24 часа успяха да влязат в платформата си и да стартират работа. Иначе учителите нямаха пълната готовност да работят изцяло в платформите, но имаха готовност как се случват нещата и бяха запознати с продукта. А сега ситуацията просто наложи за по-малко от 24 часа те да влязат в Teams на Microsoft или други образователни платформи и да стартират обучението. Тук говорим за равнопоставеност на всички преподаватели и ученици. А кое е училището, лично мога да ви уверя, че това няма значение. Просто възможността съществува. Също и къде се намира училището няма голямо значение. Училището в Лозен "Отец Паисий", което е мъничко основно училище, направи същата организация, която направиха и в СМГ. Тук ролята на човешкия фактор е ключова.

 

- Какви специфики видяхте в обучението в дистанционна среда?
- Аз съм щастлива да кажа, че Регионалното управление на образованието София-град първо направи една анкета сред учителите, сред родителите, когато влязохме в ситуацията на извънредно положенията и респективно обучение в електронна среда. Анкетата ни даде възможност за обратната връзка. И по-точно ни интересуваше мнението на родителите за това какво се случва в класната стая у дома, защото дистанционната форма на обучение и компетентността на колегите са решаващи, когато говорим за пренастройване на системата. Ако говорим за асинхронно обучение, това означава активност от едната към другата страна. Синхронното обучение изисква активност и от двете страни. Работата е очи в очи. В дигитална среда това се случва все пак различно, защото го няма автентичното общуване, в което можеш да усетиш през интонацията на гласа, през погледа, през жеста на учителя активността на тази комуникация. Има много изследвания в тази посока. Ще кажа само общите измерения и това, че ако изречените думи - това е в асинхронното или в част от синхронното общуване, дават 7% от информацията, през интонация и през силата на гласа даваме 38% от информацията, а чрез езика на тялото даваме още 55% от информацията. И, да, ето това са част от нещата, които не могат да се случат в дистанционната форма на обучение, защото липсва физическият контакт. Съвсем различно е един учител да мине между учениците и с езика на тялото да им покаже колко много цени техните усилия, или през един поглед, с който да насърчи някой ученик, който плахо е тръгнал да отговаря... Автентичното общуване е нещо, което не може да бъде заместено и от синхронното обучение в дигитална среда. Да, ние успяхме да извървим в това кратко време тази пренастройка на системата, защото колегите тръгнаха в началото с асинхронното обучение, но много бързо, благодарение на Teams на Microsoft, успяха да усетят недостатъците на това и да дадат плюсовете на синхронното обучение. Тук отново ще кажа, че обучението в електронна среда не може да замести автентичното общуване. Но пък дистанционната форма е доста по-ефективна, когато изпаднем с кризисна ситуация.

 


- Министър Вълчев каза, че дистанционната форма на обучение ще се ползва по време на грипни и т.н. дървени ваканции, които няма да са вече свободно време за учениците...
- Мисля, че уменията и смелостта на колегите да бъдат иновативни, креативни е в полза и на двете страни. "Препускането" после в учебното съдържание сред грипна или дървена ваканция не дава полза никому.

 

- Особено, когато трябва да се наваксва материал...
- Точно така. В този случай ще има възможност за едно плавно преминаване през учебния материал във времето без да се съобразяваме с климатични или други условия. Независимо от другите фактори, общуването и образователният процес могат да бъде непрекъснати.

 

- В момента се намираме в период, в който се провеждат матури. Колко сме далеч от дистанционните матури?
- Аз мисля, че сме близо до дистанционните изпити и матури. Близко сме, защото, пак ще кажа, ситуацията, която преживяхме тази пролет, всъщност ни провокира да бъдем смели във взимането на решения. Показа ни, че трябва да бъдем отговорни, гъвкави и да търсим решения, които са в духа на съвременността. Ще кажа защо близко? Аз имах удоволствие през 2015 година, в качеството си на заместник-министър тогава, да направим първото оценяване на матурите, говоря са септемврийската сесия, в електронна среда. Това беше преди пет години. Сега никой не се и замисля, че това може да се прави по друг начин. Дори и през тази година, пак благодарение на обстоятелствата, колегите вече мога да работят от дома си. Те могат да оценяват работите без да ходят в т.н. оценителски центрове. Тоест, ние имаме от много малкото оценяване преди пет години, една практика през 2020 година, при която колегите вече работят от дома си. В най-скоро време и сканирането на работите няма да бъде само в един център. Убедена съм в желанието на екипа на министерството да даде максималните възможности за дигитализация на предучилищното и училищното образования в технологичен смисъл. В момента и при най-малките, които няма как да работят в дигитална среда, има готовност оценяването им колко са готови за училище да става по електронен път. Как ще се случва това? То може да не бъде на хартия. Както и при матурите. Децата сега работят на хартия матурите, но оценяването е в електронна среда. Говорим за различни възрастови характеристики и умения. Но много скоро е времето, при което чрез различните технологични възможности оценяването може да стане в електронна среда. Ако можеш да напишеш едно есе, да отговориш на какъвто и да е въпрос на хартия, което има своите качества и ползи, може да решиш един тест - примерно първи модул, какво пречи тестът да е онлайн и да видиш резултатите веднага?


- Има има изпити, които се провеждат така и това не трябва да е проблем?
- Затова казах, че тук имаме и фактор технологично развитие. Не трябва да елиминираме автентичното общуване.

 

- А как ще се справим с дистанционно обучение по музика, изобразително изкуство и физическо възпитание...
- Тук личният контакт се загуби. Пред компютъра просто не е същото. Ето тук говорим, че не можем да имаме тотално изключване на присъствената форма на обучение. Именно заради вредите, които то ще донесе на дадени предмети. Говоря както по отношение на уменията на детето, които то трябва да придобие в предучилищно и училищно образование, така за седенето пред компютъра, което може да нанесе чисто здравословни проблеми. Иначе, ако трябва да бъдем честни, колегите по тези предмети определено трябваше да бъдат доста активни в презентациите си и ви уверявам, че имаше учители, които се справиха супер добре. Има уникални решения и предложения. По този повод събрахме и показахме като добри практики невероятни презентации. Публикувахме част от видеата, които бяха приготвили колегите от тези предмети. Вижте, за тях големият въпрос беше да преодолеят страха от дигиталното общуване. Фактът, че в техните предмети имаше страхотни решения, е показателен за това, че те се амбицираха. Това е истината, която трябва да кажа. Пак ще се върна и към това с изключителна благодарност към родителите, които дадоха ценни насоки в своите анкети. Над 36 000 човека се включиха в нашето допитване. Но е факт, че и те отчитат това, че липсата на общуване, на директен контакт е може би най-големият проблем тук. Тук може да отворим скоба и че децата не трябва да бъдат дълго време пред екрана. Това е като хигиена на труда. Просто трябва да се пази тяхното здраве. Това беше изключителна провокация към колегите по тези предмети. Имаше директори на училища, от които изискахме по чисто административен път да не се допускат нередности. Имаше случаи, в които директорите бяха пуснали в отпуск колегите по тези предмети, което не бе редно.

 

- Накрая, ако може да обобщите, какво споделиха учителите. Как преживяха те тази промяна?
- В началото бе абсолютен стрес. Уверявам ви. В следващия момент те минаха през периода на вдъхновението. Усетиха момента, в който си повярваха и убедиха, че могат. След това пък се натрупа умората. Убедена съм, че колегите вече са в една доста по балансирана среда, защото минаха през етапа, в който се учеха. Те минаха през тези емоционални състояния. Вярвам, че вече имат някакъв опит и може би са развили стратегии за преподаването в електронна среда. Аз съм убедена, че сега би следвало всичко това, което постигнахме, да бъде надградено - както от страна на учителите, така и от страна на учениците. И двете страни трябва да бъдат квалифицирани да работят в такава среда и с техника, с различните платформи и т.н. Това е сериозен проблем, ако говорим за ефективно и качествено преподаване в електронна среда - квалификация и добра техника. Дори и да се създаде един добър интерактивен ресурс, учителят трябва да разполага с необходимата техника, за да може да предаде напълно това, което иска, на учениците. Тук вече може да отворим и въпроса за чуждите езици, които владеят учителите, защото по този начин те могат да си "отворят" вратите към други образователни пазари. За да се постигне качествено обучение в електронна среда, това не е просто един процес, по който ние тръгнахме като методика, а дълъг процес. Но ние вървим вече по този път. Обстоятелствата ни принудиха. Аз се надявам, че скоро ще и има развитие в нормативната уредба, защото дистанционната форма си има своите специфики. Вече не можем да говорим само за присъствени форми на обучение, защото дистанционното обучение показа, че има своето място в образователния процес. Всъщност, голямото постижение на българския учител, и аз съм сигурна, че това не хвалба, е фактът, че нашите колеги се представиха на много високо ниво в сравнение с това, което получаваме като информация от други европейски страни. Това показва, че учителите ни са много високо квалифициарани./dir.bg